Его(истично)центрично изживяване в Mercedes-Benz SL500 (тест драйв)

З ащо обичам роудстърите? Причини колкото щеш. На първо място, защото реално имаш два различни автомобила. На второ - роудстърът разполага само с две места, т.е. предлага доста по-интимно изживяване, а не както модерните днес кабриолети и купе-кабриолети, които са със задължителните четири места, което се изтъква като голям плюс. И ако абревиатурата СС вече може да се намери при повечето компании, то с думата “роудстър” свързвам на първо място Mercedes. А това от своя страна означава следното: SL, или най-продаваният премиум роудстър в индустрията.

ВИЖТЕ SL500 В ПЪЛНИЯ МУ БЛЯСЪК И РАЗКОШ

Егоистично е, но това е автомобил, който предлага изживявания, които не искаш да споделяш с друг. Знам, че това е автомобил, който мнозина ще намразят, но причината за това няма да е обективна, а субективна. Субективна, защото никога няма да могат да си го позволят. Това е автомобил, който задоволява егоцентризма на всекиго, в който натискаш бутона за сгъване на покрива и очите на хората започнат леко да се изцъклят. Признавам си, усещането гъделичка самочувствието ти, макар да знам, че този трансформър никога не може да е мой. И не е предназначен за хора като мен.

До него са се докоснали само няколко хиляди човека от началото на годината. Причината е цената му. Тя е огромна. И е оправдано висока, защото SL е истински имиджмейкър. Това е кола с цена от над 242 000 лв. (базово, тестовият струваше към 280 хиляди), но това не е проблемът й. Той е предназначен за ограничен кръг хора. Проблемът на тази кола е един единствен: огромното внимание, с което трябва да го караш в България. Заслужава ли си да си нащрек 110% от времето, за да не пръснеш тези 20-цолови валяци или да не одраскаш предния спойлер на поредния „спящ полицай“? Това е риторичен въпрос.

Окачването Active Body Control не без основание се определя от повечето специалисти като едно от най-добрите в индустрията. Шасито на SL е достатъчно кораво от самото му създаване, но в хода на фейслифта на модела то е станало с идея по-кораво, като погледът на инженерите е бил насочен към Porsche 911. Тук ABC не е свързан с видеокамери, което го е лишило от представката Magic.

За сметка на това вече е монтирана системата Curve Tilt Function от S-Class Coupe. Тя активно накланя купето в завой подобно на мотор, за да противодейства на обичайното усещане за нестабилност. Наклонът е недоловим отвън, тъй като говорим за само 2,65 градуса, но отражението му в завои е по-голямата самоувереност при описването им. Макар описване да не е най-точното определение, тъй като с газ завоите взимаш или с плъзгане, или просто голямата мощност и скорост подсъзнателно те карат да отнемеш от газта.

Не съм самозалъгвал себе си нито за момент. В Mercedes-Benz SL500 трябва да си нащрек във всеки един момент. Това важи за всички автомобили, при които, сядайки зад волана, краката ти застават почти успоредно на пътя. А партерната част на гърба ти усеща земята под нея. Пазиш за дупки. Внимаваш с габаритите, тъй като огромното торпедо отпред буквално приковава погледа ти върху вуздъхоотворите в капака. А гигантската мощност върху задните гуми значи едно: натискаш педала на газта и до пета предавка задницата не спира да се върти, а таблото свети като коледна елха.

Това е едновременно плашещо и мега яко. Това е чиста експлозия на емоции, но проблемът е, че те са заслепяващи. В SL не трябва да изпускаш тези емоции, защото рискът да потрошиш това бижу е голям.

Използвам думата бижу неслучайно. Визуално SL500 е пир за сетивата. Синята боя блести под последните септемврийски лъчи. Шарката на радиаторната решетка сякаш е от малки скъпоценни камъни. Пропорциите са класически: огромно торпедо, нисък силует и стегната задница. Представлението по превръщането на SL от открит в закрит (и обратно) автомобил трае около 20 секунди, като покривът е олекотен с 15 кг. Това може да става със скорост до 40 км/ч, но задължително процедурата трябва да започне при спрял автомобил. Завихрянето се неутрализира до известна степен от ветробрана зад подглавниците.

Интериорът е величествен. Като издължената муцуна, която сякаш няма край от мястото зад волана. Белият кожен салон не е подходящ, но тази кола не е и предназначена за ежедневно шофиране. Затова всичко е оправдано. Дори и единствената линия AMG Line, но повече и не ви трябва. Още повече, че така синият екстериор и белият интериор буквално разтопяват сърцето. За качеството на изработка няма да говоря. Достатъчно е да видите съчетанието между кафявия фурнир, алуминият и бялата кожа, за да сте наясно защо не се нуждаят от коментар. Нито ще коментирам аудио системата Harman Kardon, защото почти не съм я включвал. Миниатюрният скоростен лост е бижу, седалките са прекрасни. А всичко придобива ново измерение, когато натиснеш старт бутона, с което в главата ми нееднократно изплува прословутата фраза: „Ladies and Gentlemen, Start your engines“.

Няма две мнения: очакванията ти за това, което се крие под дългия над два метра капак, са само едни: мощ. И тя е там. SL500 се задвижва от V8 двигател с 456 к.с. и 700 Нм. Инженерите били понижили разхода на гориво! Браво на тях. Но интересува ли го някой точно този показател в такъв автомобил? Ни най-малко, но трябва да се отбележи, че разход от около 14 л/100 км си е повече от впечатляващ. Ако издевателстваш върху задните гуми, компютърът може да покаже и до 18, но реалният разход е около 14, че дори и по-малко. Защото тази кола няма да се кара с 260 км/ч, макар да може. Гъзарията е с отворен покрив и до към 70-90 км/ч.

Но аз не съм такъв. Взех SL500, за да си направя кефа. А той започва в мига, в който натиснеш бутона за стартиране на двигателя. Всичко започва с форсиране и режещ звук от ауспусите. Не рискувах нито веднъж да изключа тракшън контрола, тъй като това може да има изключително вредни последствия. Причината е, че Dunkin’ Donuts вреди на здравето. А удоволствието да ускориш до 100 км/ч за под 4,5 секунди е страхотно.

Макар във визията на SL500 да се прокрадват някои метросуксуални черти, този роудстър си остава истински мачо автомобил, което доказва, че все още има място за “старите” мачо мъжкари. Мощната предница, напомпана със стероиди като български щангист преди олимпиада, се откроява с характерната радиаторна решетка. Прорезите върху капака (ала Gullwing 1954) и калниците само подсилват визуалното впечатление, а изживяването зад волана на SL е низ от безкрайни емоции.