Божият гняв или... Как е бил изпепелен "греховният" Содом

С одом, библейският "град на греха", е бил преди 3600 години един от най-внушителните метрополиси в региона. Но не Божият гняв го изпепелява. Учени твърдят, че са открили истинската причина за края на могъщия град, пише Deutsche Welle.

От 2005 година насам археолози копаят в района на Тал ел-Хамам в близост до Мъртво море в Йордания. Те вярват, че са открили библейския град Содом, а хипотезата им удивително се вписва в библейската версия за изпепеляването на Содом и Гомора.

Содом е бил богат и внушителен град

Напълно разрушеният град е едно време сред най-внушителните метрополиси на изток от река Йордан - пет до десети пъти по-голям от други градове в региона. Разположен е на един от най-важните търговски маршрути, защитен е от високи стени и порти и е обграден от плодородна и добре напоена земя.

Но преди около 3600 години този могъщ град изведнъж е разрушен, а с него е пометена и една от цъфтящите цивилизации на Бронзовата епоха. Крахът на града е травматизиращо събитие, което е отразено както в Стария и Новия завет на Библията, така и в Корана. В Библията например е описано, че Божият гняв е погребал Содом под дъжд от огън и сяра.

Метеорит е унищожил легендарния град?

В мащабно изследване учени от цял ​​свят представят нови доказателства, според които откритият край Тал ел-Хамам град по всяка вероятност е бил унищожен от метеорит, експлодирал над него. Следователно „огненият и серен дъжд“ може всъщност да представлява парченца от метеорита.

Международният екип от учени открива керамични парчета, чиято повърхност се е разтопила до стъкло. Открити са и човешки останки, включително череп, чийто оранжев цвят показва, че е бил изложен на температури над 200 градуса по Целзий, се казва още в изследването. В него се посочва също така, че мощният взрив може да е предизвиквал и рухването на стените на библейския град Йерихон, разположен на около 22 километра западно от Тал ел-Хамам. Според Стария завет стените на града са рухнали от звука на тръбите на завоевателите.

Над 2000 градуса

Метеоритът експлодира на няколко километра над града. В резултат той е напълно разрушен. “Намерихме доказателства за температури от над 2000 градуса по Целзий”, казва Джеймс Кенет, един от авторите на изследването. “Смятам, че едно от най-важните открития е намереният шоков кварц”, обяснява той. За възникването на т.нар. шоков кварц е необходим сериозен взрив. Такъв кварц е открит след подземни изпитания с атомни бомби. Може да бъде намерен и в кратери, възникнали при удар на метеорит. Изследователите са открили и диамоноиди. Това са малки молекули, които са твърди като диамант. Свързват ги с удари на метеорити.

Според международния екип от изследователи това са “индикации за високотемпературно събитие", което според тях е “по-силно от експлозията на т.нар. Тунгуски метеорит в Сибир през 1908 година и много по-горещо от всичко, което тогавашните технологии са можели да произведат”. За т.нар. Тунгуски метеорит се твърди, че е бил с размери между 56 и 60 метра и през 1908 е предизвикал експлозия, която се е равнявала на 185 атомни бомби като тази, хвърлена над Хирошима. Опустошенията са се простирали в радиус от около 50 километра.

Според учените при експлозията на метеорита над днешния Тал ел-Хамам мощните ударни вълни са "разхвърляли" огромни количества сол. Горещата сол от Мъртво море е паднала като един вид дъжд над някогашната плодородна земя, която впоследствие се превърнала в безплодна пустиня.

Според изследването именно това може да е причинило „вакуума в късната Бронзова епоха“. След това събитие хората напуснали долната част на Йорданската долина, защото нищо вече не растяло на някогашната плодородна почва.

Преданията за катастрофата

И тук изследователите виждат възможни препратки към Библията. Малко преди градът да бъде разрушен, ангелите предупредили Лот да напусне бързо града и да не поглежда назад. Но съпругата на Лот не послушала ангелите - погледнала назад към града и начаса се превърнала в солен стълб.

Разказът за това драматично природно бедствие вероятно се е предавал от поколение на поколение и така в крайна сметка е станал източник за писменото описание на изпепеляването на Содом в Библията, пишат учените в своето изследване.