Н а 12 февруари 1554 г. е екзекутирана лейди Джейн Грей, която е кралица на Англия от 10 до 19 юли 1553 г. Тя е съпруга на лорд Гилдфорд Дъдли и правнучка на Хенри VII.
Лейди Джейн наследява трона по силата на завещанието на крал Едуард VI, което е в разрез със законите на Англия
по онова време – според тях, право върху трона има Мери, дъщерята на Хенри VIII.
Властите отхвърлят обявяването на Джейн за кралица и накрая тя бива екзекутирана на 12 февруари 1554 г. Остава известна като „кралица за девет дни“ – от обявяването ѝ за такава на 10 юли 1553 г. до 19 юли, когато бива свалена. Погребват лейди Джейн Грей в параклиса „Св. Петър“ заедно с двете бивши съпруги на Хенри – Ан Болейн и Катрин Хауърд.
Баща ѝ, херцогът на Съфолк, е екзекутиран на 24 февруари 1554 година. Майка ѝ, херцогинята на Съфолк, възстановява приятелството си с кралица Мери и се жени за Ейдриън Стокс.
Венера 1
На тази дата през 1961 г. космическият апарат Венера 1 е изстрелян от СССР с цел изследване на Венера. Венера 1 е изстрелян първоначално от ратектата-носител Мълния в ниска околоземна орбита. Четвъртата степен на ракетата-носител се задейства от орбита и апаратът се привежда в околослънчева орбита – първата успешна маневра от такъв тип.
Early Russian satellite 'Venera 1".
— James Hawke (@James_Hawke1) September 18, 2024
Flew past Venus in 1961 and is probably in some other galaxy far, far away by now.
We can but hope. #SpaceCrack pic.twitter.com/22jWRQjq2E
Осъществени са три телеметрични сесии, като са получени данни за интензивността на слънчевия вятър и космични лъчи в близост до магнетопаузата на Земята. Потвърдени са резултатите на Луна 2 за наличието на слънчев вятър в междупланетното пространство. На 19 май 1961 г. апаратът преминава на 100 000 km от Венера.
Венера 1 представлява важна стъпка в развитието на космическите апарати. Тя е първата истинска междупланетна сонда, снабдена с основните системи за навигация и комуникация, които се използват.
„Викът“
През 1994 г. на 12 февруари картината „Викът“ на норвежкия художник Едвард Мунк е открадната от музея в Осло. Това е първата кражба на шедьовъра, като платното е върнато няколко месеца по-късно. Втората ѝ кражба в през 2004 г. и е върната чак две години по-късно с някои повреди. Изложена е отново едва през 2008 г. след реставрация, но в десния край на картината личи петно, което е резултат на повредата.
February 12, 1994: Edvard Munch's iconic painting "The Scream" was stolen from the National Gallery in Oslo, Norway, during the Winter Olympics opening day. Thieves broke in by smashing a window and left behind a note that said “A thousand thanks for the bad security!”
— Today in History (@HistoryNutOTD) February 12, 2024
The… pic.twitter.com/Ftbgl6cHkg
Картината е рисувана от Мунк през 1893 г.
Както при много свои творби, в периода 1893 – 1910 г. Мунк рисува няколко нейни версии. „Викът“ е от серията „Сцени от живота“, в която норвежкият експресионист изследва темите за живота: любов, страх, секс, тревожност. На картината е изобразена крещяща човешка фигура, с широко отворени уста и очи, обхванала главата си с ръце. Значително място във фона е заета от надвиснало ниско червено-оранжево небе. Под него се очертават неясните обобщени контури на морски пейзаж.
В дневника си
художникът е записал ситуацията, при която се е родила идеята за картината:
„Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше – внезапно небето стана кървавочервено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата“.
Слободан Милошевич
1st April 2001 Slobodan Milošević is arrested. The former President of Serbia was arrested on corruption charges. Later he was put on trial before the International Criminal Tribunal for the former Yugoslavia (ICTY) in The Hague for war crimes during the Yugoslav wars. He died in… pic.twitter.com/JfgfmaX3G2
— Garry Pickles (@garrypickles) April 1, 2023
На 12 февруари 2002 г. започва процесът срещу Милошевич. Той се разглежда на два етапа. Първият е по делото Косово, което продължава от 12 февруари до 11 септември 2002 г. На него се явяват 124 свидетели. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошаване на здравословното състояние на Милошевич. Вторият етап на процеса включва делото Босна и Хърватия, на което са призовани 171 свидетели.
Слободан Милошевич умира внезапно в затвора на 11 март 2006 г. Към този момент събирането на доказателства е до голяма степен завършено и присъдата се очаква през 2006 г. Главният прокурор на трибунала за военни престъпления Карла дел Понте казва, че ако процесът беше приключил, Милошевич щеше да бъде осъден. Представени са достатъчно доказателства.
Тя съжалява за смъртта на Милошевич, „също и за жертвите, хилядите жертви, които чакаха справедливост“.
След смъртта на Милошевич производството е прекратено след четири години и половина без окончателен доклад. Като част от присъдата срещу Радован Караджич, Международният наказателен съд установява през 2016 г., че отговорността на Милошевич за обвиненията, свързани с войната в Босна, не може да бъде доказана. Това е неправилно интерпретирано от различни медии като последваща „оправдателна присъда“.
Република Македония става Република Северна Македония
е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа. Обявява своята независимост от Югославия през 1991 г., а през 1993 г. е приета за членка на ООН. До 12 февруари 2019 г. конституционното име на страната е Република Македония, но заради спора за нейното име с Гърция в международните организации името се употребява с временна представка – Бивша югославска република Македония (съкратено БЮР Македония и БЮРМ).
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!