Citroen, Peugeot и Renault са гордостта на френската автомобилна индустрия. Но в страната на Chanel, Dior и Louis Vuitton, тези марки са по-скоро конфекция, която няма място на автомобилния моден подиум. С едно изключение: виждате го на снимките. Bugatti е съвсем друго нещо, затова и не го включваме в сметките.
Дизайнерът Тиери Метроз е попаднал на място, за което всички негови колеги могат да мечтаят. Място, на което може да развихри въображението си, без инженери да надничат зад гърба му и да нанасят корекции. Причината за тази му свобода са гръцките и римски митове и легенди, според които богините винаги са облечени в прекрасни одежди.
А легендата на DS започва през есента на 1955 г., когато във френската столица дебютира моделът DS на Сitroen. Появата на този автомобил може да се сравни с дебелата червена линия, която е начертана между конфекцията и висшата мода, между нямото и модерното кино, между черно-бялата и цветната телевизия.
Новият френски модел предлага аеродинамика под формата на капка, завиващи фарове, хидропневматично окачване, сервоусилване, полуавтоматична трансмисия и предни спирачни дискове. Името му идва от думата déesse, от фр.: богиня.
Такива революционни технологии в DS 4 няма, но Метроз се е постарал да направи един истински продукт на автомобилния Haute Couture, в който всяка дама би се пристрастила така, както пристрастени към диетите и фитнеса са манекенките, дефилиращи по световните модни подиуми.
След като от самото начало говоря за дизайн, ще насоча вниманието си именно към него. Продуктовият директор на DS Automobiles твърди, че „DS 4 е замислен така, че да предефинира границите на премиум сегмент С”. Но в действителност моделът е много по-компактен и по мое мнение спада към сегмент SUV-B, но с един основен акцент: линията на покрива, която позиционира модела в нишата на кросоувър-купета.
Освен дизайнът на самите елементи, тук важни са и дребните детайли. Защото в голямата радиаторна решетка, предни и задни светлини са вмъкнати много дребни детайли, които създават общото впечатление за ювелирна изработка. Много ръбове отстрани (описани така, че да копират логото на DS) и споменатата линия на покрива са сред основните акценти, особено когато автомобилът се гледа под ярка слънчева светлина. Тънките стопове са страхотни! Светлинната плетеница наистина впечатлява, а шоуто, което правят светлинните модули във full LED матричните фарове е нещо, което трябва да се види. За разкош си имаме и два алуминиеви ауспуха.
Интериорът е страхотен. За разлика от DS 7, тук дисплеите са с много по-малки размери, но това ми допада повече от „телевизори”. Но най-впечатляващо е качеството на материалите и отново специфичните ромбоидни детайли по таблото и седалките. Последните са тапицирани с кожа Nappa Criollo Brown и шарка „верижка на часовник”. Масажната функция не е за пренебрегване. За вниманието към детайли говори фактът, че джобовете на вратите също са тапицирани. Формата на вътрешната дръжка та вратата е много интересна, като и тук имаме кафява кожа. Арматурното табло е високо разположено, а през него минава специфичен, скрит въздуховод на климатичната система. Металните (toggle, както ги наричат) бутони за бърз достъп до приложенията са друг акцент. Такъв е и сензорният панел за жестови контрол до различни функции на автомобила.
Пълният текст може да прочетете на новия автомобилен сайт CarMarket.bg
СПРИ!" />
