Настоящото столетие може да бъде наречено век на духа, каза в интервю за БТА турският писател Недим Гюрсел - тазгодишният носител на международната награда за литература, присъдена от Фондация "Балканика".
Войните от миналия век са белязали и литературите на държавите на Балканите, смята романистът. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии, каза Недим Гюрсел.
"Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Според мен писателят трябва да представи не само завоевателя, но и какво се случва в главата на победения. Само така ситуацията може да бъде разбрана от гледна точка на днешното време", смята Гюрсел.
Според него днес е налице тенденция идеологиите от миналия век да се сменят с религии и духовни течения. За съжаление с религиите върви и религиозният фанатизъм. Той ще бъде големият проблем, пред който ще бъде изправена цивилизацията в този век, казва турският писател.
Недим Гюрсел получи във Велико Търново международната награда за литература на Фондация "Балканика" за своя последен роман "Червеният ангел". В нея се разказва за живота на турския поет Назъм Хикмет в контекста на събитията от 20 век, който според писателя може да бъде наречен векът на комунизма, защото столетието започва с Октомврийската революция и приключва с падането на Берлинската стена.
Действието в книгата се свързва с три града - Истанбул, Москва и Берлин, където е живял Хикмет. В романа има и истории, които са се случили в София, град, който Назъм Хикмет посещава в началото на 50-те години.
"Докато се рових в архивите намерих писмо на Хикмет за България. В него е описана случка, която е известна и ще ви я разкажа - една вечер, по време на престоя си в София, Назъм Хикмет изчезва от полезрението на своя съгледвач. По-късно обяснява, че е посетил свой стар приятел. Всъщност той е посетил Блага Димитрова, за да й подари богат букет цветя. С този епизод аз илюстрирам до каква степен през онези години един политически режим въздейства на човешките отношения", разказва писателят.
Литературната награда "Балканика" се присъжда всяка година от фондация, учредена на 3 юни 1996 г. в Скопие, Македония, от издателствата на шест балкански страни - "Култура" (Македония), "Библиотека 49" (България), "Кедрос" (Гърция), "Фоно" (Турция), "Народна книга" (Сърбия и Черна гора) и "Ориент оксидент" (Румъния).
Номинациите се определят от жури на всяка страна, а победителят - от общо балканско жури. Творбите на номинираните за наградата автори се превеждат на всички балкански езици, на френски и английски език, за да бъдат прочетени от общото жури, в което членува по един представител на всяка балканска страна.
За първи път наградата е връчена през 1997 г. в Охрид на сръбския писател Давид Алвахари - за романа "Стръв". Носител на наградата за 1998 г. е Антон Дончев за романа "Странният рицар на свещената книга".
Следва пълният текст на интервюто на Марина Петрова от БТА:
- Г-н Гюрсел, какви тенденции се наблюдават в Балканската литература през последните няколко години?
- Мисля, като цяло, че литературата на тези територии е маркирана със събитията в Босна от последните години. Но в историята на Балканите е имало и други войни. Ще ви дам за пример Балканската война от преди 100 години, която ние всички на Балканите отбелязваме тази година.
Войните са белязали паметта на балканските народи. И това е една от темите на балканските литератури, валидна и в наши дни. Що се отнася до Турция, то ние имаме литература доста разнообразна и богата. Напоследък се появиха книги на предимно млади романисти, които се интересуват и пишат за историята на Османската империя. Аз самият имам роман за завоевателя Мехмед Втори. Орхан Памук също влезе в темата с книгите "Името ми е червен" и " Бялата крепост".
Темата се очертава, като една от основните тенденции в съвременната турска литература. Важно е обаче как се интерпретира темата за завоевателя. Според мен писателят трябва да представи не само завоевателя, но и какво се случва в главата на победения. Само така ситуацията може да бъде разбрана от гледна точка на днешното време.
Затова най-важното е писателите от територията на Балканите да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват реципрочно национализма, който продължава да прави поразии.
- Как виждате обвързаността между политика и литература в днешно време?
- Литературата често е гледана с лошо око от политиците. Каквито и да са властите и политическите управления, винаги опасенията на политиците от писателите са големи. Аз помня, как по времето на комунизма в България също имаше проблеми за начина на изказ на писателите.
В Турция делата срещу мен заради книгата ми "Дъщерите на Аллах" все още продължават. Книгата беше забранена. Мога да кажа, че в Турция е налице свобода на словото, но има и проблеми. Навремето бях преследван поради това, че се съпротивлявах на диктата на армията, тогава спряха книгата ми "Едно тъй дълго лято в Истанбул", а сега делата срещу мен са за обида на религията.
- Каква е съдбата на тези две книги?
- Делото срещу мен и книгата "Едно тъй дълго лято в Истанбул" се водеше от военен съд. Процесът продължи три години, аз бях оправдан. А за "Дъщерите на Аллах" процесът продължи една година. Оправдаха ме, но прокурорът обжалва присъдата и сега делото е във Върховен съд. За мен е по-важно, че книгата беше преведена на 10 езика.
- Какви точно са обвиненията срещу Вас за тази книга?
- Пророкът на исляма Мохамед е един от персонажите на романа. Той е свещена фигура, и когато превръщате от един пророк романен герой, трудно бихте могли да избегнете някои усложнения. Трябва да се опиташ да надмогнеш легендата и да навлезеш в личния живот на героя. И това не се хареса - опитът ми да направя от Мохамед нормален човек, да го очовеча.
- По-различен ли е последният роман "Червеният ангел", за който получихте и наградата на Фондация "Балканика"?
- Романът разказва за 20 век, който според мен може да бъде наречен векът на комунизма. В центъра на повествованието е пристрастието на турския поет Назъм Хикмет към тези идеи. Той вярваше, че това ще е бъдещето, но излезе обратното - комунизмът се провали и излезе от употреба. Романът ми е построен около тази емблематична фигура, свързана с комунизма.
Действието се развива в три града - Истанбул, Москва и Берлин. Когато е бил в заточение Назъм Хикмет е живял в тези три града.
В романа има няколко глави, в които действието се развива в София. Хикмет е работил в архивите на Коминтерна в Москва и е осъществил две пътувания до България в началото на 50-те години. Тогава е писал и поеми за България. При всяко от пътуванията той е бил съпровождан от един политически отговорен човек, който го е следвал, и който е пращал рапорти за ЦК на партията в СССР. Назъм Хикмет е знаел за това.
Докато се рових в архивите намерих негово писмо за България. В него е описана случка, която е известна и ще ви я разкажа - една вечер, по време на престоя си в София, Назъм Хикмет изчезва от полезрението на своя съгледвач. По-късно обяснява, че е посетил свой стар приятел. Всъщност той е посетил Блага Димитрова, за да й подари богат букет цветя. С този епизод аз илюстрирам до каква степен през онези години един политически режим въздейства на човешките отношения.
Романът има политически измерения, които изследват историята на комунистическата партия в Турция. В книгата има документалистика и много литературна фикция.
- Твърдите, че 20 век е векът на комунизма, какъв ще бъде 21 век?
- Казах, че това е бил векът на комунизма, защото столетието започва с Октомврийската революция и приключва с падането на Берлинската стена. Андре Марло предвиди, че 21 век ще е векът на духа. Аз съм съгласен. Но си мисля и нещо за друго, за това как през този нов век религиите и духовните учения заемат мястото на идеологиите. За съжаление с религиите върви и религиозният фанатизъм. Той ще бъде големият проблем, пред който ще бъде изправена цивилизацията в този век.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
