К огато Mercedes лансира чудовищната улична версия на 190 с 2,3-литров 16V двигател, баварците нямат отговор. Това се случва през 1983 г. Но дупката е запълнена за около година, когато М-дивизията на BMW изкарва на улицата първата М-версия на Серия 5, наречена М535i (1984 г.). Може да го наречем и първото BMW M5, родило се преди почти 35 години.
Но M535i е само началото. Не излязъл още на улицата, а инженерите на M-дивизията работят усилено по него, за да го направят по-бърз, по-мощен и по-танцуващ. И тази надпревара продължава вече 34 години.
За да се стигне до днес. Оригиналът разчита на 3,5-литров редови „шестак”, генериращ 220 к.с. и 311 Нм, които му позволяват да ускори до 100 км/ч за 7,2 секунди. А последното, шесто прераждане на легендарния баварски седан предлага следното: 600 к.с., 750 Нм, ускорение до 100 км/ч за 3,4 секунди! На мое разположение е. На писта. „Серес”. Беше незабравимо.
РАЗГЛЕДАЙТЕ СТРАХОТНАТА СНИМКОВА ГАЛЕРИЯ НА BMW M5, M4 И M2 В ДЕЙСТВИЕ
Славата на М5 кара сърцето ми бясно да тупти при мисълта, че ще имам възможността да премеря сили с един емблематичен спортен автомобил. За целта предварително си подготвям “домашното”, но нищо от официалните прессъобщения не ме впечатлява така, както това се случва при визуалния контакт с M5.
София беше затисната от облаци и дъжд, а над „Серес” грееше силно слънце, дни, след като поредният ураган мина през Халкидики. Под ярките лъчи бяха подредени 3 автомобила М2, два М4 и 5 бройки М5. Упражнението е част от BMW M Tour, а целта: да тествам цялата актуално гама на М-дивизията. Ударението: М5.
За мое щастие програмата ми се подрежда прекрасно. Разделени сме на три групи, като аз попадам в тази, която първо ще тества М2 и М4. Отправям се моментално към синьо М2, за да направя сравнение, изкачвайки се нагоре по стълбата към М5.
BMW M2 е истинско откровение, автомобил, перфектно прилягащ на тази писта. Имам три обиколки като навигатор и три зад волана му. Същото ще се повтори и в М4, а за М5 имам 6 тура като водач и 6 като пътник. ГоляМ кеф.
Получаваме нужните инструкции, като абсолютно забранено е да изключваме стабилизиращата програма. Разбираемо защо. Водещата кола покачва постепенно темпото. Установявам, че BMW M2, за разлика от някои други спортни модели, с които е трудно да се справиш, масажира егото ти колкото по-бързо го караш. Това е кола, която ми приляга идеално. Позволява ти да достигнеш своя и този на автомобила лимит, защото лесно може да излезе и от най-трудната ситуация. Единственият проблем виждам в седалките, но в новото поколение това ще бъде поправено: ще бъдат монтирани тези от М4.
Споменавам последния не случайно. Именно това е вторият М-модел, в който сядам. Червен е, с убийствен спойлер и жестоки джанти. Гледам го от сутринта и с ръка на сърцето ще кажа, че е най-красивият от трите модела на пистата. Нещо повече, този конкретен автомобил е версия Competition, което ще рече, че въпросните доработки са допълнени от 19 к.с. повече, с което броят им е закръглен на 450.
Но не толкова мощността, колкото начинът, по който се разгръща върху асфалта ме впечатляват. Седалките са жестоки, а 80-те „коня” в повече спрямо М2 си казват думата. Всички вече имаме по няколко обиколки на пистата, затова Мартин вдига темпото. А с това и тръпката във всеки завой става по-голяма, защото тук вече има поле за грешки. Докато с М2 буквално можеш да търсиш лимита си (и този на автомобила), тук нещата вече са на кантар.
Звукът на мотора е опияняващ, а издутият преден капак пред погледа ми ме кара да потръпвам. Не съм пилот, нито съм „дрифтаджия”, но това е автомобилът, който ми донесе най-голямата емоция този ден. Той е точно между перфектния М2 и ненормално мощния М5.
Макар производството да започна преди едва осем години, атмосферният V10 в предишното поколение М5 със задно предаване вече е само далечен спомен. Това е така, защото новият върхов седан от Мюнхен използва V8, принудително пълнене и за пръв път М5 разчита на четири задвижващи колела. Това е идентичен ход с конкурента AMG, но такъв, който до преди много скоро от Мюнхен твърдо отричаха, че ще предприемат.
С това започва пренаписването на новата история на М5, в която и аз оставих един минималистичен щрих. За много от собствениците, които никога няма да проучат пълния капацитет на своя автомобил, мощното ускорение на дълга права ще им е достатъчно, за да се чувстват доволни от превъзходството си.
Но аз, както и онези, които познават добре поставените през годините стандарти от М5, очакваме много повече. Тези мои очаквания бяха оправдани в пълна степен. Този автомобил, без да хиперболизирам, може да се опише като абсурден, но в най-добрия смисъл: абсурден като динамика, абсурден като управление, абсурден като лукс.
Като фен на Люис Хамилтън добре знам какво значи посланието „party tyme”. Това е квалификационният режим на двигателя в неговия болид, при който той разполага с пълния му капацитет. При М5 „party tyme” е режимът, в който всичките тези 600 „коня” се стоварват само върху задните колела. Е, това нещо ми беше категорично забранено да го тествам. За да съм честен, не бих си го и позволил, защото мисълта за цената и 600 к.с. на задните колела, които ме тласкат към стената, ме кара да потръпвам.
Новата система за задвижване на четирите колела работи с централна раздатъчна кутия с многодисков съединител. За оптимално сцепление допринася и Активният М диференциал на задната ос, който също е напълно променлив и осигурява блокаж между 0 и 100 %.
На разположение имам пет различни конфигурации, базирани на комбинациите между режимите на DSC (DSC on, MDM, DSC off) и режимите на M xDrive (4WD, 4WD Sport, 2WD). Карам само базовата настройка с включен DSC и 4WD, но това е настройката, която Влади Кулев (главен инструктор в BMW) ме убеждава, че постига най-добри времена при шофиране на писта, защото всичките 600 к.с. се стоварват върху асфалта без загуба на сцепление.
Може би сравнението с един от най-добрите руски филми е нестандартно, но в действителност точно това се случва – таборът отлита в небето, а аз в полето на мечтите в мига, в който развържеш 600 от най-избраните мюнхенски атове. Ритникът им е толкова силен, че те залепва към седалката, а невероятното ускорение те опиянява до степен, в която не искаш да отлепиш крака от педала на газта.
Но „Серес” не е пистата, на която М5 се чувства добре. Тясна е, спъната е, докато потенциалът на М5 е огромен, много, много над моите възможности. Автомобилът се кара по коренно различен начин от М4, да не говорим за М2. Причината е, че тази кола тежи около 2 тона, което на писта си е недостатък. Повече скорост в завоя – недозавива, подаване на газ в завоя – недозавива. При М2 всичко това доставя огромно удоволствие, но при М5 трябва да се влиза по-бавно, но излизането от завоя става с много по-висока скорост, защото сгазваш педала и 600 к.с. и 750 Нм от 4,4-литовия V8 битурбо двигател захапват асфалта. Това става посредством специално настроената 8-степенна трансмисия M Steptronic с Drivelogic, която има три режима на работа.
Скоростният лост е брутален. Такава е и системата Launch control, която ни забраниха да тестваме. Пълен лукс. Ако се абстрахираш от червените бутони върху волана и скоростния лост, човек никога не би си помислил, че тази кола е брутален звяр на пистата. За това спомага и фактът, че тя е толкова обезшумена, че звукът от прекрасния двигател е почти напълно заглушен. Това е чудесно за ежедневието, където ще се подвизава М5, но в малкото дни, в които ще излезе на писта, този факт е смущаваш. Теглото и луксът изкривяват възприятието за скорост и динамика, но те са страховити. След 6 обиколка зад волана и още толкова на предната пътническа седалка, слязох от М5 два пъти по-изморен отколкото изпитах такова усещане след авантюрите ми с М2 и М4. Искам още, но се задоволявам и с това, което получих.
От най-лесния за каране на писта М2, през агресивния и точно на ръба М4 до абсолютния връх – М5. Общо 12 тура зад воланите им и 12 като пасажер, не мога да се оплача. Какво избирам? М4 е моят автомобил, като тук въобще не коментирам цените. Те не са за всеки, но квотата за М5 за България е вече изпълнена. Още толкова чакат. А един българин ще се вози в едно от 400-те бройки BMW M5 First Edition. Да му е честито.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
Ювелирна изработка за Peugeot 308 GTi (тест драйв)
Игра на тронове: Mercedes-Benz S560 4Matic L (тест драйв)
Кавала и Seat Ateca: перфектната комбинация (тест драйв)
