К ато стопани на домашни любимци ние често приемаме за даденост присъствието на ветеринарните лекари, разчитайки на техния опит и съвети при спешни случаи, през почивни дни и дори по време на празници. Но замисляме ли се някога за живота зад стетоскопа? Днес ще ви разкажем за сложния свят на ветеринарната медицина, изследвайки мотивите, жертвите и чистата отдаденост, които карат ветеринарните лекари да бъдат на разположение за нашите любимци ден след ден. За тайните, емоциите и удовлетворението ще ни разкаже д-р Моника Стефанова, ветеринарен лекар от гр. София с дългогодишен практически опит.
Какво се случва зад завесата или в приемната, за което стопаните може би не знаят?
Много често хората си представят, че имаме работа в която по цял ден се радваме на животни. Но в действителност нашата работа е пълна с голям стрес. Ние мислим за пациента, понякога имаме случаи, в които сме пускали хиляди изследвания и не можем да открием причината, друг път четем и се консултираме с колеги, трети път сме сигурни, че правим всичко възможно, но пациентът не се подобрява. Редовно сме ухапани или одрани. Често имаме толкова натоварени дни, че по цял ден нито хапваме, нито имаме време дори за вода. Един лекар цял живот чете, учи, посещава курсове. Хората не виждат колко отдаденост, време и труд изисква тази професия. Обичаме животните и професията ни е много емоционална. И колко е трудно и за нашите близки с постоянната ни ангажираност, никога не знаеш реално кога ще свършиш работа, редовно притеснени за един или друг пациент сме на работа дори и в почивни дни.
Можете ли да споделите някои изненадващи ситуации или неочаквани предизвикателства, с които ветеринарните лекари се сблъскват в ежедневната си работа?
Нашата работа e пълна с изненади. От това да се сблъскваме с изненадващи и сложни клинични случаи до това да водим странни разговори със стопани или да влезем в „битка“ с някой пациент, който никак не е съгласен да го манипулираме.
За съжаление се сблъскваме и с тежки емоционални ситуации. Загубата на пациент дори когато сме сигурни, че сме направили всичко, което зависи от нас. А едно от най – тежките неща е когато попаднем в ситуации, в които хората изоставят домашните си любимци. Например аз така се сдобих с едната си котка. По време на работа колегата излиза и гледа пред клиниката коте в транспортна клетка с одеалце вътре, но няма човек и осъзнахме, че просто са ни го оставили и след дълго търсене на дом за това видимо домашно гледано и доста социално коте реших, че не искам да е повече в клетка за неопределен период от време и така стана моята котка.
Имаме обаче и редица забавни истории. Някои пациенти идват с голямо удоволствие. Винаги имам награди в джоба на престилката и много мои пациенти от вратата се изстрелват директно към джоба ми, даже някой директно започват да си показват номерата, сядат, дават лапа. Имаме и редица ситуации като от клипчетата в интернет още преди да му поставиш инжекция започва да „вика“, понякога буквално ни се качват на главите. Или ситуации в които животното дори не е разбрало, че сме сложили инжекцията и стопаните ни питат „е това ли беше?“
Как се справяте с емоционалната страна на грижата за животни в беда? И има ли специален подход, който използвате, за да споделяте трудните диагнози със стопаните?
Емоционалния стрес не е никак малко. Често преживяваме и емоциите на стопаните, особено с пациенти, които познаваме от бебета и когато се е стигало до загуба на пациент или до решение за евтаназия, за нас не е никак лесно. С първия ми пациент, който бях обгрижвала от бебе, в напреднала възраст се наложи да се разделим, да си призная преживях загубата доста тежко. Ние също свикваме с тях, привързваме се, мъчно ни е, преживяваме също мъката на стопаните.
Въпреки че е изключително удовлетворяващо да помагаме на животните, може да бъде и сърцераздирателно, когато не сме в състояние да ги спасим или когато трябва да вземем трудни решения относно грижите за тях. Стремя се да предоставям на стопаните цялата информация, от която се нуждаят, за да вземат информирани решения, като същевременно предлагам подкрепа и съчувствие на всяка крачка от пътя.
Но пък и положителните емоции са много. Няма нищо по-хубаво от бебе куче или коте, и от стопани заредени с любов и ентусиазъм, семейства с малки деца и това да видиш как едно малко дете е готово да се грижи за своето животинче, от излекуван пациент и от щастливи стопани.
Какви са някои от тенденциите и иновациите във ветеринарната медицина, които наблюдавате по света и у нас?
Медицината е една от най-бързо развиващите се сфери. Ежегодно, да не кажа дори ежедневно понякога се разработват нови медикаменти, апаратури, алтернативни подходи за лечение. Много е динамично. Обръща се сериозно внимание на превенцията с цел осигуряване на дълъг живот и разбира се намаляване на разходите за лечение. В световен мащаб се наблюдава и нарастващ интерес към телемедицината като средство за осигуряване на удобни и достъпни грижи за стопаните на домашни любимци. Телемедицината може да бъде особено полезна в широк набор от ситуации, проследяване на развитие на вече предписано лечение, превенция на често срещани за определена порода заболявания, обсъждане и решение за поведенчески проблеми, дилеми относно профилактиката или избора на диета и много други. Телемедицината спестява на стопаните време и стрес за животното като същевременно те получават цялото внимание на лекаря, защото имат запазен час. Много стопани искат да имат информиран избор. Хубавото е, че вече и в България вече има такива решения. Аз лично използвам платформата happypetnet.com, където стопаните, които искат да получат консултация или съвети, биха могли да ме намерят.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!