П о-ниските температури може и да не стоплят сърцето ви, но могат да допринесат за по-дълъг живот.
Някои изследвания предлагат причини, поради което това явление е възможно. Учени от университета в Кьолн, Германия са провели експерименти с червеи, за да идентифицират още възможни причини: студът задвижва процес, чрез който повредените протеини се отстраняват от клетките.
Няколко невродегенеративни заболявания, които могат да се проявят с напредването на възрастта, като Алцхаймер и Паркинсон, са свързани с натрупването на „лоши“ протеини, така че разбирането на това как температурата влияе на този процес е значителна стъпка напред по отношение на намирането на начини за потенциално забавяне или дори спиране на тези състояния.
Малко вероятно е седенето на студено да бъде терапевтичен подход в скоро време, но разбирането на процесите, които ниските температури предизвикват, може да ни помогне да разработим целеви лечения.
Being cool: how body temperature influences ageing and longevityhttp://t.co/QhoSOjHcWU pic.twitter.com/ktPAuCqb2y
— 4WSStaffing (@WSStaffing) August 4, 2015
„Екстремно ниските температури са пагубни, но умереното понижаване на телесната температура може да има благоприятен ефект за организма“, пишат учени.
„Въпреки че ефектите на ниските температури върху дълголетието бяха докладвани преди повече от век, малко се знае за това как влияят върху продължителността на живота и здравето.“
Учените проведоха тестове върху червея Caenorhabditis elegans и върху култивирани човешки клетки и откриха, че по-ниските температури водят до отстраняване на протеинови бучки, които се натрупват в животински и клетъчни модели на амиотрофична латерална склероза (ALS) и болестта на Хънтингтън.
Изследването е направено чрез структури, наречени протеазоми, които разграждат протеиновите отпадъци на червеите от типа протеазомен активатор, който те имат, подобен на открития при хората. Необходимо е само умерено понижаване на температурата, за да накара активатора да заработи и да почисти потенциално опасното натрупване на протеин.
Екипът е открил, че чрез генно инженерство може да се увеличи активността на протеазомата и да се постигне същият резултат без охлаждане. Това повишава възможността за лечения, които могат да поддържат тези протеазомни активатори да работят независимо от температурата на тялото.
„Тези резултати показват как в хода на еволюцията студът е запазил влиянието си върху регулирането на протеазомите, като има терапевтични последствия за стареенето и свързаните с него заболявания“, казва биологът Дейвид Вилчез от университета в Кьолн, Германия.
Това е вълнуващо откритие тъй като C. elegans имат много общо с хората, включително начина, по който протеините им се слепват заедно (червеят често се използва в изследванията, защото имаме някои важни генетични прилики).
Все още обаче, има какво да се открива за връзката между по-ниските температури и стареенето. Средната вътрешна температура на човешкото тяло постоянно намалява през десетилетията, което може да е повлияло на увеличаването на продължителността на живота.
Чрез по-подробното изследване на това какво точно стои в основата на тази връзка, учените се надяват, че PA28γ/PSME3 протеазомният активатор може да бъде един от пътищата към стареенето по по-здравословен начин.
Cold Temperatures Seem to Have a Mysterious Effect on Longevity https://t.co/BnhTe69V7q
— ScienceAlert (@ScienceAlert) April 16, 2023
„Вярваме, че тези резултати могат да бъдат приложени към други невродегенеративни заболявания, свързани с възрастта, както и към други животински видове“, казва Вилчез.
Изследването е публикувано в Nature Aging.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!