Ford Puma е новият върховен хищник при компактните кросоувъри (тест драйв)

С тана модерно да се възраждат успешни модели от близкото минало. Ford е особено податлив на тази тенденция, а феновете на високата проходимост очакват с нетърпение официалния дебют на Bronco. Преди месеци Ford лансира на пазара още едно популярно име от близкото минало. Става въпрос за Puma, която през 1997 г. дебютира като малко, забавно купе с предно предаване, базирано на четвъртото поколение Fiesta.

Сега името Puma отново е в моделната гама на Ford, като историята е почти идентична. Разликата е, че не става въпрос за малко купе, а за компактен кросоувър, който отново е базиран на Fiesta, този път генерация VII. По-важното е, че новата Puma (пак с предно предаване) отново предлага забавни моменти зад волана, характеристика, която е рядко срещана в сегмента.

Зад волана на Ford Puma

11 снимки

Любопитен факт е, че Puma е вторият компактен кросоувър, който Ford лансира на базата на Fiesta. Конкурентите на компанията имат по един модел в сегмента, базиран на своите компактни хечбеци. За тях ще е грешка, ако допуснат, че няма от какво да се притесняват, тъй като Puma и EcoSport си приличат само по донора. Във всяко едни друго направление Puma-та е в пъти по-добра от своя събрат.

Този факт трябва да накара конкуренцията да приеме, че в сегмента на компактните кросоувъри има нов върховен хищник. Пумата населява Северна и Южна Америка, но сега се пренася и в Европа. Думата „пума“ идва от езика кечуа. Латинското наименование означава „едноцветна котка“, но моята дива котка бе в двуцветно изпълнение, което е задължително за този тип автомобили.

Истината е, че Puma е по-висока, по-дълга Fiesta. От нея взима и почти идентичното си пътно поведение. Но изборът на клиентите в сегмента поставя стабилността и забавлението зад волана на по-заден план. Тук клиентите се интересуват на първо място от дизайна. Червеният цвят и черният покрив (колонки, капаци на огледалата и радиаторната решетка тип пчелна пита) дават своя принос за цялостния атрактивен дизайн на Puma.

Ford Ranger: Елитният корпус на щурмоваците (тест драйв)

Колкото повече, толкова повече: тестваме BMW X6 M50i

Но тук не мога да сведа нещата само до цветове, напротив. Визията отпред е изключително спортна и агресивна, за което „вина” има радиаторната решетка (тип пчелна пита) и изнесените върху калниците ромбоидни фарове. Скосената назад линия на покрива прави препратки към миналото на модела. Тестовият модел е ST-Line се предлага с 18-инчови стандартни (или с 19-инчови опционални) алуминиеви джанти и спортно окачване със специално регулирани пружини и амортисьори. Наскоро карах Peugeot 2008 и останах изключително доволен от дизайна му, затова ще го използвам като мерило, на което Puma не отстъпва по нищо.

Puma е също толкова впечатляващ и в интериора. Моделът предлага дигитално приборно табло, допълнено от „плаващ” сензорен таблет (8 инча) на централната конзола. Карбонови апликации, алуминиеви педали, червени детайли и шевове на скосения в долната част волан вкарват допълнителна спортна нотка в интериора. Puma-та не се е лишила от физическите бутони, които улесняват достъпа до климатичната система по време на път. Материалът на арматурното табло е мек на допир, а шофьорската седалка предлага много добра опора. Средният подлакътник не се мести по дължина и не ми беше много удобен, което важи и за много ниско разположените поставки за чаши.

Ford Focus ST: Д-р Джекил и мистър Хайд (тест драйв)

Дързост и красота, епизод 2008 (тест драйв)

Като изключи това, интериорът на Puma надхвърли очакванията ми. Още повече, че през половината от завъртените над 520 км пробег возех още четирима човека с мен. Толкова пътници означават едно нещо: много багаж. Е, тук Ford Puma е безапелационен лидер в сегмента със своите до 456 литра товарно пространство. Да, големият багажник не е нито секси, нито забавна тема за коментар, но е изключително важна, когато трябва да превозвате сакове, тротинетки, топки и всевъзможно друго детско лайфстайл оборудване. Големият трик на Ford се нарича MegaBox: това е отвор под подовия панел (който се вдига и застава успоредно на облегалките) с обем 80 литра. Там може да превозвате кучето с мръсните му лапи, а синтетичната облицовка и тапата за източване на дъното правят лесно почистването му с вода.

Пълният багажник и петима човека на борда означава и нещо друго: голям разход на гориво. Както може сами да се убедите, след около 525 км върнах колата при среден разход от 5,8 л/100 км (минимум постигнах 5,6), като през половината пробег бях напълнил автомобила до горе. Причината за ниския разход се крие в 1,0-литровия, 3-цилиндров EcoBoost двигател, работещ съвместно с 48-волтова мека хибридна технология.

По-мощната версия със 155 к.с. (има и със 125 к.с.), която тествам аз, е оборудвана с по-голямо турбо. То би предположило по-голяма турбо дупка, но електрическият мотор се включва при ниски обороти и я запълва. Форсирането му може да стигне до 6400 об/мин, но с това се качва драстично и шумът в интериора. Затова и не обръщам голямо внимание на режима Sport, в Normal поведението на Puma е повече от добро.

VW Golf 8: кралят е мъртъв, да живее кралят (тест драйв)

Тестваме най-продавания модел на Renault

Меката хибридна технология върши задачата, заради която е монтирана: намалява разхода и кара двигателя да работи като такъв с по-голям обем. Освен това 48-волтовият стартер/генератор изключва двигателя още преди колата да е спряла на място, като го стартира моментално и почти без да усещате, когато включите 6-степенната механична кутия на скорост.

Кормилното управление не е толкова прецизно, колкото при Firsta, но е интуитивно и чисто, което за сегмента на компактните кросоувъри си е достойно за отбелязване. Със сигурност Puma ST-Line е един от най-забавните на пътя модели, балансирайки добре сцеплението отпред и отзад. Минус тук слагам за шума от пътя, който влиза в купето през гумите.

И ако сравнения на тема дизайн мога да правя с Peugeot 2008, то на тема цени еталон е Renault Captur. Затова сравнението ще направя с него. Базовата версия на Puma (125 к.с., но без мек хибрид) започва от 42 000 лв. с ДДС (Titanium). Моят тестови модел бе най-скъп – 155 к.с. ST-Line X за 51 200 лв. с ДДС. Най-скъпият Captur (Intens) със 154 к.с. и 7-степенна автоматична трансмисия (за Puma такава се предлага с дизеловия мотор, който у нас все още го няма) се предлага от Renault за 44 190 лв. с ДДС, което значи цели 7000 лв. под цената на Puma. Най-мощният двигател на Puma може да се поръча и в изпълнение Titanim, като така сметката става 44 900. Конкурентният Peugeot 2008 1,2 PureTech се предлага само в ниво GT (155 к.с.) и цената му е 54 993 лв., но с 8-степенен „автомат”. Доста цифри, от които изводът е, че Renault излиза с едни гърди напред, но като цяло евтино вече няма.

А причината за този извод се крие във факта, че новите автомобили са пълни с електроника. В стандартното оборудване на Puma влиза адаптивен круиз контрол с функция „Спри/тръгни”, разпознаване на пътните знаци за скорост и поддържане на средната част на платното на магистрала и в града, Sync 3, Apple Car Play & Google Android Auto,гласови команди, нова информационна система за локална опасност, която може да информира водача за опасни ситуации по пътя напред, а FordPass Connect превръща Puma в мобилен WiFi хотспот със свързаност за до 10 устройства.