Н а 11 март 1938 г. германски войници преминали границата с Австрия, с което било сложено началото на т. нар. аншлус – процесът по присъединяването на страната към Третия райх. Само ден по-късно, във Виена било организирано факелно шествие, а много хора приветствали нацистите като освободители. Историците определят случилото се като първото голямо изпитание за Вермахта в навечерието на Втората световна война. В резултат, Австрия станала германска провинция. На фона на тези събития, една американка се превърнала в символ на надеждата за стотици евреи и членове на съпротивата срещу режима на Адолф Хитлер.
Кодово име Мери
Мюриъл Гардинър е родена на 23 ноември 1901 г. в американския град Чикаго. Тя произхожда от заможно семейство. Нейният дядо по бащина линия, Нелсън Морис, е основател на една от първите и най-големи месопреработвателни фирми в Чикаго – Morris & Company. Дядо ѝ по майчина линия, Густав Суифт, пък е основател на фирмата за пакетиране на месо Swift & Company, която вдъхновила писателя Ъптън Синклер за написването на романа „Джунглата“, издаден през 1906 г.
A wealthy American in Vienna, Muriel Gardiner could have packed up when the Nazis took control. But before fleeing, she sheltered Jews in her apartment, smuggled forged papers, and helped Nazi enemies cross the border. Learn her story today at 9:30 am ET. #InternationalWomensDay
— US Holocaust Museum (@HolocaustMuseum) March 8, 2023
Бащата на Гардинър починал, когато тя била на 11 години. Така, младото момиче наследило близо 3 милиона долара, които се равняват на приблизително 90 милиона долара днес. Още в тийнейджърските си години тя се посветила на филантропията. Докато учела в колежа Уеслиън, Гардинър оглавила комитет, оказващ финансова помощ на хора и училища в Европа след края на Първата световна война. Много от тях изпращали „трогателни, често сърцераздирателни писма“, написала тя в биографията си – „Кодово име Мери: Мемоарите на една американка в австрийското подземие“. Гардинър завършила колежа Уеслиън през 1922 г. и решила да посети Европа. Освен това, тя започнала да посещава Оксфордския университет.
Среща със Зигмунд Фройд
През 1925 г. Гардинър се омъжила за американския лекар Харолд Ейбрамсън. Бракът им, обаче, се разпаднал бързо. Ейбрамсън започнал да обвинява за това вече бившата си съпруга, заявявайки, че мястото ѝ е в санаториум. Той дори се свързал със Зигмунд Фройд, настоявайки тя да бъде прегледана от видния психоаналитик. Той, обаче, отвърнал, че не приема нови пациенти. Самата Гардинър се интересувала от психоанализата, тъй като смятала, че това ще помогне на нейната преподавателска кариера.
Така, през 1926 г. тя пристигнала във Виена, надявайки се, че Фройд ще намери място за нея сред пациентите си. Това така и не се случило. Благодарение на друг психоаналитик, тя все пак се запознала с Фройд и впоследствие дори станала близка приятелка с неговата дъщеря Анна. Междувременно, Гардинър се омъжила за британски музикант и забременяла от него. През 1931 г., малко след като се родила дъщеря им Кони, двамата се развели. Фактът, че била самотна майка, не ѝ попречил да започне да следва психотерапия във Виенския университет – специалност, която по това време била сравнително нова.
Muriel Gardiner's courage fighting fascism in Austria inspired an Oscar-winning film. Who was she?https://t.co/7Omiyj1CWk
— BBC London (@BBCLondonNews) September 18, 2021
Присъединяване към опозицията
През февруари 1934 г. в няколко австрийски града, сред които и столицата Виена, избухнали ожесточени сблъсъци между силите на реда и привърженици на социалистите. Няколкостотин души загинали, а над 1000 били ранени. В своите мемоари Гардинър пише, че била обзета от „жалост и отчаяние“, докато наблюдавала една от състоялите се погребални процесии. Тя споделя още, че била подтикната да действа: „Нищо не може да потисне чувствата, които се натрупват в мен – възмущение, гняв и желанието да продължа борбата, колкото и безнадеждна да е тя“.
Гардинър започнала да помага с каквото може на опозицията. Тя посрещала в апартамента си хора, нуждаещи се от пари или убежище. Освен това изиграла важна роля в разпространяването на информация от името на социалдемократите – политическа партия, обявена за незаконна заради съпротивата си срещу нацистите и крайнодясното управление на Австрия. Гардинър дори наела втори апартамент, където се укривал Джоузеф Бътингер – лидер на австрийското революционно социалистическо движение, който впоследствие станал и неин съпруг. Смелата жена криела съобщения в книги, които доставяла на библиотекар. Той от своя страна използвал невидимо мастило, с което пишел нови бележки. Повечето от тях трябвало да достигнат Чехословакия (там се укривали повечето социалистически лидери). Ако съобщенията били твърде важни, Гардинър ги предавала лично, пътувайки с влак до Бърно.
Сблъсък с Гестапо
Гардинър се превърнала в истинска героиня, помагайки на стотици евреи и представители на Съпротивата да избягат от Австрия преди избухването на Втората световна война. Нейната „служба за съобщения“ функционирала в продължение на няколко години. През 1937 г., обаче, библиотекарят, който ѝ помагал, бил арестуван. Това не отказало Гардинър, която продължила своята дейност.
Code Name Mary: The extraordinary life of Muriel Gardiner - Freud Museum London https://t.co/5vPJntLiIs
— Vicente Palomera Laforga (@VicentePalomera) October 3, 2021
Една сутрин, пред хотелската стая, която тя използвала като своя секретна база, се появили членове на Гестапо – тайната полиция на нацисткия режим. „Често си бях представяла – или си мислех, че си представям – евентуален сблъсък с Гестапо. Картината в съзнанието ми нямаше почти нищо общо с реалността “, пише Гардинър в своите мемоари. „Не бях предвидила физическите аспекти – бясно биещото ми сърце, слабостта в коленете ми. Нито бях изпитала във въображението си паниката, която ме завладя в този момент“.
За неин късмет, посещението се оказало напълно рутинно и Гестапо така и не разкрило с какво всъщност се занимава тя. Гардинър, обаче, разбрала, че е време да напусне Австрия. Тя заминала за Франция, след което се качила на последния американски кораб, напуснал страната след избухването на Втората световна война. След като пристигнали в Ню Йорк през 1939 г., Гардинър и нейният съпруг убедили първата дама на САЩ Елинор Рузвелт да помогне за издаването на визи на около 200 бежанци от Франция. Повечето от тях били австрийски и германски граждани, преследвани от нацистите. След края на Втората световна война, Гардинър помогнала на десетки гладуващи семейства в Европа, организирайки изпращането на пакети с хранителни продукти.
Още от автора:
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
Забравените постижения на науката през Средновековието
Най-абсурдните твърдения за животните, на които хората някога са вярвали
Трагичната история на Хелмут Хюбнер – момчето, което се опълчи на нацистите
Световните лидери и решенията, които взеха с помощта на астрологията
Загадки, феномени и конспирации – непознатото лице на Индия
Как НАСА ще избере астронавтите, които ще се отправят към Луната
Конспиративните теории, за които (не) сте чували
Изумително! Скритите тайни на въздушния шпионаж
Пет войни, които приключиха без нито една жертва
Между футбола и политиката: Как се справи тази страна
Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Мир между Русия и Украйна – постижим ли е?
Заплашват ли Източна Европа имперските амбиции на Путин
Фалшивите новини и войната в Украйна – как действа руската пропаганда
Успех или провал е стратегията на руската армия в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Истината vs пропагандата: Защо Русия нахлу в Украйна
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!