С какви кукли са играели децата през ХIX век

П рез 1830 г. са произведени първите кукли от порцелан. По това време обаче порцеланът е скъп, затова с порцеланови кукли си играят само децата на богатите. Представителите на средната класа можели да се сдобият с "полуфабрикат" - куклена глава, към която сами да си направят тяло и ушият дрехи.

На 12 феврурари  от 18.00 ч. в Арт-къща „Куклите” се открива уникална за България изложба – на порцеланови кукли, изработени във фабриките на Германия през  ХIХ и началото на ХХ век. Изложбата на реставрирани от Петър Еневски кукли ще продължи до 1 юни 2015. Ще бъде показана и ретро фотоизложба на деца с любимите им кукли.

Днес антикварните порцеланови кукли също са скъпи и основно се предлагат на аукциони. Струват от стотици до десетки хиляди евро. Петър Еневски започва да ги събира парче по парче – следи европейски и американски сайтове за продажба на старинни кукли и части, купува и започва да ги „сглобява”. От интернет се научава и как да ги реставрира.

Повечето са типични представителки на времето си – от неглазиран порцелан „бисквит”, изработени във фабриките на Тюрингия около 1870 – 1910 г. Сред многобройните фабрики се открояват: „Арманд Марсей", "Йохан Кестнер","Камер и Райнхардт".

Петър Еневски е завършил социална педагогика. Работи като социален работник. Има 21-годишна дъщеря, която харесва хобито на баща си – да реставрира порцеланови кукли и го насърчава да прави това, което му харесва.

"Никога не съм се занимавал със скулптиране.  Преди пет години, разглеждайки снимки в мрежата, попаднах на това интересно хоби и се заинтересувах. Уж на шега, купих първия си комплект за сглобяване на винтидж кукла. Такива се продават в сайтовете за любители. Запалих се и започнах да правя кукли от части.

При едно поредно търсене на елементи,  попаднах на глава с прекрасна усмивка и огромни очи. Оказа се репродукция на антикварна немска кукла. Не успях да си я закупя, но ме заинтригува. Стана ми интересно как би изглеждала на живо. Защото това не е само порцеланова кукла, а и парченце история от човешката култура и занаяти.

Тъй като тези кукли са доста скъпи, частите за тях събирам с месеци и години. Първо купувам глава, после тяло, изработвам коса... Научих откъде да се сдобивам с антикварни или винтидж дрехи, повечето от които са били на оригинални кукли и така моите красавици получават завършен вид. Удивително е да видиш как сътворяваш „живот” от нищото! А резултатът е красиво създание, което сякаш иска да ти каже нещо...”, разказва Еневски.

Пикът на производството на порцеланови кукли е в периода 1850 - 1890 г.,

като в Германия се налага масовото производство на глави и сглобяването на целите кукли. Тялото, често и крайниците, са произвеждани от естествена кожа, текстил, дърво, композит или папие маше.

В началото повечето кукли били правени да изглеждат като зрели жени. Служили са за украса в домовете на богатите. Изработвали се серии кокетки, портретни, персонажни и пр. Косата на първите порцеланови „дами” е била "отлята", после започват да я правят като перука, от мохер, дажа от естествена коса. Тялото се изработвало от композит или козя кожа.

Много от немските фабрики са възникнали като производители на посуда и други изделия от порцелан и чак през 1830 г. започва производството на кукли и куклени глави. Тези кукли правят бум, защото изглеждат по-изящни и истински от предшественичките си – изработени от дърво, композит, текстил, восък, глина.

Още по-популярни стават с "откриването" на висококачествения цветен - неглазиран порцелан „бисквит”, който бил бил допълнително оцветяван в телесен цвят. Първо моделът се изпичал в специална фурна, после главичката се оцветява в основен тон, слагал се цветът на бузите, устните и рисуваните мигли. Печала се с боите втори път. От 1870 г. „бисквит” започва широко да се използва в производството на глави и ръце на кукли.

През 1908 г. „Крамер и Райнхардт" създава първата линия кукла „бебе” -

по модел на 6-месечно истинско бебе. Предназначени са основно за забавление на децата, за игра, въпреки че са скъпи. Голяма част са със спящи очички, усмихнати или нацупени лица, има и такива с полуотворена уста с две стърчащи зъбчета.

В началото на 20-и век става много модерно децата да се снимат във фото с любимата си кукла, облечени кокетно като нея. Важен елемент в облеклото на децата тогава са били панделките в косата, а прическата – да е на масури.

Куклите, разбира се, следват модата на времето – късно викторианство и бел епок. Някои производители пускат серии от кукли с размери на деца – така куклата се превръща в приятелка на момиченцето. От фотографиите, съхранени от това време, се вижда отношението на децата към куклите им – като към одухотворени същества.

Порцелановите кукли всъщност отразяват модата от периода 19 - 20 век

Те са използвани като умалени манекени - за представяне на модерни облекла и аксесоари. Според тогавашната практика, когато една дама иска да си поръча тоалет от известен дизайнер (кутюрие), са й изпращали модел на роклята, направен върху кукла. Ако дамата хареса тоалета, си го поръчва, а куклата остава за малката й дъщеря.