Н е можете да изядете повече хапка, но определено имате място за едно-две парчета от така вкусната шоколадова торта? Това е парадоксът на „десертния стомах“.
Ново проучване на Института за изследване на метаболизма „Макс Планк“ в Кьолн, Германия, потвърди, че феноменът „десертно стомахче“ е реален - и той живее в мозъка ви.
„От еволюционна гледна точка това е логично: захарта е рядкост в природата, но осигурява бърза енергия. Мозъкът е програмиран да контролира приема на захар, когато тя е налична“, обяснява авторът на статията и невробиолог Хенинг Фензелау в изявление.
В своето проучване Фенселау и колегите му започват да изследват как мишките реагират на захарта, дори ако са напълно сити. Подобно на нас, и те изглежда винаги са имали място за десерт.
Наблюдавайки мозъците на гризачите, екипът установява, че група нервни клетки, регулиращи апетита, наречени проопиомеланокортинови (PMOC) неврони, се запалват веднага щом на мишките се даде захар, и активират апетита им.
Според изследователите, когато мишките са били сити, но са яли и захар, PMOC невроните са освобождавали не само сигнални молекули, за да съобщят на тялото, че е сито, но и телесен опиат - бета-ендорфин.
Бета-ендорфинът действа върху някои други нервни клетки с опиатни рецептори, за да предизвика чувство на възнаграждение - и именно това е подтикнало мишките да продължат да ядат, въпреки че вече са били сити.
Забележително е, че този опиатен път не се активира в мозъка на гризачите, когато им се дава допълнителна обикновена или мазна храна, а не захар; а когато пътят е блокиран, пълните мишки сякаш губят метафоричните си десертни стомаси и не ядат допълнително захар.
Блокирането на отделянето на бета-ендорфин не оказва влияние върху гладните мишки, които не са яли.
При последващ експеримент, този път с хора, изследователите извършват сканиране на мозъка на доброволци, на които се дава захарен разтвор през тръба.
Сканирането разкрива, че същата част от човешкия мозък реагира на захарта, както при мишките - в областта на „десертния стомах“ и при двата вида има неврони на ситостта в непосредствена близост до опиатни рецептори.
Според екипа тези открития могат да помогнат за лечението на затлъстяването в бъдеще.
„Вече има лекарства, които блокират опиатните рецептори в мозъка, но загубата на тегло е по-малка, отколкото при инжекциите, потискащи апетита, Смятаме, че комбинацията с тях или с други терапии може да бъде много полезна. Трябва обаче да проучим това допълнително“, отбелязва Фенселау.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
