С отир Гюров Календеров (1860 – 1927) е роден в с. Милославци, Трънско, в търговско-земеделско семейство. Образованието си получава в с. Зелениград, Пернишко, и в класното училище в гр. Трън при известния тогава учител Петър Главановски.
От 18-годишен се занимава с търговия. През 1883 г. започва адвокатска практика, по-късно е бил окръжен и общински съветник. Успява да издейства кредити от държавата за построяването на държавната болница и гимназията в гр. Трън, както и за мост на р. Ерма. Негова заслуга е и построяването на шосето Батановци (дн. Темелково, Пернишко) – Трън.
Сотир Календеров - Милославовски е и народен представител в IV ВНС (1893), VII ОНС (1893), X ОНС (1899–1900), XVII ОНС (1914–1919).
След смъртта му, на 22 юни 1927 г. по негова устна воля синът му Михаил Календеров внася 20 хил. лв. на разположение на Министерство на народната просвета (МНП) за основаването на фонд на името на баща му. Лихвите от фонда в края на всяка година трябвало да се делят на 2 равни части: едната част да се дава на Трънската гимназия, или при евентуалното й закриване – на Трънската прогимназия; втората част – на началното училище в родното село на Сотир Календеров – с. Милославци. Волята на дарителя е с тези средства да се купуват книги, учебни помагала и пособия за бедни и прилежни ученици.
Фондът се образува със заповед на МНП от 24 юни 1927 г.
Капиталът на фонда към 1 юли 1930 г. е 40 хил. лв. Лихвите през 1934 и 1935 г. са по 1200 лв., през 1936 г. – 1400 лв., през 1937 г. – 1000 лв., през 1938–1940 г. – по 1100 лв., през 1941 г. – 1200 лв.
Има данни за усвояването и използването им според волята на дарителя от смесената прогимназия „Александър I" – гр. Трън. През 1935 г. учителският съвет на гимназията раздава учебни помагала за 872 лв. на 15 бедни ученици. През 1936 г. дава помощи на учениците: А. Ризев (200 лв. за храна), по 100 лв. за обувки – на пет деца (Хр. Томов, Д. Кръстев, П. Григоров, А. Иванов, Б. Харалампиев), 300 лв. за куртка на едно (М. Христов), по 50 лв. за шапки – на други две (Др. Игнатов и В. Захариев).
През 1937 г. лихвата е изразходвана за купуване на френско-български речници, френски читанки, учебници по алгебра, стенография, тетрадки, пергели и кутии. През 1938 г. са дадени пари за куртки на две деца (М. Христов и М. Владимиров) и за обувки на шест (Хр. Томов, Д. Кръстев, Б. Харалампиев, П. Влайков, П. Григоров и Д. Кръстев).
През 1939 г. са закупени учебници и помагала за 1248 лв. През 1940 г. са изразходвани 829 лв. за френско-български речници, линии, пергели, тетрадки и четки, които са раздадени на 27 ученици.
Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители" при МНП в държавния бюджет.
Благотворителната дейност на фонда е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!