Утопия на борда на шведския флагман Volvo S90/V90|Vesti.bg

Н абивам от крак две ледени San Miguel и сядам на масата. Пред мен е опънат дългият силует на Volvo V90, а отстрани на него, на специална платформа е S90. Зад тях е средиземноморсият бряг на Естепона, центърът на гъзарията в испанския аналог на Слънчака.

Бризът е ободрителен след два полета и 200 км тестово шофиране - поводът, поради който съм на това прекрасно място. Бялото андалусийско вино също е прекрасно.

Какви по-добри условия да се отдам на размисли. Страстите бяха преди това в продължение на въпросните 200 км. Спомням си думите на един човек, който преди месец и нещо ми каза, че две са марките, които ги очаква истински бум и цъфтеж в Европа. Според него това са Jaguar и Volvo. Нормално, все пак ги продава. Но, сега, след като карах F-Pace и S/V90, мога да се съглася с него.

В течение на вечерта се улавям, че съзерцавам и двата автомобила. И трябва да си призная две неща, които не ми харесват във флагмана на Volvo. Стоповете на седана са сбъркани, изглеждат добре само в тунел. Докато тези при комбито са абсолютно точно премерени към дългия и елегантен силует. Негов конкурент трудно бих намерил именно по този (субективен) показател.

Но истинският проблем (най-вече за мен) е друг. Остарявам. Преди години седан и комби никога не биха ме развълнували. Същата вечер един от баш шефовете на Volvo, с когото седя на една маса, разпитва мен и колегите ми за нашите dream cars. Отговарям му без замисляне: hot hatch. И все още това е така, но кръвта ми кипва много по-рядко. Като в Honda Civic Type R преди дни, но за него друг път.

Вече се чувствам много, ама много по-комфортно обгърнат от бялата кожа с малко шведско знаме отстрани на седалката, докато кръстът ми се масажира. И притесненията ми стават още по-сериозни, след като осъзнах, че нито в един момент през деня не избрах режим SPORT. Защото се наслаждавах на въздушното окачване и не бих нарушил утопията в тази лимузина с опит за спортно шофиране.

А вие ако искате – може да пробвате и спортното поведение, макар Volvo да предлага единствено 4-цилиндрови двигатели за седана и комбито (както и за XC90). Инженерите са разработили технологията Power Pulse. Най-общо казано генератор нагнетява въздух под налягане в резервоар. При рязко натискане на педала на газта, този въздух под налягане „напомпва“ турбото, като целта е да се избегне турбо дупката. Усеща се при междинно ускорение, като през двата тестови дни ми се пада предимно двигателят D5.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА НА VOLVO S/V 90 В ИСПАНИЯ

Истинското ускорение обаче е с Т6 и неговите 320 к.с. Но не се бъркайте. Volvo няма динамиката на BMW Серия 5. Няма я, защото двете компании изповядват коренно различна философия. И затова не съм я и търсил през планините и магистралите по продължение на Коста дел Сол. Спортното усещане, характерно за BMW, тук е отстъпило място на пълния комфорт.

Седанът и комбито са в топ изпълнението Inscription. При V90 това значи бял кожен салон и мокет, огромен панорамен покрив. При S90 всичко е черно. Да, ще ме яд да седна върху тази бяла кожа, ако автомобилът е мой, но с нея той изглежда… утопично. Тъмнината в Швеция е накара дизайнерите да направят интериора възможно най-просторен и светъл. И Серия 5, и Е-Class са супер комфортни и луксозни, но тук се чувствам истински уютно. Седалките са прекрасни, върху предпазните колани има щампа „since 1959“, фурнирът е естествен, алуминият е истински.

И естествено, основен акцент е вертикално разположеният таблет. Бутони почти липсват. Не е много интуитивно, защото с бутоните се работи по-лесно. Но е супер модерно, а ние отиваме към 2020 г. все пак. Трябва да свикнеш с него, но модата изисква някои жертви.

Първокласната аудио система на Bowers & Wilkins звучи чудесно в обемния интериор. Не случайно го наричам обемен. Защото Volvo S/V90 e автомобил с огромно вътрешно пространство. На габарити той е конкурент на Серия 5 и Е-Class, но пътниците отзад се радват на простор като в Серия 7.

Но екстериорът е този, който създава първото впечатление, което грабва или отблъсква. Новите S90 и V90 изглеждат внушително. Дневните Т-образни светлини, които шведите наричат „Чукът на Тор“, винаги ме подсещат за „Осмъстителите“ и Крис Хемсуърт, който е идеалният образ за владетел на Валхала. Решетката и фаровете са изключително изразителни. От цялата предница лъха увереност, а счетоводният отдел на Volvo вече потрива ръце с получените около 15 000 предварителни заявки за двата модела.

Изказах притесненията си за стоповете на седана, затова като визия аз предпочитам силуета на комбито. Предполагам, че около 60-годишният опит на Volvo с този тип каросерия ще натежи при избора на европейските клиенти, докато в САЩ и Китай определено ще се спрат на седана. Но и в двата случая няма да има сгрешили. Защото технологичният арсенал е един и същ.

А той е наистина впечатляващ. Все пак през последните 5 години Volvo инвестира $11 млрд., за да се появят тези два автомобила, а преди тях и XC90. Но това, по всички личи, е само началото. Защото на новата модулна платформа SPA може да се качи всичко, тъй като единствената неподвижна част е между предната ос и А-колоната. Всичко друго е конфигурируемо.

Ще се огранича да отбележа само система Pilot Assist, която е полу-автономна технология. Чрез нежни импулси върху волана, системата държи автомобила успоредно на линейните маркировки до скорост от 130 км/ч, като вече не се налага да следва друг автомобил. На по-късен етап ще се появи и плъгин версията T8 Twin Engine (пробвах я вече в XC90), с която автомобилите ще могат да изминават до 50 км само на електричество.

За безопасността какво да кажа? Каквото и да кажа, то ще е крайно недостатъчно. Затова ще изтъкна само заявката „Програма 2020“: „През 2020 г. в нов автомобил на Volvo няма да има смъртен случай“. Такъв ангажимент и смелост не е поемала никоя друга компания. Смятам, че това е достатъчно красноречиво по темата безопасност. А тя може да се обобщи и така: S/V90 са оборудвани с най-всеобхватния и технологично усъвършенстван стандартен пакет за безопасност, наличен в индустрията.

На пътя двата автомобила буквално плуват с пневматичното си окачване. Усещаш смяната на предавките само при по-рязко натискане на педала на газта. Комфортът, пространството и тишината в купето са утопични. Повтарям го, защото не намирам друго по-подходящо уточнение. Автомобилите са в най-високото си изпълнение, натъпкани с екстри, с AWD задвижване, като всичко това се изразява в тегло от около 2 тона. Но при спокойно шофиране D5 може да показва и 7,1 л/100 км дизел, докато в завоите по чукарите над морето - разходът скача с литър.

А аз скачам от нетърпение до следващата ми среща с Volvo, този път тя ще е с S60 Polestar. Казах ви, че за Volvo идват страхотни години. А изненадите тепърва предстоят, както се изненадах и аз, след като установих, че измерителят „немски“ вече не е единственият, когато става дума за лукс и комфорт.