О тпадат категории задължени субекти от обхвата на закона за мерките срещу изпирането на пари. Парламентът гласува на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари/ЗМИП/, внесени от Министерския съвет, предаде БТА.
Към момента на приемане на новия ЗМИП от Народното събрание през 2018 г. не беше завършена Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма /НОР/, която да съответства на изискванията на директива на ЕС и да обоснове промяна на категориите задължени субекти, се посочва в мотивите.
Първата група на задължени лица, отпадащи от действащия закон, са тези, които не са свързани с установени рискови събития в доклада за НОР, като професионалните съюзи, съсловните организации, юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси, централните депозитари на ценни книжа, пазарните оператори и/или регулираните пазари, и презастрахователите.
Във втората са лица, по отношение на които са въведени други механизми в законодателството за предоставяне на информация, като органите на Националната агенция за приходите и митническите органи.
Третата група - лица, чиято дейност е свързана с установени рискови събития в доклада за НОР, но на вида и естеството на заплахата и механизма за използване на уязвимостта за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма следва да се противодейства по друг подходящ и по-ефективен начин. Тази група включва търговците на едро, органите по приватизацията, лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки, министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори.
По отношение на професионалните спортни клубове следва да се отбележи, че в НОР професионалният футбол е идентифициран като нов сектор, изложен на рискове от изпиране на пари. Последното обуславя предложението за преформулиране на тази категория, като приложното й поле се ограничи до професионални футболни клубове.
В предлагания законопроект се предвиждат и редакции на действащи текстове от ЗМИП, които имат за цел конкретизиране и изясняване на въпроси, възникнали в периода от приемане на закона до настоящия момент.
Промените ще доведат и до намаляване на административната тежест за категориите лица, които ще отпаднат от кръга на задължените субекти, както и до повишаване ефективността на контрола по прилагане на превантивното законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, се казва още в предложения проект. Той няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет.
"Авиоотряд" 28 става "Държавен авиационен оператор" с гласуваните на първо четене промени в Закона за гражданското въздухоплаване
Авиационният оператор "Авиоотряд" 28, извършващ полети със специални предназначения, се преименува на "Държавен авиационен оператор". Това стана с приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).
В доклада на ресорната комисия по транспорт се посочва, че в законопроекта са разписани и текстовете, които уреждат преименуването на активите, пасивите, архива и други права и задължения на "Авиоотряд" 28.
С приетите текстове се изменят и допълват разпоредбите, касаещи авиационната безопасност и авиационната сигурност, свързани с прилагането на европейски регламенти и се определя Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") като компетентният орган по прилагането на въпросните изисквания. Според вносителя - Министерския съвет, така ще бъде отстранено несъответствието, което е дало повод за стартиране на наказателна процедура за нарушение на европейските регламенти.
С промените се регламентират и условията за експлоатация на безпилотните въздухоплавателни средства, се посочва в доклада на транспортната комисия. Предвижда се безпилотните летателни системи (БЛС) освен тези, които са с максимално допустимо излетно тегло под 20 кг и с тях се извършват само полети за спортни или развлекателни цели, да разполагат със застраховка за отговорност към трети лица, както и с регистрация на оператора.
С гласуваните нормативни промени се въвежда нова класификация на летищата. С тях се дава възможност на някои малки летища, които към настоящия момент са летателни площадки, в случай че разполагат с подходящо оборудване и отговарят на изискванията съгласно нормативната уредба, да могат да обслужват международни полети от авиацията с общо предназначение, се посочва в доклада на комисията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!