Островът на старите съкровища

П рез зимата морето разтваря своята ледена прегръдка. Мъглата и Балтийско мре се сливат в сиво-бяла супа, а по заледените улици на Кихну (Естония) се виждат солени локви. Изведнъж в мъглата се появява мъждукаща светлина. След минута тя вече си е пробила път през бяло-сивата пелена. Чува се ръмжене на двигател и лъскавата светлина най-после пробива мъглата. 

Ен и Ендел се връщат вкъщи, рибарите са излезли сутринта до морето да нагледат мрежите си, прекарали са целия ден навън в малкия залив на Рига.

За придвижването им по леда отговаря 20-годишен руски мотоциклет „Иж Планета 5“;

1 цилиндър, 350 куб. см, оранжев резервоар, гуми с голям грайфер, разказва AutoBild.bg.

Ендел се усмихва, изключва мотора, пуска облак от цигарен дим към черното небе. Ен вади скръстените си ръце и се хваща за главата. „Огромни пукнатини в леда! По осемдесет сантиметра!“, казва мъжът с набола брада и показва мрежите в дървения кош. „Ако закъснеем, няма да ги намерим.“ Пали двигателя.

През зимата рибарите излизат почти всеки ден, а времето все още става за каране на мотоциклети: „Иж“ тежи само 100 кг., справя се. Все още“, казва Ен, форсирайки мотоциклета с 22 к.с. за последните метри към брега. 

Пътната служба отдавна е затворила дългия 12 км път през морето, но хората на остров Кихну не се впечатляват много от този факт.

Жителите на острова въпреки това се придвижват през морето. Ако нещата се объркат, водачът на мотоциклета, претърпял авария, вади солидно опакования срещу намокряне мобилен телефон и звъни на съседа за помощ.

Когато става дума за мотоциклетите им с кош, иначе примерните жители на дивия северозападен остров сериозно нарушават закона – карат без каски, шофьорски книжки и документи. 

Полиция? Почти няма такава. 

Ако капитанът на ферибота, свързващ острова и континента, види, че на борда се качва полицейска кола, той звъни в Кихну и предупреждава хората. Островитяните крият мотоциклетите си, а жените се захващат с домакинската или полската работа – например вадят картофи от нивите си. Всяко дете има задължението да занесе в училище по 15 кг картофи на година – за обяда си. 

А какво правят мъжете през цялото време? Ловят риба и работят на товарни кораби в морето. Жените им пък се грижат за домакинството и семейството.

Господин Метас в момента пътува някъде в залива на Любек. Затова жена му храни овцете на семейството, преподава в малкото селско училище и се грижи за четирите им деца. 

Жената с гордост отваря раклата, където пази личното си богатство: близо 40 поли във всякакви възможни цветове. Тази дреха е част от Кихну – също както и бумтящите печки. „Ежедневие, празници, погребения – има пола за всякакъв случай“, казва Маре Метас.

Марге Валм също обича да кара мотоциклет. Тя паркира машината си отвън на двора под пластмасов навес. Както повечето жители на острова, тя и мъжът ѝ сами ремонтират мотоциклета. 

Кихну няма сервиз за мотоциклети. Украинският „Днепър 750“ на Марге се ползва всеки ден.

На колко години е? „За мотора ли питате? Той е на 36...“, казва тя и се усмихва. 

Марге натиска стартера и потегля към бензиностанцията. Тук се предлага бензин и дизел. Марге зарежда бензин, а другите мотоциклети с кош – двутактова смес. Ръмжащите мотоциклети на Кихну са много повече средства за придвижване за жителите на острова. Те са гръбнакът на живота на това място. Без леките мотоциклети през зимата няма да има дори риба. 

Хели Назаров щеше тогава да продава рибни пръчици, пакетирана сьомга и замразена пъстърва. В малкия си, боядисан в червено магазин той предлага почти всичко, което жителите на Кихну не могат да си произведат или уловят сами: бира, масло, минерална вода, банани, лопати, инструменти. 

А на най-долния рафт има бензинови филтри и резервни части.

Всяко домакинство притежава по една машина, някои дори по повече – като склад за резервни части.

На близо 400 жители на острова се падат около 100 мотоциклета с кош. 

Семейството на Марко Каспар Тюрк притежава четири мотоциклета с кош. 38-годишният мъж е израснал на Кихну, а сега живее на континента. Преди няколко дни е дошъл с катера на въздушна възглавница, за да лови костури със своя „Днепър MT-9“ от 1976 г. 

Би ли се отказал от своя мотоциклет? Не – казва градинарят – може би ще изчакам още десет години, ще го продам и с парите ще си купя кола. 

Това време може да се проточи – най-вече благодарение на здравата техника. 

„Тя е вечна“, казва Тюрк и се качва в катера с въздушна възглавница. След 20 минути той ще бъде на континента – в друг свят с автомобили и с малко мотоциклети с кош.

Ела Леас, разбира се, също има горяща печка – в малката си кухня. През зимата тя бумти и топли гърба ѝ, докато тя си плете и тъче с часове. 

„Тези мотоциклети са диви бикове. Никога не съм се осмелявала да ги хвана за рогата“, казва 76-годишната жена. Тя е отговорна за една част от оборудването, необходимо на управляващите мотоциклети през зимата – дълги чорапи, шапки, ръкавици, шалове. Те топлят хората по време на пътуванията по дългия седем и широк три километра остров. 

Естествено тук няма светофари – има само шест улици.

Има обаче кръстовище, точно до едно прокълнато място в гората. Суеверните жители на острова го избягват – най-вече по тъмно. 

По Коледа островитяните горят овчи кожи – за да прогонят злите духове.

Най-хубавите истории за мотоциклетите с кош разказва Вирве-Елфриде Кьостер в къщата си насред гората. Купила си е къщата след дългогодишна кариера като народна певица. 

В Естония всеки познава 86-годишната жена. Веднъж мотоциклетът ѝ полудял. „Двигателят просто не искаше да спре, да изгасне. Никой в селото не успя да го изключи, но изведнъж се чу странен звук и моторът спря.“ 

Вирве разказва за първото си пътуване през картофените ниви с болезнен финал в окопите:

„Сбърках газта със спирачката“. 

Веднъж дори повярвала, че и снежните човеци карат мотоциклети. „Синът ми се връщаше с мотоциклета си от Балтийско море. Не го познах, толкова беше побелял.“