Renault Megane GT предлага много емоции (тест драйв)

С лед доста скучния Megane III, екипът на Лоренс ван ден Акер направи поредната смела стъпка в правилната посока и Megane изпъкна силно в един предимно консервативен клас. Останах възхитен от новия модел при първата си среща с него, макар тогава да го карах с ветерана 1,5 dCi. Сега обаче исках да поразпусна малко сред прекрасните цветове на планината, но този път с 205 к.с., неудобни да седнеш в тях седалки и този прекрасен син цвят. А колкото по-трудно ми е сядането в седалката, толкова по-големи емоции ми носи автомобилът. Тази корелация е в сила винаги.

Имам си трасе със супер асфалт, много завои, отлично за снимки. Обикновено изключвам аудиото в автомобил, чиито седалки са с много високи странични бордове, но сега надувам системата Bose с Godsmack, подвластен от концерта на Съли Ерна. А и звукът на двигателя не е нещо впечатляващо. Заслужава си обаче пъргавината му, която ме кара да се усмихвам широко в завоите към Паничище.

Най-откроимите черти на новия Megane са неговите светлини. Вече започвам да свиквам със C-образният светлинен подпис отпред с LED 3D-ефектни светлинни водачи, макар да продължавам да мисля, че са малко в повече. Абсолютно никаква забележка нямам към постоянно светещите задни LED светлини, които оформят уникален хоризонтален 3D подпис. Това за мен е най-силната черта от дизайна на Megane.

Вижте Renault Megane GT по завоите към Паничище

Той е най-широкият модел в класа, а тези стопове през цялата задница допълнително я „разширяват“, придавайки много самоуверена стойка на пътя. Визуалното впечатление в случая на GT подсилват няколкото дизайнерски трика, а именно хромът отпред, отзад и отстрани, черният гланц, констрастиращ на фона на страхотния син цвят, дифузьорът и двата трапецовидни ауспуха…

Най-впачетляващи в интериора са дълбоките спортни седалки, които вече споменах. Не по-малко интересен е и вертикалният 8,7-инчов таблет на системата R-LINK 2, който е новост и дързък ход в този клас. Технологията Multi-Sense предлага избор между режимите Neutral, Sport, Comfort и Perso, като във версията GT, бутон R.S. Drive заменя бутона Eco, осигуряващ пряк достъп до режима Sport. При него се променя реакцията на двигателя и педала на газта, скоростта на смяна на предавките от EDC автоматичната трансмисия, контролира твърдостта на волана, осветлението в купето и изгледа на приборното табло.

Заслужава да се отбележи интериорното изпълнение и качеството на материалите, които се усещат приятни при допир заради меката пяна, с която е облицовано арматурното табло, горните панели на вратите, вложките във вратите и подлакътниците. Сините бордове на седалките, коженият волан и контрастиращите шевове допълват цялостната атмосфера в интериора.

Оставам с лош привкус в устата, виждайки цената на тестовия модел от около 57 000 лв., което е въз много. Феновете на марката обаче ще останат доволни, тъй като в едно могат да получат много атрактивна визия, отлично поведение в завои и пригодност за ежедневно използване с цялото семейство на борда. Лишил съм се от тази „тежест“ обаче, защото понякога имам нужда от простор да „подишам“. Правя го зад волана на подобен автомобил. Много бих искал той да е с механична трансмисия, но ще се задоволя и с автоматичната EDC, която в този случай е със 7 предавки.

Торба изненади от обновения Ford Kuga (тест драйв)
Nissan GT-R e бензинова ракета с електронно управление (тест драйв)
BMW 740d xDrive предлага разкош в излишък (тест драйв)
Его(истично)центрично изживяване в Mercedes-Benz SL500 (тест драйв)

Към нея са най-големите ми забележики, най-вече при включване на режима Sport. Очаквано оборотите се вдигат, но скачат до над 6000 об./мин, като виенето на двигателя е доста натоварващо. Нещата придобиват коренно различен образ, когато започна сам да сменят предавките с големите планки зад волана. Никакво удоволствие в режим D, но механичното превключване впечатлява с прецизност и бързина.

Megane GT е бърз в завоите, разчитайки на система за завиване на четирите колела, която е новост в класа. Усещам автомобила по-прецизен и директен, като едновременно с това контрира недозавиването при влизане с по-висока скорост в завой. 4CONTROL намалява накланянето на купето, благодарение на специфичен, тръбен анти-рол бар, и регулира ъгъла на завиване на задните колела 100 пъти в секунда. Режимът Sport регулира калибрирането на кормилната система, дросела и управлението на двигателя/трансмисията, като воланът изисква 40% по-малко завъртане в сравнение с идентичен автомобил, но без 4CONTROL.

При скорости под 80 км/ч и включен режим Sport, и под 60 км/ч в някой от другите режими, задните колела се завъртат в противоположната посока на предните. Това дава усещането за автомобилите с по-късо междуосие. Когато тези скоростни прагове бъдат надхвърлени, задните колела завиват в същата посока на предните колела, осигурявайки усещането за автомобил с по-дълго междуосие.

Новият Megane GT е оборудван и със специфични нови пружини, амортисьори, анти-рол барове и кормилна система. Диаметърът на спирачните дискове е 30 мм по-широк спрямо този на Megane (320 мм отпред / 290 мм отзад), което е нормално предвид по-високата мощност и претенциите за спортни качества. Такива GT има и заради 1,6-литровият турбо агрегат с 205 к.с. и 280 Нм. Не е спринтьор, но пък усещането, което дава Launch Control системата играе по тънката струна на сензориката, с която се възприема автомобила. Същото се отнася и за Multi Change Down (бързо превключване на по-ниска предавка), две технологии, разработени от Renault Sport.

Няма как обаче да скрия горчивия привкус, който следя постоянно на борд компютъра. Става въпрос за средния разход на гориво, който, дори при най-пестеливото ми шофиране с цел да видя колко мога да го сваля, не стигна до нищо по-малко от 11,9 л/100 км. В завоите ситуацията става притеснителна, скачайки до 13,5 л/100 км.

Ако изключа разхода и работата на трансмисията в спортен (автоматичен) режим, останах силно впечатлен от визията и пътното поведение на Renault Megane GT. Най-важното е, че този автомобил има душа, усещаш го, че ти предлага нещо живо.