Какво се случва, когато „горещите” се правят по каноните на супер автомобилите

Н яма нищо случайно в това, че в болшинството масови автомобили двигателят е разположен напречно отпред: столетна еволюция е доказала, че тази конфигурация позволява най-ефективното разпределение на вътрешното пространство.

Коренно различна е ситуацията при състезателните автомобили: място за двама човека винаги ще се намери, останалият обем е без значение. Тук важното е съвсем друго, а именно разпределение на теглото, аеродинамика, момент на инерция… Още през 30-те години конструкторите на болидите Auto Union монтират двигателя зад гърба на пилота, пред задните колела. През 50-те години това решение оптимизира Джон Купър, с което монтираният пред задната ос двигател се превръща в стандарт за болидите и състезателните автомобили, а след това и за серийните им аналози. Но има и случаи, когато с монтиран на мястото на задните седалки двигател се сдобиват и нормални хечбеци, подготвени за състезателна кариера. Такива автомобили са рядкост, а сред тях най-забележимите представители са легендарните Peugeot 205 T16 и Renault 5 Turbo.

Renault 5 Turbo

Това е родоначалникът на хечбеците с централно монтиран двигател. Идеята за превръщането на хита Renault 5 в супер автомобил, както и в машина за печелене на победи в Световния рали шампионат, е на шефа на маркетинга на Renault Жан Тераморси. През есента на 1977 г. бива одобрен „проект 822”, с който се заемат инженерите на Alpine в Диеп. Малко преди това марката влиза под шапката на Renault, след което е преобразуване в подразделението Renault Sport.

Разглеждат се различни опции за задвижване – атмосферен 3,0 V6, 2,0-литрова „четворка” и още по-малък турбо мотор. В крайна сметка инженерите се спират на последния вариант: 1,4-литров турбо двигател. Конструкторът Мишел Тету почти изцяло запазва каросерията на серийния Renault 5, само увеличил колесните арки и премахнал пода зад централните колони, където да се монтира моторът.

Самият двигател не се отличава с модерни решения: два клапана на цилиндър и чугунен блок. В серийно изпълнения мощността му достига 160 к.с., а рали бегачката развива 180 – 260 к.с., а в последните модификации до 350. Трансмисията е заимствана от 6.цилиндровия Renault 30, задното окачване от спортния Alpine A310, а предното – от рали бегачката Renault 5 Alpine от Група 2.

Дизайнът на модела е идея на Марк Дешам, но изпълнението е на Bertone. Първият прототип италианците показват на пресата през октомври 1978 г., с което малкото турбо Renault става родоначалник на този тип машини.

За шест години (започвайки от 1980 г.) са направени общо 5112 автомобила, от които 1820 с първоначалната конструкция, а останалите са направени с интериор (те са обозначени „Turbo 2”).

На националната рали сцена Turbo 5 е много успешен, а на световната Жан Раньоти печели рали „Монте Карло” през 1981 г. Моделът не може да се противопостави на 4х4 зверовете от Група В, но на асфалт си остава сила – Раньоти печели победите в рали „Корсика” през 1982 и 1985 г.

Peugeot 205 Turbo 16

От самото начало Peugeot 205 с централно монтиран отзад двигател е създаден с цел участие в Световния рали шампионат. Серийният модел е пуснат само с цел хомологация на машините от Група В. Затова и има едва 200 цивилни версии на бегачката.

Конструктивно той е много по-радикален от Renault 5 Turbo. За създаването на автомобила е отговорен бившият навигатор Жан Тод, който направи шампионския екип на Ferrari и Михаел Шумахер във Ф1, а след това оглави FIA. За проекта Тод съобщава веднага след като е назначен за шеф на Peugeot Talbot Sport в края на 1981 г. По това време на сцената вече е дебютирал Audi Quattro, показващ необходимостта от пълноприводно задвижване, а Peugeot вече работи по серийния 205.

Екипът конструктори, ръководени от Бернар Перон и Жан-Клод Вокар, създават безкомпромисната бегачка почти от нулата, но използвайки много от серийните компоненти. Така средната част на купето е взаимствана от обикновения 205, но цялата носеща конструкция в предницата и задницата са оригинални, окачването също е самостоятелна разработка.

Двигателят е монтиран напречно, точно зад гърба на навигатора, което позволило да се монтира трансмисията от Citroen SM. Турбо двигателят XU8T е разработен специално за тази машина. Той е с работен обем 1,8 литра, принудително пълнене с компресор KKK и механично впръскване Bosch K-Jetronic. В уличната версия на модела развива 200 к.с., а в рали багечката – 335 к.с. Последните еволюции на двигателят 424 к.с. за състезания (и до 540 к.с. за тестовите агрегати).

Уличните версии (200 броя) на модела се преработват от ателието Heuliez, а финалното асемблиране на машините се извършва в цена на завода на Peugeot в Поаси.

Peugeot 205 T16 дебютира на рали сцената през 1984 г. За три сезона печели 16 победи и две шампионски титли: през 1985 г. шампион става Тимо Салонен, а през 1986 г. – Юха Канкунен.

Общо от Поаси излизат 200 автомобила за улиците, а Peugeot Talbot Sport прави от 41 бройки за ралитата. Днес уличният вариант струва от 150 до 200 000 евро, докато рали версията отива много над половин милион евро.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Мъск прибира $770 млн. под формата на бонуси

Това е купе-кросоувърът VW Nivus

Макрон дава 8 млрд. евро за електромобили