В ойната на Израел срещу Газа и пълната подкрепа на администрацията на Байдън за военните усилия на Израел, които убиха десетки хиляди палестинци и унищожиха по-голямата част от инфраструктурата на Газа, позволиха на Тръмп да се представи като по-добрата алтернатива за мюсюлманските и арабските избиратели, възмутени от кръвопролитията.
Наскоро Тръмп се вкопчи в темата, след като Камала Харис, кандидатът за президент на Демократическата партия, получи подкрепата на бившия конгресмен Лиз Чейни и на нейния баща, бившия вицепрезидент Дик Чейни. Чейни беше архитект на инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г, припомня Middle East Eye.
„Защо мюсюлманите биха подкрепили лъжливата Камала Харис, когато тя прегръща мразещата мюсюлманите Лиз Чейни, пълна неудачница, чийто баща донесе години на война и смърт в Близкия изток?“ заяви Тръмп в предаването „Истината в социалните мрежи“.
В същото време обаче Тръмп атакува Байдън и опонента си Харис, като твърди, че те пречат на Израел да постигне военните си цели в Газа.
Правни експерти, правозащитни групи и няколко държави определиха действията на Израел във войната му срещу Газа като геноцид.
Тръмп също така даде ясно да се разбере, че въпреки акцента на неговата партия върху защитата на свободата на словото, той гледа на продължаващата масова пропалестинска мобилизация по американските улици с абсолютна стъкмистика и обрисува мрачна картина на това как ще се отнася към всяка критика към Израел, ако бъде избран отново.
Предишният мандат на Тръмп в Овалния кабинет беше изпълнен със спорни и спорадични моменти, като решенията му в областта на външната политика преобърнаха десетилетия на двупартийни подходи към армията и дипломацията.
Той обеща да върне версия на забраната за мюсюлманите и този път ще разшири забраната за имиграция, като включи „идеологическа проверка“, за да отсее имигрантите, които симпатизират на палестинската групировка “Хамас”.
Обещанията, които той дава в кампанията си за втори мандат, вече повтарят предишните му изказвания от 2016 г., когато той каза: „Ислямът ни мрази“.
Неговият мандат също така беше съсредоточен върху подход, който облагодетелстваше преди всичко финансовите интереси, разкривайки сериозни опасения относно бизнес дяловете на семейство Тръмп в Близкия изток, които рязко нараснаха след края на мандата му.
При положение че Близкият изток е затънал в най-големия конфликт след войната в Ирак, погледът върху политиките на Тръмп в региона може да помогне за създаването на разбиране за неговата динамика и предполагаеми противоречия, голяма част от които не бяха променени от лагера на Байдън. Той може да помогне и за разбирането на това, което може да се случи при втори мандат на Тръмп.
Fox News: Тръмп получи необходимите 270 гласа, завръща ли се в Белия дом
Най-„произраелският“ президент на САЩ в историята
Атаките на 7 октомври, извършени от “Хамас” в южната част на Израел, бяха широко възприети от западния свят, особено в САЩ, като шок и случай на случаен терор, отприщен от палестинците.
Но както излагат палестинските анализатори, войната беше проява на редица фактори, включително тежкото икономическо положение в Газа, многократните нападения на израелски заселници върху палестинска земя, а също и от прокарването на потенциална сделка за нормализиране на връзките между Саудитска Арабия и Израел.
Прегледът на първата година от мандата на Тръмп показва, че бившият президент наруши дългогодишни политически позиции в Близкия изток, а в центъра на тези политически промени беше Израел.
Тръмп получи и продължава да получава сериозна подкрепа от евангелисткото ционистко движение в САЩ. Християнското ционистко движение е основна сила в консервативната политика. Това са заявили експерти пред Middle East Eye по време на президентството на Тръмп.
И още в началото беше ясно, че Тръмп планира да предприеме стъпки за активизиране на тази база. С помощта на зет си Джаред Къшнър, държавния си секретар Майк Помпео и адвоката си Джейсън Грийнблат администрацията се зае да търси начини за по-нататъшно подпомагане на Израел.
Тръмп завърши първата си година на поста със знаков външнополитически ход за признаване на Йерусалим за столица на Израел. Решението наруши десетилетната двупартийна политика на президентите на САЩ да се въздържат от това твърдение, а ходът беше посрещнат с възмущение от сегменти на международната общност, включително от арабския и мюсюлманския свят.
Месеци по-късно бизнесменът, превърнал се в президент, се възползва от този ход, като премести посолството на САЩ в Израел в Йерусалим.
През март 2019 г. той подписа изпълнителна заповед, с която признава израелския суверенитет над окупираните сирийски Голански възвишения.
Промените в политиката му по отношение на Израел също не се съсредоточиха само върху претенциите на Израел към окупираните земи, тъй като администрацията на Тръмп се оттегли и от Съвета на ООН по правата на човека, позовавайки се на това, че международният орган проявява негативна пристрастност, когато става въпрос за Израел.
Един от последните му ходове в полза на Израел беше да обяви, че продуктите от незаконните израелски селища в окупирания Западен бряг трябва да бъдат етикетирани с надпис „Произведено в Израел“.
Тръмп също така предприе стъпки за по-нататъшно отслабване на позицията на палестинското ръководство.
Преди признаването на Ерусалим за столица на Израел Тръмп закри офиса на Организацията за освобождение на Палестина във Вашингтон. Администрацията му също така намали с 200 млн. долара средствата за Палестинската власт, управителния орган на окупирания Западен бряг.
След като напусна поста си през 2021 г., репортерите публикуваха откъси от разговорите на Тръмп в Белия дом, които обрисуваха картина, от която изглеждаше, че Тръмп презира повече израелския лидер Бенямин Нетаняху, отколкото президента на Палестинската автономия Махмуд Абас.
И все пак политиките, провеждани от Тръмп, се откъсваха от десетилетията на американския прецедент, за да подпомогнат Израел, който продължаваше да нарушава международното право с разширяването на незаконните селища в окупираните палестински територии.
През последните няколко месеца той отправи ограничени критики към военните действия на Израел в Газа, като заяви, че Израел „губи войната за PR“. Но той продължава да се представя за по-добър приятел на Израел от Байдън или Харис.
Както стана ясно по време на първия голям дебат между двамата политически съперници, Тръмп заклейми Харис за нейната политика по отношение на Израел и заяви, че Израел ще бъде унищожен при президентството на Харис.
Макар че според съобщения в медиите Харис е по-благосклонна към палестинците, тя продължава да подкрепя военните усилия на Израел и заяви, че няма да се откаже от подхода на Байдън към Израел.
Преобладаващата част от решенията, които Тръмп взе по отношение на Израел, докато беше на поста, не бяха отменени от администрацията на Байдън-Харис.
Първи реакции на световните лидери за изборите в САЩ
Изкуството на сделката
Част от това, което отличаваше Тръмп от последните няколко президенти на САЩ, беше начинът, по който той преследваше дипломацията по начин, подобен на този, по който подхождаше към своята бизнес империя. По думите на бестселъра му това ставаше чрез „изкуството на сделката“.
Встъпил в длъжност, той незабавно напусна международните договори, които смяташе за ужасни бизнес сделки, като Парижкото споразумение за климата и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (Nafta).
„Отдавна твърдя, че Nafta е може би най-лошата търговска сделка, сключвана някога“, заяви Тръмп през октомври 2018 г.
Този подход не беше по-различен и в Близкия изток, където администрацията на Тръмп подходи към региона с пазарна ориентация, като същевременно нае ястреби за Иран като Джон Болтън, бившия съветник на Тръмп по националната сигурност, и Майк Помпео, директор на ЦРУ, превърнал се в главен дипломат.
Въпреки това, подобно на няколко негови бизнес начинания, които фалираха, много от външнополитическите му ходове не постигнаха почти нищо.
Тръмп изпълни обещанието си от предизборната кампания и излезе от ядрената сделка с Иран - преломно споразумение, сключено с посредничеството на предишната администрация на Барак Обама, което имаше за цел да ограничи ядрената програма на Иран в замяна на вдигането на международните санкции срещу Техеран.
Повторното налагане на тези санкции доведе до срив на иранската икономика и въпреки повърхностния опит на администрацията на Байдън да възобнови ядрените преговори, сделката продължава да е нарушена и до днес.
Макар администрацията на Тръмп да твърди, че ядрената сделка е дала възможност на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, според параметрите на споразумението Техеран имаше право да обогатява уран само до 3,67% чистота. Откакто се отказа от сделката, Иран обогатява уран с чистота до 60 процента.
А решението на Тръмп да обяви иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР) за терористична организация допълнително усложни опитите на САЩ да улеснят дипломацията в региона, където властите в страни като Ирак или Ливан взаимодействат с КГИР.
Въпреки санкциите на САЩ, които осакатяват икономиката на Техеран, иранската армия се превърна в желан купувач на въоръжени безпилотни самолети, като основен клиент е Русия.
Основната сделка в портфолиото на Тръмп за Близкия изток е резултат от поредица от споразумения за нормализиране на връзките между Израел и четири арабски държави: Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко.
Но тези сделки, които до голяма степен бяха разглеждани като поробване на палестинците заради незначителна икономическа изгода, оттогава бяха приети положително само от малка част от населението на подписалите ги държави, тъй като в целия арабски свят избухнаха протести срещу Израел.
Въпреки това във Вашингтон споразуменията за нормализиране бяха посрещнати с голямо двупартийно одобрение, включително от критиците на Тръмп . И откакто Байдън встъпи в длъжност, неговата администрация работи за надграждане на тези споразумения, като се опитва да посредничи за споразумение, което да нормализира отношенията между Саудитска Арабия и Израел.
След това се появи и самопровъзгласената „Сделка на века“ - план от 181 страници, предположен от Къшнър и няколко други членове на администрацията, за който Тръмп заяви, че най-накрая ще „реши“ израелско-палестинския конфликт.
В него се предлагаха икономически стимули за палестинците, ако приемат държава с ограничен суверенитет, която ще бъде обект на израелски контрол. В същото време на Израел ще бъде позволено да анексира 87% от земята, която в момента контролира в окупирания Западен бряг.
Планът така и не беше подписан, въпреки че администрацията го прокарваше и рекламираше в продължение на години.
Подходът към външната политика, ориентиран към бизнеса, се наложи, тъй като семейството на Тръмп има финансови интереси в Близкия изток. И тези интереси значително нараснаха, след като той напусна поста си.
През ноември 2022 г. „Тръмп организейшън“ сключи сделка на приблизителна стойност 1,6 млрд. долара за лицензиране на името си за жилищен и голф комплекс в Оман, като комплексът ще бъде построен от саудитски предприемач в областта на недвижимите имоти.
Само тази година „Тръмп организейшън“ подписа друга голяма сделка, този път за изграждане на луксозна жилищна кула в Джеда, Саудитска Арабия.
Извън бизнеса с недвижими имоти Кушнер, зетят на Тръмп и бивш старши съветник в Белия дом, е създал фирма за частни капиталови инвестиции, която е осигурила стотици милиони долари от държави от Персийския залив. Това е в допълнение към 2 млрд. долара, които той е получил от държавния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия.
Ярките бизнес интереси на семейството на Тръмп ще бъдат показани в пълна степен, ако Тръмп се върне на поста си през 2025 г.
Победата на Тръмп се усеща като "края на света": Каква ще е съдбата на Украйна
Против войната, но “за” военното печалбарство
Тръмп често се е наричал антивоенен президент и се е хвалил, че по време на неговия мандат САЩ не са участвали във войни в чужбина.
Той работи за изтеглянето на някои войски от Близкия изток, като същевременно призовава за прекратяване на войната в Афганистан.
През март 2019 г. Тръмп обяви бойната групировка „Ислямска държава“ (ИД) за победена, след като превзе анклав на групировката в Сирия, а няколко месеца по-късно, през октомври, САЩ убиха лидера на ИД Абу Бакр ал Багдади при нападение на американските сили.
И все пак, въпреки че Тръмп прекара последните няколко месеца, хвалейки се, че е президент, който носи мир, а не война, няколко спорадични решения на Тръмп можеха да доведат до по-нататъшно заплитане на САЩ в конфликта в региона.
Тръмп нареди изстрелването на 59 крилати ракети „Томахоук“ по военновъздушната база „Шайрат“ в Сирия, която се контролира от правителството на Башар Асад. А на 3 януари 2020 г. Тръмп изненадващо разпореди удар с дрон, при който бяха убити висшият ирански генерал Касем Солеймани и лидерът на иракската милиция Абу Махди ал-Мухандис.
Убийството предизвика широко разпространен страх, че между Иран и САЩ може да избухне война, но Техеран отвърна с пресметнат ракетен обстрел, който рани няколко американски военнослужещи, но не уби никого.
Тръмп може да си припише заслугата, че не е започнал допълнителни продължителни конфликти в Близкия изток, но той с готовност продаваше оръжия на държави, които са във война, и същевременно нямаше нищо против да дава зелена светлина за започването на военни операции в други държави - стига Вашингтон да не е замесен.
Докато Саудитска Арабия ръководеше военна коалиция от арабски съюзници във войната срещу бунтовниците хути в Йемен, Тръмп използва първата си визита като президент, за да посети Саудитското кралство, където обяви зашеметяваща оръжейна сделка с Рияд на стойност 110 млрд. долара.
Сделката беше преувеличена и до голяма степен се отнасяше до договори и споразумения в областта на отбраната.
Въпреки това президентът продължи да прокарва оръжейни сделки с държави от Персийския залив, включително заобикаляйки Конгреса, за да ускори продажбата на оръжия на стойност 8 млрд. долара на Саудитска Арабия, Йордания и ОАЕ. Той също така отмени забраната за продажба на Саудитското кралство на прецизно управляеми бомби и през годините продаде на Рияд боеприпаси на стойност стотици милиони долари.
Докато в момента републиканците презират Байдън за изпращането на милиарди долари на Украйна, Тръмп всъщност е продал на Киев смъртоносни оръжия, включително противотанкови оръжия, преди руската инвазия в Украйна.
САЩ избраха първия транссексуален конгресмен
Сприятеляване с лидери от Близкия изток
Като световен лидер и публична личност Тръмп внесе значително по-различно присъствие в Близкия изток.
Докато в американските новинарски емисии се появяваха репортажи за това как европейските и други западни лидери не се разбират със стила му на ръководство, той беше приет радушно от много хора в Близкия изток и другаде - от монарси и автократи до демократично избрани лидери.
Първото му пътуване в чужбина като президент започна със спирка в Саудитска Арабия, в резултат на което се появи вирусна снимка на Тръмп, египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси и саудитския крал Салман, които държат светещо кълбо.
И тези приятелски връзки изглежда се запазиха въпреки периодичните нападки на Тръмп срещу тези лидери.
Веднъж той нарече Сиси „любимия ми диктатор“ по време на среща на върха на Г-7. Преди това той похвали Сиси като велик лидер, но в същата светлина нарече египетския президент „убиец“.
Отношенията между Тръмп и турския президент Реджеп Тайип Ердоган са ярък пример за тази динамика.
През август 2018 г. администрацията на САЩ наложи санкции на Турция заради задържането на американския пастор Андрю Брънсън. По онова време това беше рядко срещано упрекване от страна на САЩ към техния съюзник в НАТО.
На следващата година, през юли 2019 г., САЩ изхвърлиха Турция от съвместната програма за изтребители F-35 заради закупуването от Анкара на руски системи за противовъздушна отбрана S-400. Този ход задълбочи нарастващия разрив между двамата съюзници.
Няколко месеца по-късно, през октомври, Тръмп написа писмо до Ердоган, в което заплаши да унищожи турската икономика, ако Турция не се съгласи на „добра сделка“. Същия месец Тръмп даде зелена светлина на Турция да започне мащабно нахлуване в Северна Сирия, което ще изтласка бойците от подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (СДС).
Но през следващия месец, през ноември 2019 г., Тръмп и Ердоган се срещнаха лично в Белия дом и бившият президент на САЩ заяви, че е „голям фен“ на турския лидер.
„Вие вършите фантастична работа за народа на Турция“, каза тогава Тръмп.
За разлика от него отношенията между Ердоган и Байдън са студени. И макар че посещението на турския президент във Вашингтон беше планирано за началото на тази година, впоследствие то беше отложено.
Доналд Тръмп: Това е началото на златната ера на Америка
Сянката на Джамал Хашоги
Правозащитниците и организациите винаги ще помнят администрацията на Тръмп с начина, по който се ориентира в последиците от убийството от Саудитското кралство на колумниста на Washington Post и Middle East Eye Джамал Хашоги.
На 2 октомври 2018 г. група саудитски агенти убиха и разчлениха Хашоги в рамките на няколко минути след влизането му в саудитското консулство в Истанбул. Той беше отишъл там, за да получи документи, с които да се ожени за годеницата си.
Убийството предизвика шокова вълна в целия свят и бързо се превърна в една от водещите новини, тъй като предизвика дипломатическа криза между Саудитска Арабия, Турция, където беше убит, и САЩ, където Хашоги пребиваваше в САЩ.
За убийството веднага бе посочен саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, а правозащитни организации призоваха саудитският фактически лидер да бъде изолиран на международната сцена.
Американските законодатели побързаха да напишат писмо до Тръмп, което да задейства Глобалния закон „Магнитски“ - закон, използван за налагане на санкции на държави за сериозни нарушения на правата на човека.
Тръмп обаче побърза да застане в защита на Мохамед бин Салман и Рияд, като заяви, че независимо дали престолонаследникът е знаел за убийството, или не, „Съединените щати възнамеряват да останат непоколебим партньор на Саудитска Арабия“.
Връзките между Вашингтон и Рияд не бяха засегнати от убийството по време на управлението на Тръмп, като Тръмп многократно повтаряше, че Саудитска Арабия и Мохамед бин Салман „са много добър съюзник“.
Години по-късно в книга, издадена от журналиста Боб Удуърд, Тръмп се похвали, че е помогнал на Мохамед бин Салман при последствията от убийството, като каза: „Спасих му задника“.
„Успях да накарам Конгреса да го остави на мира. Успях да ги накарам да спрат“, каза Тръмп пред Удуърд.
Тръмп и Мохамед бин Салман разговаряха преди няколко месеца в телефонен разговор. И макар че темата на разговора не беше ясна, публичното взаимодействие показа, че отношенията между двамата лидери се простират отвъд времето на Тръмп в Белия дом.
* Във видеото: Тръмп се обяви за новия американски президент
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!