Dacia Duster продължава да изненадва (тест драйв)

П реди 14 години, когато Dacia заживя своя втори живот с Logan, свързвах румънската марка с всичко друго, но не и с ценностите, с които я свързвам днес: отлично съотношение качество-цена, здравина, ергономия, огромен вътрешен обем. Но за мен Dacia е нещо повече от това. А новият Duster е доказателството, защото към традиционните си ценности той добавя още няколко неща, с които не спира да ме изненадва.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА ОТ СНИМКИ НА НОВИЯ DACIA DUSTER

На първо място това е фактът, че този автомобил държи изключително висока остатъчна стойност. Един бърз преглед на най-популярния сайт за автомобили втора ръка ми показва, че Duster от 2015 г. се продава между 22 и 26 000 лв. при пробег от между 6000 и 80 000 км. Говоря за 1,5-литров дизел с 4х4, който нов в момента струва 33 900 лв. с ДДС (Essential).

Истинската изненада и тръпка Duster ми остави в планината Осогово над Кюстендил. Да, тръпка, колкото и това да е несъвместимо по подразбиране с марката Dacia, но не и когато ти бъдат осигурени условията да почувстваш тръпката от шофиране на Duster.

Първият ми контакт с новия Duster се случи преди около два месеца, когато тествах автомобила по време на европейския тест драйв в Атина. Стандартна процедура с много добро офроуд трасе. Но тръпката липсваше. Не и на снега и леда в Осогово, където полицейски патрулки бяха отцепили отсечка, за да ми бъдат демонстрирани качества, които никога не съм подозирал, че Duster притежава.

Е, никога е силно казано, защото преди около 2 години Димитър Илиев ми показа за пръв път какво може Duster. В надпревара с времето, в преследване на състезателния екип на Duster, участващ тогава в офроуд маратона „Балкан Трофи“, трябваше да настигнем екипа между отсечките. Държах се за дръжката над врата, а от пръстите ми капеше пот.

Същият ме вози отново, този път по обезопасена с полиция отсечка. Пътят бе заледен и заснежен, а преспи отстрани гарантираха, че няма на къде много да ходим при евентуално изпускане на ситуацията. Но с Митко Илиев зад волана такова нещо не може да стане. Возих се общо 3 пъти (по 2 минавания на няколкокилометровото трасе) и ви гарантирам следното: въобще не може да си представите на какво е способен Duster с подходящото задкормилно устройство. Убедих се в нещо, в което нямаше да повярвам, ако друг ми го беше казал: Dacia Duster може да изкара широка усмивка на лицето ти. Знам, че може да не ми вярвате в момента, но това е самата истина.

Естественият подбор тласка Skoda Karoq напред (тест драйв)

Ford EcoSport: Как ще ги стигнем... румънците? (тест драйв)

BMW 530d Touring xDrive: Ефективна динамика (тест драйв)

BMW X3 е във върхова форма (тест драйв)

След показното имах възможно и аз да направя две минавания. Получих похвала, че усещам много добре колата, но нямах много време да вирна носа си. На прибиране към хижата тръгнах след Митко. Два завоя по-късно го загубих от поглед. Получих добър урок: автомобилът може повече, отколкото аз съм си мислел.

За другите нещата изненади нямаше. Dacia Duster е уникален сам по себе си. Първо, той е позициониран между два класа, предлагайки обема на моделите от клас SUV-C, но на цената на моделите от клас SUV-B. Но дали бихте могли да излезете офроуд с Kia Stonic например? Не, не бихте го направили с почти никой кросоувър (а те са десетки) и това е нещо, което винаги отбелязвам, когато представям автомобил от този сегмент. При Duster това е точно обратното. Той не само може, но и задължително трябва да го изкарате извън пътя, за да се позабавлявате. За това се грижат просветът от 210 мм и ъглите на заход и отход от съответно 30° и 33°.

Другата изненада се крие във факта, че пътното поведение на новия модел е много по-различно от това на предшественика му. Изненада, защото платформата на този автомобил гони 20 години, а спрямо предходното поколение няма нито един нов механичен компонент, като изключа новото електрическо сервоусилване на волана. Но Duster се усеща като коренно различна кола на пътя.

Не смятам да се спирам на дизайна. Ще отбележа само, че в него има българска следа, тъй като той е дело на Емануил Клисаров.

Не мога така да подмина интериора, тъй като тук нещата са много промени. Арматурното табло е ново, централната конзола е с приятните на допир и визия бутони, наподобяващи клавиши на пиано. Челното стъкло е изнесено 100 мм по-напред и е по-вертикално разположено, което кара кабината да изглежда по-просторна.

Сред най-силните черти могат да се изтъкнат седалки, на които, може и да ви се стори странно и неправдоподобно, се дължи в голяма степен новото усещане от возията на автомобила. Сега те са по-меки, по-комфортни и с по-добра опора от преди, шофьорската седалка е с подлакътник, а седалището е с 20 мм по-дълго.

И всичко това получавате със силно подобрена шумоизолация, като инженерите са увеличи шумопоглъщащите материали в кабината и двигателния отсек с 20 до 50%.

За задвижването се грижат два дизелови (90 и 110 к.с.) двигателя, бензиновите също са два (115 и 125 к.с.). Едната версия е атмосферна, а другата е с принудително пълнене и обем 1,2 литра. И тъй като ние сме далеч от дизеловия упадък, то идеалната версия за Duster е с добре познатия 1,5 dCi (115) и 4х4. Той, освен готини емоции, ако те вози Митко Илиев, може да ви отвърне с разход и под 5,0 л/100 км.

Dacia Duster не е перфектната кола, но тук е използван доказаният метод на изглеждане на всички пропуски и забележки от предходния автомобил, с което новият модел е станал още по-желан продукт. Потвърждение на последното получавам с информацията, че Duster се продава предимно в най-богатото оборудване (Prestige), с 4х4 и дизел. Това ще рече над 37 000 лв. с ДДС, т.е. нищо от имиджа, че Duster е евтин автомобил за 22 000 лв. Не, клиентите му искат да имат абсолютно всичко, което той предлага. А бонусът за тях е, че най-скъпият Duster се предлага във версия N1.