Ср ралозата - изкуствен
подсладител, който се използва във все
повече хранителни продукти, може някой ден да "подслади" и морето.
Работата е там, че тя почти изобщо не
се разгражда - не само в организма, но и
след като е преминала през пречиствателните
станции в реките и другите водни басейни на Земята.
Сукролозата (Splenda) се прави от захарна тръстика и е 600 пъти
по-сладка от захарта. Около 15% от приетата през устата сукралоза се
абсорбира от организма без промяна. Останалата част преминава през
тялото. В него тя не действа като въглехидрат, не доставя калории или
енергия.
"Яката" молекула си остава същата - каквато е била, когато сме изсипали и разбъркали подсладителя в чашата си с кафе.
Учените са притеснени, тъй като не могат да предвидят как
натрупването на все по-големи количества
сукралоза в природата биха се
отразили на околната среда.
Тъй като е сравнително отскоро на пазара, все още няма достатъчно данни
за страничните ефекти, които предизвиква и в самия организъм.
Според
изследване, публикувано в Environmental
Engineering Science, тя
действително устоява на тежката обработка
в традиционните пречиствателни станции.
Учените от държавния университет на
Аризона наскоро са проследили пътя на
сукралозата от организма до реките и
другите водни басейни.
Това
вещество влиза в групата на хлоровъглеродите, към която
принадлежат и много от пестицидите. Много от тези органични съединения са
токсични и по-трудни за разграждане,
предупреждават учените.
Изследователите взели проби вода от седем
пречиствателни станции в Аризона и в продължение на 48 дни ги обработвали посредством различни естествени процеси за пречистване.
Нито една от пробите обаче не показала
чувствителна промяна в съдържанието
на сукралоза.
Друга серия опити проследили ефекта
на хлора, озона и ултравиолетовата
светлина върху молекулите й - все методи, които
се използват във финалната част от обработката на отпадните води. И те обаче
нямали кой знае какъв ефект.
Учените признават, че тази устойчивост
може да е и за добро, от една страна, тъй
като предотвратява разграждането на сукралозата до
силнотоксични съставки.
Тя би могла дори да се използва
за "маркиране" на водни ресурси и за
проследяване на отпадни води в природата.
От друга страна обаче, сукралозата се влага вече в над 4000 продукта, чийто брой
непрекъснато расте, като само за 2010 г.
увеличението е с 14%.
Именно поради това
изследователите смятат, че трябва да имаме едно наум - да се следи къде и как
завършва пътя си подсладителят, за да се предвидят и предотвратят вредни последици за околната среда.
Вкус на изкуствен подсладител във водата
Сукралозата почти изобщо не се разгражда - не само в организма, но и след като е преминала през пречиствателните станции в реките и другите водни басейни на Земята
24 юни 2011, 10:57
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!