К акто на повечето от нас е известно - Олимпийските игри започват да се провеждат преди хиляди години в древногръцкия град Олимпия.
По-късно идва времето на забраната на античните състезания, но те не замират напълно и продължават периодично под една или друга форма да се провеждат на различни места.
Смята се, че идеята за възраждането на Олимпийските игри принадлежи на поета Панайотис Суцос, но пряка заслуга за подновяването им има френският барон Пиер дьо Кубертен.
Така на конгрес в Сорбоната Кубертен представя своите идеи и в последния ден от конгреса,на 23 юни 1894 г., е решено, че „първите съвременни Олимпийски игри“ ще се проведат през 1896 г. в Атина – в страната родоначалник на игрите - Гърция. Така се и случва.
Друг французин пък предлага да бъде включен нов спорт в игрите
От легендата за Фидипид, който се предполага, че за един ден e пробягал разстоянието между Атина и Спарта, се ражда и идеята на френския филолог Мишел Бреал маратонът да бъде включен в игрите.
Символично началото на маратона от Олимпийските игри през 1896 г. е поставено в града Маратон, а цялото трасе било с дължина 40 км. и завършвало в Атина.
Вижте нашата галерия за 31-те летни олимпийски игри
Интересен е фактът, че действителното разстояние между мястото на Маратонската битка и Атина (по-късно в легендите се появява твърдението, че Фидипид е бягал и между Маратон и Атина, откъдето идва и наименованието на състезанието "маратон") е 34,5 км, а не както сегашната дистанция на маратонското бягане – 42,195 км.
Първоначално в маратона от 1896 г. повежда Албен Лермозю,
французин, който по-рано се класира на трето място в състезанието по бягане на 1500 м. Смята се, че междувременно гъркът Спиридон Луис, който също участва в маратона, се отбива в градчето Пикерми, което е по маршрута, за да изпие чаша вино.
По-късно неговият внук, също Спиридон Луис, отрича това твърдение и обяснява, че всъщност дядо му е хапнал половин портокал, който приятелката му му е дала, а след това е изпил чаша коняк с бъдещия си тъст.
След като попитал как се движат останалите състезатели, Спиридон уверено казал, че ще изпревари всички преди края.
На 32-я километър Лермозю се изтощава и се отказва от състезанието
Първото място заема австралиецът Едуин Флак, който печели състезанията по бягане на 800 и 1500 м.
Бавно, но сигурно Луис започва да настига австралиеца, който явно не знаел как да пести силите си на дълги разстояния и припаднал след още няколко километра.Така Луис заема първото място.
В това време на стадиона в Атина атмосферата е изключително напрегната, особено след като колоездач предава информацията, че австралиец е водещият в маратона.
По-късно информацията е обновена и новината, че води грък приповдига настроението на хората на стадиона, които започват възторжено да викат.
Когато Спиридон Луис прекрачва финала на стадиона, двама гръцки принцове го посрещат - принц Константинос I и принц Георгиос I.
Поздравяват го за успешното завършване на маратона за времето от 2 ч. 58 мин. и 50 сек.
Вижте церемонията по закриването на Олимпийските игри в Рио през 2016 г. в нашата галерия
След победата си Луис получава много подаръци,
от бижута до доживотно безплатно посещение на бръснар. Никой не знае обаче дали победителят изобщо се възползва от тях.
Той се оттегля в родния си дом и повече никога не се състезава. Води спокоен живот на фермер, а по-късно работи и като местен полицай.
40 години след победата в маратона и четири години преди да почине, Спиридон си спомня за Олимпийските игри от 1896 г.:
„Беше нещо неописуемо и до днес изплува в съзнанието ми като сън… Венци и цветя валяха покрай мен. Всеки крещеше името ми и хвърляше шапката си във въздуха… “
На снимките Спиридон е облечен с фустанела,
която е традиционна мъжка пола на Балканите през XVIII и XIX в. Сега тази пола се приема като част от албанските и гръцките народни костюми.
И до днес фустанелата е част от официалната униформа на гръцката президентска гвардия.
Във видеото вижте пет интересни факта за Олимпийските игри:
Вижте още:
Хипатия - една изключителна жена учен, убита брутално заради вярата си
Индиец на 116 г. е най-възрастният активен спортист
