В ътрешната структура на подезичната кост на неандерталец, намерен в Израел през 1989 г., на практика не се различава от тази на аналогичните кости на съвременните хора, откриха антрополози от САЩ.
В статията в "Плъс уан" учените твърдят, че това е доказателство за възможността на неандерталците да говорят не по-лошо от Хомо сапиенс.
Учени от университета на Нова Англия са установили каква е вътрешната структура на костите с помощта на компютърна микротомография. Определена е била геометрията на трабекулите (костни пластинки) в костите. Разположението им отразява механичното напрежение, което изпитват костите. По тази причина учените са използвали получените в томографията данни, за да построят модел на работата на гласовия апарат на неандерталеца.
Оказало се, че мускулите към подезичната кост на неандерталеца са работили почти така, както и при хората от съвременен тип.
Според учените това е аргумент в полза на хипотезата, че неандерталците може да са притежавали развита реч.
За това говори и фактът, че неандерталците са разполагали с версия на "гена на речта" FOXP2, както и Хомо сапиенс.
