Как Йосиф Сърчаджиев се върна на сцената след инсулт

М нозина не вярват в чудеса. Сред тях обаче не са Християн от Лом, Деси от Италия, Весна от Перник и още редица пациенти на доц. Анна Арнаудова и д-р Желяз Бонев. Двамата борят диагнози - от детска церебрална парализа до неврози, алергии, хипертония, диабет, подагра и други, които някои смятат за нелечими.

 Доц. Анна Арнаудова е основоположник на уникален метод за лечение с нискоинтензивни лазери, а д-р Бонев е, както той сам се определя, единственият неин пълноценен ученик.

Този екип вдига на крака Йосиф Сърчаджиев след тежкия мозъчен инсулт, изкаран през 2004 г. Големият български актьор търси тяхната помощ година и половина след инцидента. "В началото ходеше доста трудно, говореше трудно - казва една дума и не може да продължи", спомня си д-р Бонев. Терапията продължава около 18 месеца.

"Най-впечатляващото от тогава бе, когато един ден, след четвъртия курс, той ми казва: „Желяз, днес четох!“. Аз му отвърнах „Какво от това - хубаво, чел си...“, при което получил следното признание: „Да, де, но след инцидента аз не можех да чета - до днес“.

"Така, полека-лека, той е упорит, спазваше каквото трябва, след това в почивките ходеше по санаториуми, и мисля, че постигнахме нелош резултат, обобщава д-р Бонев. Защото, в хода на терапията, си бяхме казали, че ще идва, докато се качи отново на сцената. И наистина се качи. Оттогава не е идвал в клиниката, но се срещаме, защото той живее в квартала".

Историята с Йосиф Сърчаджиев е само една от многото, които д-р Бонев пази в сърцето си. Казва, че по време на лечението сближаването между лекар и пациент е неизбежно. От колко лекари може да чуем подобно изречение? От колко лекари можем да чуем какво не са в състояние да излекуват, без това да пречи на професионалното им его, а нещо повече - да бъдат истински властелини на обичта на своите пациенти.

Специално за Vesti.bg една такава личност - д-р Желяз Бонев, отговаря на въпросите на Даниел Димитров:

- Д-р Бонев, как човек с Вашата професия се съхранява и справя чисто психологически?

Желяз Бонев: Чисто психологически - или напускаш професията, или се опитваш да промениш нещо и да останеш. Затова продължавам - насърчен от резултатите в работата си.

- Имаше ли конкретен случай, който изигра роля за това да не се откажете от професията си?

Желяз Бонев: По-скоро не. Тъй като работя предимно с увредени хора и много често - деца, човек понякога не може да допусне каква радост е да чуеш първата дума, първата сричка, да видиш как някой започва да си служи с прибори за хранене, как прави първо малко изречение... След като видях тези неща, това наклони везните да остана.

Когато започвах, доц. Анна Арнаудова, която е основоположник на цялата дейност и създател на методологията, по която работим, и мой учител в момента, ми каза: „Къде мислиш да отидеш? Във Франция? Френска диплома, вратите навсякъде ще бъдат отворени за теб, но ако дойдеш при мен,

ще бъдеш различният лекар

- Какво е имала предвид доц. Арнаудова под „различния лекар“? Това може да означава много неща все пак?

Желяз Бонев: Това означава, че в момента съвременната медицина работи на парче - всеки лекар е тясно профилиран и стига до работа само с един орган. А философията, на която ние залагаме, на основата на китайската традиционна медицина, е, че всичко в човешкия организъм е взаимно свързано. Всеки орган влияе малко или повече на съответните други органи. И това е нещото, което е различно, макар да е напълно естествено.

Бих казал, че ние спадаме към холистичната медицина, която разглежда организма като едно неразривно цяло. Боли Ви главата. Отивате, изследват Ви главата, и толкова. Дават се лекарства. Реално за човешкото главоболие има четири причини и те не са свързани с главата. Затова ние лекуваме причината, а не следствието. А

съвременната медицина на 90 процента лекува следствието

- Как се преплетоха пътищата Ви с доц. Арнаудова?

Желяз Бонев: Връзката ни с доц. Арнаудова е роднинска, освен че ми отвори очите за човешкото здраве. Аз имам алергия от 10-годишен. Трябваше да приемам много лекарства, които в един момент реших да спра, защото никой не можеше да ми каже каква е причината. Когато бях 25-26-годишен, през лятото започнах да се задушавам, бях в предастматично състояние, но бях категоричен, че няма да пия лекарства, а по време на сесия човек трябва да е в кондиция. Затова през лятната ваканция дойдох и направих две сесии, което ми позволи да вляза в ритъм и да мога да си взема изпитите. Въпреки това не съм имал идея, че ще започна работа тук, исках да ходя в чужбина. Пак случайно, след като завърших, се срещнахме, и тя ме попита какво искам да правя.

Започнах да идвам в клиниката, когато имам време, да гледам, да се уча. И в един прекрасен ден се оказа, че сестрата е заболяла и нямаше кой да я замести. Питаха ме дали искам да почна. И аз почнах. Да, но не знаех как се пускат апаратите. Седя и гледам, и пациентите ми казват кое копче за какво е. Буквално така беше. Впоследствие започнах да се уча и на пулсовата диагностика, която се използва тук.

Доц. Арнаудова е имала изключителния шанс

да отиде в Китай и там да научи пулсовата диагностика

По принцип, за китайците е характерно това, че не разкриват познанията си на европейци, но доц. Арнаудова е имала късмет в това отношение. Предаде и на мен наученото.

Характерно за пулсовата диагностика е, че в Китай се прилага от 90 % от лекарите. Тя е много точна, дава седения за функцията на основните органи и най-важното - динамична е. Особено, когато започне терапията, може да се види какви са тенденциите на заболяването.

- Може би трябва да обясним какво точно е лазерът и как той действа. Защото неспециалистите май имат грешна представа за него...

Желяз Бонев: Думата лазер е съкращение от 5 думи на английски език (Light Amplification by Stimulated Emission of Radiation, LASER, т.е. усилване на светлината с помощта на стимулирано излъчване.). Първата дума е light (светлина), т.е. както доц. Арнаудова обича да се изразява, лазерът е разградена слънчева светлина, с най-полезната част от светлинния спектър, без странични вредни влияния и ефекти. Всъщност, хората не се притесняват, когато се излагат на слънчевата светлина, 

а навън има много по-вредни лъчи и влияния

Когато чуят за лазер, хората изпадат в ужас или пък очакват да стане нещо невероятно, с магическа пръчка. Има два вида лазери - нискоинтензивни и високоинтензивни, които, ако следваме англосаксонската номенклатура, са съответно меки и твърди лазери.

Ние работим с меки лазери, терапевтични. Характерно за тях е, че минават през кожата, без да я нараняват, но и въздействат на обмяната на увредените клетки. В природата няма черно и бяло. При инцидент, например, има определен брой клетки, които загиват, и друг определен брой, които са здрави. Има и такива, които остават увредени, в т.нар. „функционално мълчание“. Лазерът въздейства точно върху този тип клетки. Възстановява ги.

- Това доколко ефективно би могло да бъде?

Желяз Бонев: Зависи индивидуално. И кога човек е дошъл да потърси помощ. Всеки организъм е един микрокосмос.

- Тоест уникалността не е толкова в машината, колкото в начина, по който тя се използва?

Желяз Бонев: Да, и това има значение. Това е доказано от физиците, чисто емпирично, с изследване, че

лазерът действа като прозорец

Малката доза не действа. Голямата доза спира да действа. Тя не уврежда нищо, няма странични проявления, но няма ефект. Така че значение има опитността, обиграността да се хване оптималната доза за дадения човек според възраст, килограми, проблеми и т.н.

- А защо в последните години сякаш има отлив от лазерната терапия?

Желяз Бонев: В последните 5-6 години в големите болници масово навлязоха лазерни апарати, които не се използват по предназначение и съобразно конкретната диагноза. Това по някакъв начин повлия на доверието на хората към лазера, тъй като няма резултат от лечението с него. Съответно, има отлив от лазерна терапия. За да привлекат пациенти, наричат терапията квантова, което е същото.

- Това, което правите - Вие и доц. Арнаудова, предавате ли го на други лекари?

Желяз Бонев:

Аз съм 14-ият лекар, с когото работи доц. Арнаудова

Другите, по различни причини, или не работят, или не са усвоили пълноценно пулсовата диагностика и философията за причинно-следствените връзки. Така че може да се каже, че аз съм единственият неин пълноценен ученик в момента. Разбира се, че за това се иска повече упоритост, търпение нещата да се получават гарантирано. А нещата се получават, но не така бързо, както бихме искали всички. С магическа пръчка не става.

Сега като цяло се гледа, ако може по-бързо да се излекуват хората, а това не е възможно, защото всяко нещо си има капацитет.

- Като специалист как оценявате ситуацията в здравеопазването в момента?

Желяз Бонев: Ако трябва да съм откровен, почти не съм посещавал болници, откакто съм завършил. Но имам мнение по въпроса - нещата са трагични.

Не е това медицината, която трябва да се практикува

По съвсем друг начин трябва да се правят реформите, но тук вече се намесва и политиката. Не са розови нещата отдавна. Капитална грешка е, че болниците са търговски дружества. Наистина, медицината е бизнес, но преди всичко е наука, занаят, и след това идва бизнесът. А тук сложиха коня зад каруцата. Не може бизнесът да е водещото.

- Скъпо ли е лечението, което прилагате?

Желяз Бонев: Ние сме на 100 процента частно заведение, не работим със здравната каса. А цената зависи от гледната точка. Една процедура струва 25 лв. на ден, като курсът е 10-дневен. 30 лв. е прегледът. Тоест, за 280 лв. се прави диагностиката и се обхваща лечението на целия организъм от главата до петите. Без излишна свенливост ще повторя, че при нас това е уникалното - че се лекува комплексно.

Трябва да подчертая обаче, че за 10 дни чудеса не стават.

- Има ли конкуренция в лазерната терапия?

Желяз Бонев:

Няма конкуренция. Има реална дезинформация

Защото, ако не знаеш нещо, честно е да го признаеш. При по-младите лекари вече не е така, но преди лекарите много плашеха хората - че лазерът ще ги увреди, ще им стопи мозъка. И те като имат проблем, личен или с детето си, още по-трудно взимат решение за прилагането на тази терапия. Или просто я прекратяват.

- Д-р Бонев, като Ви гледа и слуша човек, прави впечатление, че сте много спокоен човек, което не е типично за българския лекар. Как се постига това в среда, която не е никак лека?

Желяз Бонев: Такава ми е природата. Аз влязох да уча медицина с идеята, че ще ставам хирург. И съм работил по хирургиите като санитар от първи курс. В един момент си дадох сметка, че действащите хирурзи, с които се срещнах, са коренно различни като натура в сравнение с това, което съм аз. Аз съм по-спокоен и съответно - до края на следването си се преориентирах към вътрешни болести или педиатрия. Реших да избера една от двете специалности. След това вече знаете как се развиха нещата...