Н а 25 март 1872 г. в Шумен е учредено Женско дружество „Родолюбие”. Инициаторите се обединяват около името, защото смятат, че то най-силно кореспондира с техните патриотични настроения и със стремежа им към независимост. За патронен празник избират Благовещение.
Учредителите са 15 видни жени от Шумен – учителки, съпруги и дъщери на търговци и занаятчии. Целта, която си поставят - да се даде образование на девойките и да осъществяват благотворителна дейност.
Те подготвят устав и правилник, излъчват ръководство и изработват печат с елипсовидна форма, в чийто център са изобразени две стиснати ръце като символ на народното единство. За председател на дружеството е избрана учителката А. Д. Константинова, а за касиерка – М. Начкова. Уставът регламентира степените на членуване: членовете са действителни (тези, които плащат членски внос) и почетни (които имат специални заслуги или са направили големи дарения).
В изпълнение на своите задачи дружеството открива читалище (1873), снабдява го с вестници, списания, книги, а всяка неделя организира сказки, беседи, четения.
Настоятелството не пренебрегва и поетите благотворителни задължения. То отваря безплатно училище за неграмотни девойки и жени, събира пари, дрехи и продукти, с които подпомага жени, деца и възрастни хора, останали без средства за живот, отпуска парични помощи на бедни, но способни ученици, за да продължат образованието си.
Националните стремежи към свобода и независимост са част от съкровените мечти на членовете на дружеството. Затова след Априлското въстание (1876) те събират пари и ги изпращат на пострадалото българско население, а малко по-късно се грижат за бежанци от Тракия и Македония.
По време на Руско-турската война (1877–1878) д-во „Родолюбие“ прекъсва организационния си живот, но скоро след Освобождението видни дейци се заемат с възстановяването му, облягайки се на демократичните принципи. Според приетия през 1892 г. устав управлението се осъществява от настоятелство начело с председател, избирано с тайно гласуване. В ръководството влизат добре образовани жени, интелектуалки, оставили трайна следа в живота на Шумен и в страната.
На председателския пост се изреждат учителката Царевна Миладинова, дъщеря на видния възрожденски книжовник и общественик от Струга Димитър Миладинов; Фотина Момирова – учителка, активен деец на женското движение, почетен член на организацията; Йорданка Цветева, Царевна Николова и др.
Свидетелство за модерното поведение на настоятелството е специалното внимание към проблема за разширяване на културата на жената, към повишаване на знанията ѝ при отглеждането и възпитанието на децата, при защитата на нейните професионални и политически права. За целта дружествената библиотека се обогатява с нови книги, устройват се народни четения и беседи на различни теми.
Грижите за социално слабите продължават да се възприема като една от най-отговорните задачи на дружеството. Например настоятелството отпуска парични средства, раздава дрехи, храна на бедни ученици и възрастни хора. По време на християнските празници се поднасят подаръци не само на бедните, но и на инвалиди, на опълченци и др.
За да събере средства за своята благотворителна дейност, организацията урежда вечеринки, концерти, градински увеселения и т.н.
Дружество „Родолюбие“ откликва на всички важни национални събития. Съобразявайки се с новите условия на живот, преодолявайки патриархалните предразсъдъци и ограничения, организацията се насочва към идеята да се даде на младата жена професия, с която да изкарва прехраната на себе си и на близките си. На 1 януари 1897 г. д-во „Родолюбие“ поставя началото на професионално училище в Шумен, което по-късно приема името на по-малката дъщеря на княз Фердинанд княгиня Евдокия.
За учредителите тази инициатива има морална, възпитателна и благотворителна стойност. Въпреки амбицията си, ръководството се сблъсква и с трудности. Според юбилейния отчет на организацията, през първите 7–8 години от откриването на училището дружеството разполага само с 4863 лв., а учебното заведение непрекъснато се е мести от едно здание в друго, защото не разполага с помещение и подходящ инвентар.
Приходите от забави, членски внос, градински увеселения се оказват ниски и не позволяват да се съберат необходимите средства. На помощ идва Шуменското пивоварно дружество, което през 1903 г. подарява две плетачни машини, с които „Родолюбие“ урежда курс по плетачество с 57 ученички.
Общинското управление също проявява разбиране към проблемите на дружеството, като отпуска едно бракувано здание, но предвидените в бюджета на кметството парични помощи са недостатъчни за издръжката на подобно училище.
От 1906 до 1915 г. Окръжната постоянна комисия също субсидира организацията, а през 1915 г. купува модерни станове. Откритият тъкачен курс просъществувал само пет години. Настоятелството замислило да построи собствена сграда на подареното от общината място до р. Поройна, до фабриката на Павел Байнов, но поради финансовите си затруднения до края на войните не успява.
Едва в началото на 20-те години на 20 век, благодарение на щедрите финансови помощи на фирми и институции (Шуменското пивоварно дружество – 60 хил. лв., Общината – 35 хил. лв., Окръжния съвет – 50 хил. лв.), на богатия търговец Рааил Мощев – 40 хил. лв., и на други шуменски граждани е събрана сумата 200 хил. лв. С тях е построена сграда за училището, в която през есента на 1923 г. започва учебната година.
В учебното заведение се разкриват няколко отделения – плетачество/тъкачество, шев и кройка, шапкарство, а по-късно и готварство. След завършването на курса се уреждат изложби, които стават събитие в града, защото те са свидетелство за придобитата висока битова култура на шуменските девойки.
Получените знания и умения правят училището престижно и броят на възпитаничките нараства бързо. От 1897 до 1942 г. са завършили 650 ученички и 235 курсистки. За подобряване на работата се създават различни комитети: просветен, увеселителен, контролен и училищен.
За подобряване на учебния процес и заради увеличаването на броя на възпитаничките на два пъти настоятелството разширява сградата на училището (през 1928 и 1935), издига и втори етаж (1942).
По-сериозните ангажименти на дружеството към Стопанското училище задължават настоятелството да се занимава и със социалните проблеми на неговите възпитанички. Придържайки се към принципите на благотворителността, бедните ученички се освобождават от такса, а за укрепване на здравето им те са изпращани на летни планински или морски колонии. Урежда се безплатна ученическа трапезария (1935), в която се приемат на кооперативни начала и ученички от други училища.
Към дружеството се създават няколко дарителски фонда, чиято цел е да се подпомагат бедните ученички. Управляват се от настоятелство.
Благотворителната дейност на дружеството е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
