Тестваме чиста формула за удоволствие от шофирането: Suzuki Swift Sport

Д ума Swift има няколко значения, повечето от които имат отношение към бързината. Няма да навлизам в дебрите на тълковните речници, но именно бързината е това, което натежава преди повече от четири десетилетия, когато банкерите решават тяхната първа система за електронно разплащане между банките да носи името Swift.

Междубанковите преводи чрез S.W.I.F.T. са една от най-надеждните и бързи форми на международни разплащания. Suzuki Swift е една от най-надеждните и бързи форми за набавяне на чиста доза удоволствие от шофирането.

Зад волана на Suzuki Swift Sport

13 снимки

През 70-те се появява първият предшественик на Swift, който още тогава се превръща в синоним на здравина. През 80-те неговият наследник става известен с факта, че може да се повреди единствено с… чук. Благодарение на всичко това малкият бързак се превръща в любимец на мнозина. В Гърция предходното поколение е изключително популярно, с което си обяснявам многото завистливи погледи, които обрах със Swift Sport. Да, не беше с поразителния Champion Yellow (един от седемте цвята), но и този Burning Red Pearl Metallic е наистина впечатляващ. Толкова, колкото и всичко в този автомобил.

А качествата на Swift Sport са наистина много. Това е изключително важен автомобил. Може и да ми се присмеете, но Swift Sport е най-евтината алтернатива на BMW M3 или Porsche 911, колкото и силно да звучи това. И трите модела (всеки сам по себе си) е средство за доставяне на емоции, а Swift Sport просто е най-евтиният сред споменатите. Посочвам горните два модела и по една друга причина. Подобно на тях, Swift Sport изостави атмосферния си двигател, към който се придържаше най-дълго от всеки свой друг конкурент.

Завръщане в миналото със Suzuki Jimny (тест драйв)

Тестваме върха в баварската гама: BMW 750i & M760Li

Но повечето мощност, идваща с турбото, въобще не е най-важното в този автомобил. Важното тук е начинът, по който тази мощност се предава към пътя и каква е обратната връзка през волана към задкормилното устройство.

Двигателят е един от акцентите в колата. Той е с обем 1,4 литра и заменя атмосферния с 1,6 литра. Мощността е почти непроменена (+4 к.с.) със своите 140 „коня”, но въртящият момент е много по-голям. Предходният модел разчиташе на 160 Нм, докато новият на 230 Нм, които се разгръщат при 2500 об./мин, на половината от тези, които бяха необходими преди.

Тестваме най-продавания модел на Renault

Модерната версия на Ibiza: тестваме Seat Arona

Съотношението въртящ момент към тегло е приблизително 4,2 кг/Нм, което прави Swift Sport един от най-конкурентните хотхеч модели на пазара. А това е станало възможно, след като теглото на модела е намалено с 80 кг до невероятните 970 кг! Явно японците са изучили много добре философията на Колин Чапмън, чийто леки като перце Lotus-и унищожаваха мастодонтите във Ф1. А разликите в теглото на Swift с най-изявените претенденти в класа са впечатляващи: тежащият 970/975 кг Swift Sport е с цели 274/269 кг по-лек от Ford Fiesta ST!

Това значи, че Swift Sport е много бърз. Не, нищо подобно. До 100 км/ч ускорява за 8,1 секунди, а максималната му скорост е 210 км/ч. Но нито една от тези две цифри няма голямо значение, защото вече казах – тук факторът забавление е най-важен.

А той е на нивото на Fiesta ST, че дори и повече. Просто Swift Sport е новият еталон за сравнение. Не ме разбирайте погрешно, не е нито по-мощен, нито по-бърз, нито по-директен от Fiesta ST. Просто постига почти същия резултат, който и ST, но с минимални усилия, без по него да работи отделно спортно поделение на автомобилен концерн, заради което разликата в цената между двата модела е колосална. Японският мъник струва 38 890 лв. с ДДС, като срещу тази цена получаваш всичко (без боята металик, за която се доплаща допълнително). Гаранцията е 7 години или 140 000 км, като за 7 години получаващ безплатна пътна помощ, както и възможност за данъчен кредит при оперативен лизинг. От друга страна Fiesta ST струва 51 800 лв.

И ако Fiesta ST е нещо коренно различно от стандартния модел, то при Swift ситуацията е много по-проста. Именно способността на японците да направят един истински хотхеч с минимални усилия буди възхищение. Повече заварки по шасито са го направили по-кораво, а предните амортисьори Monroe са известни със спортните си качества. Задното окачване е с торсионна греда, а цялото шаси е снижено с 15 мм към пътя спрямо стандартния Swift. Към това добавям вентилираните спирачни дискове отпред и 17-цоловите колела с тези страхотни джанти, за да се получи машина, която ме караше да се усмихвам във всеки завой.

А такива има в изобилие между Добринище и Гоце Делчев, а тези след КПП „Илинден” към Драма са превъзходни. Това бе мястото, на което дори стигнах да сравнения с MINI, тъй като кормилното управление на Swift е толкова директно, колкото е и това на британския еталон. И най-малкото завъртане на волана се отразява, а свободен ход почти липсва. В нито един момент не изпитах недозавиване, макар заради това жена ми да спря да ми говори в рамките на един ден. Този ми дискомфорт го предизвика колега с Passat, който реши да ми демонстрира пилотски умения. Не успях да го изпреваря, тъй като на правите разполагаше с много повече мощност, но в завоите яркият червен цвят на Sport в огледалата му вероятно е избил и по лицето му. Това е само предположение, но вероятно близо до истината, тъй като регистрационният му номер започваше с „РК”.

Забравете предразсъдъците, BMW X7 е върховна лимузина (тест драйв)

Range Rover Evoque запазва статута на модна икона (тест драйв)

Тази мисъл ме караше да се усмихвам вътрешно, същите чувства предизвикваше и всяка визуална среща със Swift Sport под яркото гръцко слънце. Предницата е по-заострена и приковаваща погледа с характерната си радиаторна решетка, аеродинамичната предна броня, спойлера, страничните прагове, разширената следа с 44 мм, споменатите вече 17-цолови джанти и страхотните два „тромпета” отзад. Цветът също е поразителен.

Червеното е основен акцент и в интериора. Има го по таблото, както и по много удобните седалки. Те не блестят със сертификати от AGR, но пък са изключително удобни и с висока странична опора. Други изненади няма, интериорът е добре познат от другите модели, но и това е факт, който ме печели, защото автомобилът остава чист и откровен, без да е ненужно напудрен, за да ви бъдат смъкнати допълнителни хилядарки. Като разлика е борд компютърът, който показва различни диаграми за налягане в турбото (има я турбо дупката), използвана мощност и т.н., но като цяло всичко си е добре познато. Няма меки пластмаси, но пък и цената на самия модел е достатъчно изпилена.

Аз оценявам късия ход на скоростния лост, който превключва с едно характерно прещрекване за спортен автомобил, който е още един щрих към цялото изживяване на борда. Обемът на багажника е само 265 л, но интересното е, че той побра целия багаж на тричленното ми семейство за 5 дни море.

Няма как да подмина факта, че Suzuki за пореден път ме изуми с разхода си. Не съм го жалим в нито един момент, натисках педала на газта. Но нито в един момент не видях разход повече от 6,1 л/100 км, а минах над 900 км пробег при много високи външни температури, натоварен във всеки един момент, винаги с усмивка на лицето.