От Силистра до най-известното дизайнерско студио в света

К огато чуеш словосъчетанието „султанът на Бруней”, първата асоциация е с невъобразимия автопарк от уникати. Вероятно този човек рядко е чувал отрицанието „не”, но един от случаите е бил в средата на предишното десетилетие. Тогава Хасанал Болкиах Муизадин Вадаулах е поискал от Фабрицио Джуджаро да купи уникалния Ford Mustang by Giugiaro. Получил е „не” за отговор. Но тази кола, чиято застрахователна стойност през 2007 г. у нас бе 1,7 млн. евро, бе в София преди 13 години (заедно с още един уникат - Aston Martin Twenty Twenty), а аз имах честа и щастието да направя една страхотна фотосесия с него и Алекс Раева.

Точно този спомен изплува моментално в съзнанието ми, когато чух името Тереза Николова, разбирайки, че тя работи в Italdesign. Българка, работеща в едно от най-известните дизайнерски студия в автомобилния свят! Трябваше да разбера повече за нея, за пътя й до Италия, за живота, работата и това, което е движи напред в развитието й.

Силистра е моят роден град, там съм родена и живяла до тринадесет годишна възраст. След основното си образование ме приеха в английската гимназия “Гео Милев” в Русе, това беше и голямото ми желание - да уча чужди езици и литература. Така се преместих да уча в Русе при баба и дядо, родителите на майка ми, която е русенка. Така че от самото начало моята история е “номадска”.

Отново училището е причината Тереза да смени мястото си на живеене, но този път зад граница. В английската гимназия започнах да се занимавам с рисуване, посещавайки различни курсове. В 11-ти клас бях сигурна, че искам да следвам дизайн и започнах да подготвям портфолиото си. Първоначално се бях ориентирала към университети в Англия. Тогава обаче ми попадна информация за Istituto Europeo di Design. Останах впечатлена от практическия им подход и пряка връзка с бизнеса, и затова подадох документи там. Избрах специалност графичен дизайн в Милано, където преподаването е както на италиански, така и на английски. Допълнително участвах и в конкурс за стипендия, който спечелих, и това се оказа решаващо за окончателния ми избор.

Къде живеете в момента?

Няколко години след дипломирането си в Милано реших да повиша квалификацията си с допълнителен курс в IED в гр. Торино, където и живея в последните четири и половина години. И до ден днешен оценявам научаването на италианския език и култура като един от основните плюсове, който ми донесе следването в Istituto Europeo di Design.

След като уточнихме пътя ви до Италия и „Италдизайн”, трябва да разбера с автомобилен или индустриален дизайн се занимавате, тъй като знам, че „Италдизайн” далеч не означава само автомобили.

За мен дизайнът винаги е бил свързан не само с творчество, но и с нестихващо желание за усвояване на нови умения, с постоянно разширяване на съзнанието. На тази своя визия отдавам и лекотата, с която през годините успях да премина от графичен дизайн, през уеб дизайн до color & trim дизайн в автомобилната индустрия. Намирам настоящото си поприще за обогатяващо и разнообразно, но не изключвам възможността един ден да премина към друг вид дизайн, ако това се окаже по-перспективно.

Като дете рисувах автомобили. За мен това е нормално и логично, но как стана така, че едно момиче е привлечено от автомобилите? Това ваша детска любов ли е или нещо, което развихте в последствие?

За разлика от повечето автомобилни дизайнери, които са обсебени от колите, аз не изпитвам особенo влечение към тях. Може би това е и причината да подхождам с “чисто” съзнание към дизайнерските задачи и да предлагам нестандартни идеи. Също така вярвам в добре свършената работа. За мен е важно не толкова какво правя, а КАК го правя. Подходът, отношението, стилът - това е ключът.

Българката, която направи интериора на най-мъжкия Mercedes

Знам, че тайната във вашата работа е издигната в култ, но трябва да ни разкажете с какво се занимавате, по какво сте работила, какво ви предстои в бъдеще?

“Италдизайн Джуджаро”, компанията за която работя от три години, се занимава с автомобилен дизайн, но също така и транспортен дизайн като цяло (влакове, хеликоптери и т.н.), както и с продуктов дизайн. Аз конкретно отговарям за автомобилните проекти - като се започне от супер коли, през електрически SUV до скутери и иновативни превозни средства. Този широк спектър от дейности ми дава възможност да уча постоянно. С всяка нова задача се потапям в различен свят, така че винаги е забавно и интересно.

Клиентите ни също са много разнообразни - сътрудничим си както с други марки от VW-Audi групата, от която сме част, така и с други фирми от цял свят. Разбира се, съществуват строги правила за поверителност, така че не ми е възможно да цитирам имена. И накрая, но не на последно място, “Италдизайн” разработва и свои собствени проекти, които традиционно представя на автомобилното изложение в Женева през март. Гордея се, че разработването на цветовете и материалите за концепцията “Да Винчи”, която представихме през 2019 г., беше поверено точно на мен.

Какво точно значи color & trim дизайн?

Color & trim дизайнът, наричан също и дизайн на цветове и материали, е “сива зона” за широката публика. И наистина, това е специфична професия, която стои на кръстопът между модния дизайн (тапицериите на седалките, например), продуктовия дизайн (познания за индустриалните процеси) и графичния дизайн (десени, шарки, ливреи). Също така основна задача на color & trim специалистите е да са “нащрек” за навлизащите тенденции и адекватно да ги адаптират в екстериора и в интериора на автомобилите. Един от любимите ми аспекти в работата е срещата с доставчици, защото от общуването с тях винаги се раждат нови идеи и експерименти. Харесвам и да презентирам работата си пред другите. Публичното говорене е плашещо за повечето хора, но за мен е вълнуващо предизвикателство да защитя дизайнерските си решения, дори когато слушателите ми са консервативни или скептични.

McLaren Speedtail струва 4 млн. лева. Дизайнът му е дело на българин

Голям ли е екипът? Предполагам, че в по-голямата си част той е мъжки състав. Как се вписвате вие в тази работна среда?

Не е учудващо, че голяма част от колегите ми са от противоположния пол. Като цяло ми харесва да работя в мъжки екип, оценявам мъжката прагматичност и яснота в отношенията. Отнема време и усилия за жена, особено ако е млада, да се докаже професионално пред колегите си. На мен са ми били необходими не един и два уикенда, прекарани извънредно в офиса /работилницата/авто сервиза, за да дам на останалите да разберат, че съм “жилаво момиче”. Но съм доволна, че днес колегите ми ми се доверяват и често ме търсят за съвети.

Пречел ли ви е някога фактът, че сте от България, че сте от чужбина?

Повечето хора в Италия не знаят къде се намира България, или в най-добрия случай имат само най-бегла идея. Вместо да се обиждам, аз се възползвам от ситуацията и се стремя да представя страната ни по хубав начин (както споделих вече, за мен е важно КАК реагирам на ситуацията, а не каква е самата ситуация). За съжаление не съм добра готвачка, така че залагам на културните традиции. Всяка година поръчвам на родителите си да ми изпратят мартеници от България, които подарявам на всички като им разказвам какъв е смисълът на този древен ритуал. Миналата година, например, раздадох бели и червени гривнички на целия екип, който работеше по “Да Винчи”, включително и на изпълнителния директор Йорг Асталош. Представете си ситуацията - началото на март, броени дни преди откриването на автомобилното изложение в Женева, всички са напрегнати и изморени. Учудващо и за самата мен, мартениците подействаха като спойка за екипа в този критичен момент. Хората приеха подаръка ми като поличба за късмет на проекта. Някои колеги толкова си харесаха гривничките, че решиха да не ги закачат на първото разцъфнало дърво, а да си ги носят целогодишно. Не е ли чудно е как един прост и същевременно дълбок жест може да провокира толкова положителни емоции? Мартениците са добър дизайн :)

На финала ще попитам за формулата на успеха, довела едно българско момиче до един от най-креативните дизайнерски екипи в индустрията?

Формулата на успеха е човек да не се стреми към успеха сам по себе си, а да има по-висока и вдъхновяваща цял. За мен това е желанието за учене и развитие не в само професионално отношение, но и в живота като цяло. Ето защо от години се занимавам с йога, а от 2018 г. и с въздушна йога, за която се надявам скоро да придобия сертификат за преподаване. Създадох и свой Инстаграм профил @antigraviter, чрез който популяризирам тази слабо позната дисциплина. Вярвам, че всеки човек трябва да намери своето “магическо” занимание, чрез което да преоткрива себе си и да се освобождава от собствените си дефиниции, които са истинската пречка пред успеха.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.