"Топ Гиър" за новата народна кола - "Тата Нано"

Нека започнем с няколко числа, които в Индия винаги са нещо, което да ви завърти главата. Според прогнозите "Тата Нано" ще направи автомобила достъпен за още 14 млн. домакинства в Индия, включително 58 млн. мотоциклетисти.

58 МИЛИОНА! Това е все едно цялото население на Англия, включително и децата, да карат "Нано". Само като се замислите за подобно нещо, очите ви се насълзяват.

Да, това няма да стане за една нощ. Когато през 2010-а заводът на "Тата" заработи на пълен капацитет, компанията ще може да произвежда

едва по 500 хил. бройки на година

Но дори да е така, местните конкуренти и други азиатски производители вече работят над своите отговори, така че със сигурност по пътищата ще се появяват съперници на "Нано" със също толкова примамливи цени, които да задоволят търсенето на пазара, в момента определено изпреварващо предлагането.

Как се стигна дотук? Всичко започна през 2003 г., когато Ратан Тата, шеф на "Тата Груп", обяви намерението си да направи "Кола за един лакх", сума, равняваща се на около 3000 лв.

Идеята, достойна за адмирации, трябва да "предостави сигурен и достъпен начин за пътуване на индийските семейства, изложени на времето и други опасности".

Индийските семейства, които се имат предвид, са онези, които в момента рисковано са се накачулили на мотоциклети.

Екзотичен, достоен за снимка образ в съзнанието на чужденеца, но немного приятно преживяване за най-близките ви, на които се налага да пътуват през някой мусон по калпавите пътища.

Шест години по-късно "Нано" дебютира в Мумбай, обградена от развълнуваната индийската преса. За осъществяването на проекта са били нужни над 500 инженери, работата на повечето от които била в

премахването на всички части, които намират за излишни

Резултатът е автомобил без жабка, багажник, серво, едно странично огледало, супер тънки седалки, три гайки на джанта вместо четири, барабанни спирачки вместо дискови и адски малък 623-кубиков 4-тактов двигател с 33 к.с. и 48 Нм въртящ момент.

Колата тежи едва 600 кг, но колкото и да е оглозгана, обещанието да струва 1 лакх важи само до вратите на завода. До времето, когато стигне в шоурумите, клиентите плащат за нея 4000 лв.

Поради всички тези факти автомобилът си остава невероятно постижение. Не е никаква хипербола да го сравним с "Форд T", поне що се отнася до това, че е кола, създадена за масите. Но има големи и решителни различия, защото T се появи в един много различен свят.

В света на "Нано" колата вече се е развивала в продължение на повече от столетие, което изправя модела пред доста голяма и неизбежна ирония. Автомобилът, предназначен да придвижва цяла Индия може да се окаже автомобилът, който ще я накара да спре внезапно.

Редакторът в "Топ Гиър"-Индия Вардан Кондвикар е фен на "Нано". Но той също има своите съмнения.

"Мисля, че "Нано" ще предизвика голяма бъркотия в по-далечно бъдеще. Развитието на инфраструктурата на Индия изостава много от това на автомобилния пазар", споделя Вердан.

Това трудно се забелязва от посетителите на страната. Слабо поддържаните 2-лентови и 4-лентови пътища вече са задръстени с изумително разнообразие от превозни средства.

Движението е като автомобилна версия на една от онези таблици

на еволюцията в учебниците по биология, в която първо е някой гризач, след това маймуна и се стига до човек, говорещ по iPhone.

Само че по пътищата в Индия всички периоди съществуват наведнъж и всеки си кара както знае. Пешеходци, волски каруци, велосипедисти, мотоциклетисти, авторикши, коли, камиони... Ето в този свят на липсващи автомобилни връзки навлиза "Нано".

"Тата" се опита да успокои страховете от увеличаване на задръстванията, като заяви, че основният пазар на "Нано" ще е провинциалната част на Индия, така че ситуацията в градовете нямало да се промени.

Но като имаме предвид въодушевлението, което обгражда "Нано" в места като Делхи, Бангалор и Мумбай, определено към колата има интерес и сред по-младите градски жители.

Във всеки случай с наброяващото повече от 1,3 млрд. души население на Индия, може да очаквате, че "провинцията" не се състои от някакви заспали села, а от кипящи от трафик и хора населени места.

Друг потенциален катастрофален страничен ефект от ниската цена на "Нано" е, че тя влиза в покупателните възможности на шофьорите на авторикшите. Те ще искат да използват автомобила като такси.

Ако "Нано" замени рикшите, това няма да е проблем, казва Вардам. - Но ако се присъедини към безумния брой рикши и таксита вече по пътищата, аз ще се местя в Австралия.

Какво обаче може да се направи? За подобряването на пътищата е нужна политическа воля, но обединената управляваща коалиция не разполага с нея.

Бюрокрацията е голяма, много от политиците се свързват с престъпления -- като казваме престъпления, нямаме предвид продажба на пиратски порно DVD-та, а убийства, изнудване, подкупи...

Може би трябва да се стигне до ситуация, в която

задръстванията сериозно да повлияят на бизнеса и да обезсмислят тръгването

за където и да било. Едва тогава биха се предприели някакви мерки.

Една от възможностите е самата "Тата" да се заеме с подобряване на инфраструктурата - компанията вече участва в проекти за мобилни комуникации и луксозни хотели.

Друг вариант е да се постъпи като местното правителство на Делхи, когато то изграждаше новото метро. Просто да се пренебрегнат протестите и съдебните заплахи на собствениците на земя и да се действа леко диктаторски.

Метрото се превърна от чертеж до бетонна действителност със скоростта, с която се случват тези проекти в Китай.

Към момента по натоварените, но все още възможни за движение индийски пътища "Нано" се справя изненадващо добре.

Двигателят може да е маломощен, но благодарение на всички бюджетно олекотяващи мерки разполага с достатъчно въртящ момент. А именно въртящият момент е от най-съществена важност, ако искате да се придвижвате по индийските пътища.

Той, както и добрите спирачки. Тук нещата не стоят толкова добре. Изобщо не можете да ги усетите и трябва направо да скочите на тях, вместо да ги натиснете леко. Едва тогава колата наистина спира.

Положението с возията е както може да се очаква от автомобил с подобен размер колела, движещ се по пътища, наподобяващи вулканични кратери - доста люшкане, но не чак толкова много, колкото бихте предположили.

Има място за четирима възрастни (наистина е така), което се дължи на споменатите вече компромиси (липса на багажник, тънки седалки), високата линия на тавана и монтирането на двигателя в задната част, точно както при бивши "народни коли" като "Костенурката" (VW Kaeffer) и "Фиат 500".

Що се отнася до външния вид, в индийската преса много се говори за това

колко сладко изглежда "Нано"

Предполагам, че всичко е относително...

В страна, в която никой не забелязва колко е красив даден автомобил - особено когато се опитвате да избегнете уродливия просяк, чукащ на прозореца ви, "Нано" наистина внася малко класа.

На мен ми наподобява на странна консервна кутия с колела. Сравнена с високотехнологичната "Тойота iQ", тя прилича на това, което е - евтина.

Но не ви пука как изглежда и какво е управлението, нали? Няма да си я купите. Това не е автомобил, от който би имало смисъл в Европа, особено на цена, по-висока от 10 хил. лв.

Не, "Нано" засяга автомобилното бъдеще на Индия, но понеже

един на всеки шест души в света е индиец, засяга и бъдещето на планетата

"Тата" си постави за цел да създаде автомобил с истински демократични стремежи, който ще позволи на бедните семейства да слязат от мотопедите и да пътуват в една по-сигурна и удобна среда.

"Тата" също така очаква годишните й приходи да нараснат с около 45% през 2010 и 2011 г. благодарение на продажбите на "Нано". Компанията, както и нейните конкуренти ги очакват и други развиващи се пазари.

Могат да се спечелят много пари, но подобни богатства идват и с последици за околната среда, които може да са катастрофални.

Както каза един приятел от Индия: "Ние обичаме "Нано". Ние искаме "Нано". Ние се страхуваме от "Нано".

Двама от най-важните индуистки богове са Вишну и Шива. Вишну е пазител на живота, а Шива - негов разрушител. И двамата са се настанили комфортно в "Нано".

Но само времето ще покаже кой е седнал на шофьорската седалка.

Колите на народа през историята

"Нано" е последният в дълга редица автомобили, заели се с благородната задача всеки човек да може да си позволи кола. Приветстваме автомобилите и техните създатели

"Форд Т"

Чували сте фактите - производството му започва през 1908 г., като до 1913 г. един екземпляр от модел T е слизал от конвейера на всеки 10 секунди. Направени са повече от 15 млн.

В един момент половината от колите по света са били T. "Във всеки цвят, стига да е черен", както е казвал Хенри Форд. Критиките бяха насочени към производствената линия, която принизяваше хората до роботи.

Но "Форд T" бе първата народна кола и задвижи американските маси. От тогава тези американци постоянно излизат на магистралите в търсене на приключения. Или поне в търсене на крайпътен ресторант на "Макдоналдс".

VW "Костенурка" (Beetle, Kaeffer)

"Фолкваген" се превежда буквално "народен автомобил". "Костенурката" е разработена от Фердинанд Порше в тандем с плана за изграждане на "Магистралите на Хитлер" през 30-те.

Това е част от по-голяма стратегия на нацистите да създадат Kraft durch Freude - "сила чрез радост". Идеята е хората да се качат в своите коли, да излязат на новия аутобан и да се отправят към алпийските поляни, където да тренират нацистките си поздрави. По някаква любопитна смяна на парадигмата моделът се превърна и в избор на миролюбивите хипита. Наистина пълна радост.

"Фиат 500"

Преди време го обявихме за най-секси автомобила на света. И как да не бъде? Произвеждаше се в Италия в края на 50-те. Времето и мястото бяха толкова готини, че дори бездомните кучета носеха слънчеви очила и пушеха цигари.

Фиатът беше особено полезен в използването му като лично пространство от млади италиански двойки, които искаха да обменят чувства без край тях да крещи някоя съсухрена стара вещица.

Автомобилът притежава двете черти, характерни за всички истински народни коли - утилитарна находчивост и стил, който отразява културата, която го е създала.

"Ситроен 2CV"

През 30-те по-голямата част от Франция е като една от онези реклами на "Стела Артоа", в които мъже яздят магарета, теглещи люшкащи се каруци. Когато директорът на "Ситроен" Пиер-Жул Буланже се сблъскал с тази провинциална действителност през 1935 г., той се върнал в завода и настоял за кола, която да може да „превози двама души и 50 кг домати с 60 км/ч, използвайки не повече от 3 литра гориво на 100 км".

Отивайки прекалено далеч с провинциалната тематика, дизайнерите правят автомобил, приличащ на ядосан лебед. В Англия има закон, постановяващ, че 2CV може да се кара само от жени, завършили история на изкуството.