Инфантилна амнезия: Бебешките спомени са заключени в мозъка

Н ово проучване от Тринити Колидж в Дъблин, включващо имунологични модели на разстройство от аутистичния спектър (РАС) при мишки, разкри изненадващата роля, която играе имунната система на майката при ограничаването на достъпа до спомени от най-ранните преживявания в живота, което се нарича инфантилна амнезия.

Констатациите не само могат да ни помогнат да разберем - или дори да имаме достъп - до тези ценни моменти, те донякъде обясняват защо някои хора с аутизъм имат невероятното умение да си припомнят събития от периоди от животите си, които повечето от нас отдавна са забравили.

Infantile amnesia refers to the global developmental loss of contextual and episodic memories formed during early infancy. It is arguably the most common form of forgetting, and seems to affect the entire population. Or does it? https://t.co/wB3fvo1yEe

— Tomás Ryan (@TJRyan_77) November 9, 2023

„Детската амнезия е вероятно най-разпространената, но недооценена форма на загуба на паметта при хора и бозайници“, казва неврологът от Тринити Колидж в Дъблин Томас Райън.

„Въпреки широко разпространеното значение, малко се знае за биологичните условия, които са в основата на тази амнезия и нейния ефект върху енграмните клетки, които кодират всеки спомен. Като общество, ние приемаме, че забравянето на бебешките ни спомени е неизбежен факт от живота, така че не му обръщаме много внимание."

За нас нашата автобиография обикновено започва някъде между втория и третия ни рожден ден. Не че мозъците ни са били неспособни да възприемат света преди тази възраст. Проучванията при плъхове предполагат, че мозъците ни са напълно способни да формират спомени, съхранявайки ги в неврологична библиотека под формата на структури, наречени енграми.

Ако приемем, че просто вече нямаме ключа към трезорите, съхраняващи нашите най-ранни преживявания, изследователите опитват да разгледат действащите механизми, които правят тези спомени недостъпни.

Your Earliest Memories May Still Be Locked Inside Your Head. Here's Why. https://t.co/gyZZrziHWY

— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 13, 2023

Така попаднали на случайни улики. Инфантилната амнезия е била предотвратена при плъхове чрез употребата на фармацевтични продукти, насочени към специфични невротрансмитери, както и чрез времева употреба на кортикостероиди, загатвайки, че приливите на биохимията активно подкопават пътищата към дългосрочните спомени.

Така Райън и неговият екип насочили вниманието си към промените в околната среда, управлявани от имунната система на майката.

Вече се подозира, че влияе върху появата на характеристики, свързани с неврологични състояния, включително ASD и шизофрения, освен това се предполага, че майчиното имунно активиране (MIA) също може да повлияе на пътищата, свързани с инфантилна амнезия.

Използвайки млади и възрастни мишки, обусловени да се страхуват от електрически удар, изследователите сравнили мишки, родени от майки, при които те създали имунен отговор по средата на бременността.

Не само, че мъжкото потомство на тези майки показало признаци на дефицит в социалното поведение, подобно на хората с ASD, но също така има доказателства, че те помнят страшни събития много по-дълго от техните сестри и контролните мишки.

По-нататъшно тестване с използване на трансгенни мишки, носещи ген, който маркира невроните на паметта, разкри критични разлики в структурите и размерите на енграмите на MIA на мъжките в област на хипокампуса, наречена зъбчат гирус, вече добре разбрана като критична за формирането на паметта.

Why You Can't Remember Being Born: A Look at 'Infantile Amnesia' https://t.co/9voE4dJij9 pic.twitter.com/s9Jv6kE4Ju

— TechVitae (@techvitae) June 10, 2022

Ключът към процеса изглежда е малък имунен протеин, наречен цитокин IL-17a. Мъжките мишки, родени от майки без този протеин, все още имали инфантилна амнезия, когато същите имунни отговори са били провокирани по време на бременност.

Не е ясно защо мозъците на бозайниците са развили „превключвател за забравяне“ за най-ранните си моменти, въпреки че с вече очевидните действащи механизми изследователите са стъпка по-близо до разбирането защо спомените остават достъпни в някои умове и изчезват в други.

„Ранните траектории на развитие на нашите мозъци изглежда влияят на това, което си спомняме или забравяме, докато преминаваме през ранна детска възраст“, казва неврологът Сара Пауър, водещ автор на изследването, от Института Макс Планк за човешко развитие в Германия.

„Сега се надяваме да проучим по-подробно как развитието влияе върху съхранението и извличането на спомени от ранно детство, което може да има редица важни въздействия както от образователна, така и от медицинска гледна точка.“

Това изследване е публикувано в Science Advances.