П роектът е на Ionic Materials, базирана в Уобърн, Масачузетс. Компанията твърди, че може да направи алкалните батерии алтернатива на литиево-йонните батерии.
Алкалните батерии са много по-евтини за производство от днешните литиево-йонни батерии, но не се презареждат. Този проблем, успоредно с превъзхождащата мощност на литиево-йонните батерии, е направил алкалните батерии непригодни за употреба в смартфони, лаптопи, електрически автомобили и др.
Ionic иска да промени това с алкална батерия, който компанията твърди, може да се презарежда стотици пъти. Допълнителна полза от пробива на компанията има и в друг аспект: алкалната батерия не би предизвикала толкова проблеми, колкото предизвика литиево-йонната в Samsung Galaxy.
Ionic твърди, че е разработил прототип на презареждаща се алкална батерия, която може да се произвежда чрез процес, наподобяващ производството на найлонови опаковки.
До момента компанията, която се подкрепя от Уилям Джой, компютърен гений в Силиконовата долина, е постигнала 400 цикъла на презареждане за прототипа си. Шефовете на компанията вярват, че с напредване на развойния процес ще могат да утроят броя на циклите.
Алкалните батерии, които Ionic е разработил, първоначално ще се по тежки от литиево-йонните, твърди Майк Цимерман, учен, основател и главен изпълнителен директор на Ionic. Но новите батерии ще компенсират този си недостатък с много по-ниската си цена и, в течение на времето, с развитие на способността им да съхраняват повече енергия.
Освен разходите и сигурността, алкалните батерии имат и друго преимущество. Литиево-йонните батерии разчитат на кобалт, а добивът му е на цената на човешки животи. Кобалтовите мини в Африка използват детски труд, оставяйки след себе си токсични отпадъци.
Алкалните батерии, от друга страна, използват сравнително богатите на залежи цинк и манган.
Напредъкът при Ionic се крие във факта, че компанията е намерила начин да замени цинка с алуминий. В миналото алуминият не се е използвал в алкалните батерии, той като е корозирал. Алкални батерии, базиращи се на алуминий, ще тежат по-малко от литиево-йонни батерии и ще се още по-евтини за производство спрямо днешния дизайн на алкалната батерия.
На хартия всичко звучи прекрасно, но дали тази идея може да стигне до нещо повече от фазата на изпитанията? През последните 150 години едва няколко решения за съхранение на електричество са стигали до фазата на масовото производство.
Миналата есен United States Department of Energy награди 16 проекта за проучване на т. нар. твърдотелни батерии, включително договор на стойност $3 млн. за Ionic Materials. Компанията твърди, че е подписала няколко лицензионни сделки за създаването на дизайн на своята батерия за търговски цели, но отказва да разкрие с кои компании.
United States Advanced Battery Consortium, група от автомобилни компании, иска да намали съществено разходите за производството на литиево-йонните батерии. Шефовете на Ionic твърдят, че се намерили начин да постигнат това понижаване на разходите, които ще се под 1/5 от целта на автомобилния консорциум.
Сега остава да разберем дали и това хубаво (на хартия) решение няма да сподели съдбата на суперкондензаторните хибриди на Хенрик Фискер, за които повече не се споменава и дума.
Още новини може да откриете на нашата Facebook страница ТУК.
Четете още:
Lina е биоразградима, конструирана от захарно цвекло и лен
