Кориолан: Mитичният човек на ръба на историята

К огато става въпрос за ранния древен Рим, границите между факти и измислици, история и легенда често са размити. Гней Марций Кориолан, легендарният римски генерал и държавник, е идеален пример за това.

Историята му разказва как един някога уважаван военен герой се превръща в предател и злодей и води най-големите врагове на Римската република до самите ѝ порти. Това е увлекателна история, пълна с обрати, но доколко е вярна?

Древните историци със сигурност са вярвали в това, но съвременните им колеги не са толкова убедени. За да открием истинския Кориолан, човека зад мита, трябва да направим крачка назад и да разгледаме историята му с нови очи.

Като изследваме военните му триумфи, политическите му борби и загадъчната му личност, можем да разплетем пластовете легенди, които са обвили Кориолан, и може би да разкрием истината за тази римска икона.

Създаването на една легенда

Гней Марций Кориолан, за да споменем пълното му име, произхожда от една наистина древна част от историята на Древен Рим. Разполагаме с изключително малко конкретна информация за него, а това, което имаме, е сглобено от различни древни историци, които са имали склонност да пишат изолирано, да украсяват и следователно да се разминават.

Като начало, дори има разногласия относно името му. Докато повечето римски историци, като Ливий, го наричат Гней, гръцкият историк Дионис го нарича Гай. Това е навик, копиран от Плутарх, който след това е преписан от Шекспир. Рядко е добър знак за историческата точност, когато историците не могат да постигнат съгласие дори за името на дадена личност.

По същия начин малко се знае за ранния живот на Кориолан. Знаем, че е бил активен като римски генерал през пети век пр.н.е., но иначе произходът му е почти неизвестен. Според Плутарх той произхождал от прочути римски патриции като Цензорин и можел да проследи родословието си до един от ранните римски царе.

Тези твърдения обаче са трудно доказуеми, а прочутите родове често са били приписвани на велик човек. Добър в печеленето на битки? Трябва да си потомък на бог Марс и т.н.

Today 28BC Gaius Carrinas triumphant procession through Rome. Gaius Carrinas was a Roman politician, general and consul.

In 45 BC, Carrinas was sent on the orders of Julius Caesar to Spain to fight Sextus and Gnaeus Pompeius. pic.twitter.com/ogLOdfi5TW

— Roman History (@romanhistory1) June 12, 2020

Според римската традиция Кориолан става известен за първи път, докато служи при консула Постум Коминий по време на нападението през 493 г. пр.н.е. на волския град Кориоли. Волските са старо италийско племе и исторически врагове на Рим, които, въпреки че в крайна сметка са победени, имат навика да дават на римляните акъл в ранните години на Републиката.

Обсадата на Кориоли не преминава по план. Докато силите на Коминий се съсредоточават върху обсадата, от крайбрежния град Антиум пристига волски подкрепление и устройва засада на римляните. Докато това се случва, войниците на Кориоли виждат своя шанс и започват атака срещу римляните, което означава, че те са атакувани на два фронта.

Тук се появява Кориолан. По време на нападението той е на стража и бързо събира малка войска и повежда контраатака срещу хората на Кориола. Той не само ги отблъсква, но и успява да поведе атака през портите на града, с което окончателно разбива обсадата.

Веднъж влезли в градските стени, Кориолан и хората му подпалили най-отдалечените къщи, граничещи с укрепената градска стена. Твърди се, че докато гражданите викали за помощ, войските на волските войски се отчаяли и загубили морал. Те са победени от римляните и градът е превзет. Като награда Марций е удостоен с когномена (почетно трето име) „Кориолан“.

От герой към злодей

Времето на Кориолан под слънцето не продължава дълго. Две години по-късно Рим се възстановявал от голям недостиг на зърно, който навлякъл мизерия върху населението му. Недостигът приключил с внос на зърно от Сицилия, но сенатът трябвало да обсъди как да бъде разпределено зърното. Кой ще го получи пръв?

Кориолан е от висшата класа и винаги е показвал презрение към простолюдието. Според античните източници той твърдял, че народът не трябва да получава никакво зърно, докато не бъде премахната длъжността трибун, продукт на проплебейските политически реформи. Почти никой не се съгласил с него.

Сенатът смятал, че той е твърде суров, и най-вероятно се опасявал да не разстрои още повече населението. Трибуните, от друга страна, бяха възмутени и дадоха Кориолан под съд.

Първоначално сенатът се опитва да защити Кориолан и настоява за оправдателна или поне за милостива присъда. Той може и да е бил сноб, но все пак е бил герой от войната. Трибуните не се съгласяват и след като Кориолан отказва да присъства на собствения си процес, той е осъден на изгнание.

Кориолан реагира на изгнанието си, като се превръща в превратаджия. Той бяга от Рим и се насочва към волските войски, които с удоволствие приемат в редиците си един от най-страховитите генерали на Рим. Всъщност те били толкова щастливи, че след като пристигнал в земите на волските войски, той уж живеел с вожда на волските войски Атий Тулус Ауфидий.

Died today 86BC Gaius Marius, Roman general & politician (held office of consul 7 times), dies at 70. His life & career were significant in Rome's transformation from Republic to Empire. He was also noted for his important reforms of the army & for defeating the Germanic tribes. pic.twitter.com/ti3yd4uTsA

— Roman History (@romanhistory1) January 13, 2021

След това Кориолан и Ауфидий се съюзяват и убеждават волките да нарушат скорошното си примирие и да нападнат Рим. Според Ливий Ауфидий направил това, като измамил Сената да обиди волските по време на Великите игри, като ги изгони.

След това двамата „приятели“ повеждат волевата армия в нападения срещу римски градове, колонии и съюзници. Те постигат огромен успех и си връщат старите волски градове Сатрикум, Лонгула, Полуска и Кориоли, както и изгонват римските колонисти от Киция. Накрая те превземат още няколко важни града като Лавиний, Корбио и Требия.

Следващата стъпка е обсадата на самия Рим. Твърди се, че войската на волските войски се е разположила на лагер в Клюлийския окоп, само на пет мили от Рим. Тогавашните римски консули Спурий Наутиан и Секст Фурий се подготвят за война и подготвят отбраната на града, но плебеите искат да се споразумеят за мир.

Те постигат своето и след свикване на сената на два пъти са изпратени молби до Кориолан и Ауфидий. И двата пъти Сенатът получи отрицателен отговор, очевидно Кориолан не беше от опрощаващите. Сенатът дори се опита да изпрати жреци, които да молят за мир, но без резултат.

В крайна сметка майката на Кориолан, Ветурия, и съпругата му, Волумния, са принудени да се намесят заедно с двамата му синове. Те посещават лагера му и го молят да спре атаката си, твърдейки, че е доказал правотата си. Изглежда, че това е свършило работа и Кориолан е прекратил обсадата.

Въпреки че Кориолан се оказва враг, Рим почита майка му и съпругата му с храм, посветен на богинята Фортуна.

Какво се случва с Кориолан след това, не е ясно, като различни източници спорят за това какво се случва по-нататък. Най-известната версия на събитията гласи, че той се оттегля в Антиум. В този момент и волските, и римляните виждат в него предател и той е изправен пред съд от волските. Твърди се, че е бил убит преди края на процеса.

Човек или мит?

Каква история, а? Но дали наистина се е случила? Много се спори дали Кориолан е бил реална личност, мит или нещо средно между тях. Древните историци като Ливий, Плутарх и Дионисий явно са вярвали в него, но много съвременни историци са скептични.

Защо е този скептицизъм? До голяма степен това се дължи на липсата на надеждни съвременни източници. Първите сведения за живота на Кориолан са от трети век пр.н.е., двеста години след смъртта му. Защо е било необходимо толкова време, за да се напише за такива велики събития и за живота на такава ключова фигура в историята на Рим?

Освен това има и фактът, че сведенията, с които разполагаме, съдържат някои несъответствия. Твърди се, че Кориолан е бил важна фигура, но източниците не могат да постигнат съгласие относно произхода му, ключовите събития в живота му или как е умрял. Това е странно за толкова важна фигура като Кориолан - все пак той почти е нахлул в самия Рим.

В същото време изглежда малко вероятно той да е изцяло измислен. Повечето съвременни историци са единодушни, че той вероятно е бил реална историческа личност, но че историята му е силно украсена, тъй като с течение на времето фактите и легендите се преплитат. За това има много прецеденти - при много личности от древната история отделянето на фактите от измислиците може да бъде предизвикателство, особено колкото по-назад се връщаме.

Освен ако не се появят по-съвременни източници (което е малко вероятно), Кориолан вероятно ще си остане загадка. Истинска или фалшива, историята му представя съвсем реални мрачни десетилетия от началото на V в. пр.н.е., когато Рим гладува и се бори срещу волските войски. Напомняне, че могъщите римляни не винаги са били толкова могъщи.

Днес наследството му продължава да живее извън сферата на историческите дискусии. Последната (и не най-добрата) от „римските пиеси“ на Шекспир, „Кориолан“, е базирана на неговия разказ. Тя на свой ред вдъхновява множество други пиеси, поеми, романи и дори филми.

В тях Кориолан е представян като всичко - от традиционния трагичен герой до антипопулистки и протофашистки лидер. Историците може и да не са сигурни дали той наистина е съществувал, но изглежда вероятно историята му да продължи да се разказва от поколения наред.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase