А рхеологическа експедиция разкри епископска базилика в най-големия античен град във вътрешността на Добруджа – Залдапа, съобщи директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов.
По думите му късноримската и ранновизантийска крепост край днешното село Абрит е известна като добруджанския Помпей, а Карел Шкорпил е сред първите археолози, които правят сондажи.
Трикорабната базилика има внушителни размери - на дължина достига 37 метра, на широчина - 21 метра, и е съпоставима с най-големите раннохристиянски храмове в Одесос, Истрия, Томис по Черноморското крайбрежие, коментира археологът професор Георги Атанасов, който е научен ръководител на археологическите разкопки заедно с доцент Валери Йотов.
Археолозите предполагат, че сградата е била двуетажна и вероятно е строена в края на четвърти – началото на пети век.
Базиликата е действала до началото на седми век, когато населението на Залдапа загива в драматична битка с нашественици.
Сред най-ценните находки е част от колона, изваяна от рядко срещан червен мрамор с бели ивици, използван при строежите в най-представителните антични сгради, поясниха археолозите.
Сред откритите артефакти са и четири мраморни гълъба, красили амвона, орнаменти от изящна олтарна преграда, близо 400 монети, фибули, търговски пломби и други.
"Голямата ми надежда е, че ще открием и резиденцията на епископа, за което има податки", каза професор Атанасов.
В първия сезон на археологическите проучвания в Залдапа е осигурено финансиране от Министерството на културата и община Крушари, допълни директорът на Регионалния исторически музей.
По думите му амбицията е базиликата и част от крепостните стени на Залдапа, чиято агломерация достига 40 хектара, да бъдат възстановени и обектът да стане достъпен за туристи.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
