Идва ли краят на разследващата журналистика

Стив Файнару е кореспондент на "Вашингтон пост" за Близкия изток и Ирак от 2004 г. Работи във вестника от 2000 г. Преди това 11 години е бил журналист в "Бостън глоуб". Два пъти е номиниран за наградата "Пулицър" (2006 и 2008).

През 2008 г. печели в категорията "Международен репортаж". Разследването му е посветено на частните охранителни фирми, които, след като са спечелили държавни поръчки на САЩ в Ирак, не спазват законите на нито една от двете страни.

Автор на документалния бестселър "Правилата на големите момчета: Меркантилната страна на войната в Ирак".

- Господин Файнару, какво е усещането и отговорността да бъдеш част от The Washington Post?

- Да отразиш една новина аргументирано и коректно. Това е основната отговорност на всеки журналист, без значение къде и за кого работи. Но отговорността е още по-голяма, ако работиш за The Washington Post.

Вестникът се чете от цялата висша администрация на Вашингтон. Това са все хора, които вземат важни политически решения за бъдещото на САЩ и на света. 

– Какво е специфичното за редакционната политика, ценностите и културата на вашия вестник?

- Ние носим двойна отговорност, защото, от една страна, трябва да сме честни с хората, а от друга - да сме коректни към нашето правителство. И в същото време от нас се изисква да бъдем неотменен коректив на властта.

Тази редакционна линия следваме още от аферата "Уотъргейт", която избухна първо на страниците на The Washington Post през 70-те години на 20. век, и до днес, до ужасяващата история с измъчването на задържаните иракчани в багдадския затвор "Абу Граиб".

- В този смисъл вярвате ли, че журналистиката продължава да бъде коректив на политическата власт и корпоративните интереси?

 - Да, категорично. Добрата журналистика си остава един от най-добрите лостове за упражняване на обществен контрол. Казват, че 75% от информацията, която циркулира в световния новинарски поток, е пусната от някой пиар отдел. Но от толкова много реклама и пиар къде е мястото на истината?

Сега, за разлика отпреди 15-20 години, има доста версии на истината, които се състезават за нашето внимание. И ние като в пъзел трябва да открием верния отговор. Защото в прессъобщенията понякога има откровени измислици, а друг път просто удобно премълчани факти. Предизвикателствата са огромни, но когато резултатът е добър и работи в полза на хората - и удовлетворението е огромно.

- Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един журналист днес?

- Честност, постоянство и упоритост, състрадание и отзивчивост... Много от техническите умения, като събиране на информация и писане на критични текстове, може да бъдат научени в процеса на работа и трупане на опит, но честността и състраданието са неща, с които не всеки се ражда.

Особено в днешния материален свят, в който ценностите са други. Но именно те отличават и легитимират един журналист от останалия жълт медиен пейзаж.

- Променя ли се природата и ролята на журналистиката в глобалния свят?

- Мисля, че нашата мисия си остава същата - да разберем какво всъщност се случва. Обаче новите технологии променят природата на журналистиката. Тази промяна носи и позитивен, и негативен ефект. Трудно ми е отсега да кажа кое ще надделее.

- Мислите ли, че "златната ера" на разследващата журналистика е останала в миналото или тепърва предстои?

- Добър въпрос. Но няма как да отговоря еднозначно. Днес имаме много начини за събиране и разпространение на информация, разполагаме със значителен финансов ресурс, добре изградена мрежа от източници, така че да се занимаваш с разследваща журналистика е лесно.

Или поне така изглежда отстрани. Но на все по-малко журналисти им стиска да се занимават с разследвания. Това е доста смущаващ факт.

- Кое според вас е най-голямото събитие от първото десетилетие на 21. век?

- За мен като човек това е атаката от 11 септември на кулите близнаци в Ню Йорк. Като граждани на света - намесата на САЩ в Ирак и Афганистан. Нашето правителство трябва да поеме отговорността си за това. И, разбира се, победата на Обама.