Любка Биаджони - дама, баронеса, диригент

З а маестра Любка Биаджони казват, че има неподражаем стил на работа. И това може би е най-точното и кратко определение за дамата, чиято постановка на „Травиата” зала 1 на НДК приютява на 14 февруари 2016 г. В ролята на Виолета е италианското сопрано Марта Торбидони, носител на наградата “Пучини” (2015), Алфредо е Михаил Михайлов (тенор), а Жорж Жермон - баритонът Антон Керемидчиев.

Г-жа Биаджони е неподражаема не само защото е сред малцината жени-диригенти, не само защото носи титлата баронеса и не само защото в жилите й тече българска кръв по майчина линия, а най-вече - заради директното си поведение и откритост - като истински човек на честта, аристократизма и благородството.

По време на генералната репетиция на „Травиата“ тя е едновременно диригент, режисьор, организатор, сценограф,

тя е човекът-оркестър, който управлява оркестър в армия от 150 човека

Тя е тази, която говори за хармония на сцената и я постига – с усмивка и власт, която те пренася в други професионални измерения.

“За един млад изпълнител е стряскащо, когато насреща си има диригент, който е наполовина италианец, говори перфектно немски и знае партитурите си наизуст, защото това не ти позволява никога да направиш грешка, обяснява Антон Керемидчиев. Веднъж, когато свикнеш да работиш по този начин, пътят от това да си току-що завършил студент и да си професионален артист доста сериозно се скъсява. Получавал съм много комплименти за изпълненията и за артикулацията си - дължа ги на работата с Любка Биаджони".

Тя, от своя страна, не крие, че в името на същата тази хармония, а и не само, избира хората, с които работи, по таланта, но и по характера.

"Резултатът от този подход е, че често работим заедно - с колегите ми солисти и с Л. Биаджони. Вече сме приятели и извън сцената. С маестрата винаги е интересно, има изненади", обобщава Михаил Михайлов.

Ден преди премиерата, в една от паузите на генералната репетиция, Любка Биаджони отговаря на въпросите на Даниел Димитров:

- Начинът, по който работите и общувате с музикантите, променя ли се във времето или винаги е бил такъв? От какво зависи това - от оркестъра като цяло, от хората?

Любка Биаджони: Зависи от хората. Специално тези музиканти ги познавам от много години. Операта я знаем всички. Единственото нещо, което се разучава сега, е сцената - зала 1 на НДК. Друга акустика, други условия за работа, повече персонал. И с всичко това аз

трябва да се справям сама, тъй като нямам асистент

Смятам, че за да се получи спектакъла, той трябва да има един дух. Иначе, както е в операта, много често един режисьор мисли едно, сценографът мисли друго, музиката звучи по трети начин и рядко се случват такива спектакли, в които всичко да е хомогенно и най-вече - добро за душата. Аз гледам един спектакъл да е хармоничен със залата, с хората, с костюмите. Всичко, което правя, се старая да е хармонично. Тази хармония, от която всички ние имаме нужда и към която се стараят и стремят всички музиканти, гледам да я достигна и от естетическа гледна точка.

- Нямате асистент - умишлено или случайно е това?

Любка Биаджони: Умишлено. Защото нещата, които аз виждам, много често - ако съм имала асистент - в някои други продукции,

те започват да се намесват и да казват грешни неща

които аз не искам. Тогава трябва да коригирам асистентите, а аз не искам, нямам време за такова нещо. Затова най-добре е аз да се изправям самичка. Хората в НДК тук са много любезни и старателни, и мога само да се радвам и да се надявам музикално да успеем да стигнем до публиката.

- Колко по-близо до публиката може да бъде „Травиата", която е сред най-обичаните и близки до публиката оперни творби?

Любка Биаджони: Това е най-близкото, което можем да направим. (Смее се). Защото, общо взето,

певците ще пеят в ушите на публиката

и няма да има тази дистанция, която по принцип има, когато има оркестрина. Тук всичко е на едно ниво. Това дава възможност да се създаде чувство за камерна музика, да дишаме заедно, да има различно изживяване на музиката. Това е най-ценното и различното. Когато ние музицираме по различен начин, имаме възможност да правим нещата музикантски, което обикновено не се прави от другите оркестри, защото, когато стоят в една кошара, никой не ги забелязва. А тук нашите музиканти са на сцената и са част от събитието, от режисурата, от сцената. И това за мен е много важно.

- Казвате, че за Вас е много важна хармонията между диригент, оркестър и солисти. Винаги ли се получава тази спойка? Кога разбирате, че нещата се получават?

Любка Биаджони:

Не винаги се получава хармония

разбира се. Аз имам това щастие, защото от няколко години работя с тези музиканти. Те са част от моя оркестър „София Симфоникс“, между нас има хармония. По принцип, един диригент едва ли винаги има щастието да е в хармония с оркестъра, но въпреки всичко трябва да работи с тях и всеки да си върши работата професионално. Въпреки че най-добрият вариант е да си имаш собствен оркестър, със собствени музиканти. И тогава човек наистина може да лети.

- Казвате, че ако един оркестър не желае да работи, не може да се насили? Какво се прави в такива случаи?

Любка Биаджони: Има два варианта. Ако оркестърът наистина не желае да работи повече с един диригент, го казва на синдикатите, и повече не го канят. Но това не се случва толкова често - диригентът да си тръгне. Вторият вариант е всички да са професионалисти и да продължават взаимно да се търпят, въпреки всичко.

Един концерт може да се получи, дори ако няма химия между оркестър и диригент

но няма да е същото, както ако има между тях едно истинско приятелско чувство и взаимно уважение. Тогава е съвсем различно.

- Какво бихте казала на масата от български музиканти, които въпреки професионалните си постижения, понякога живеят на ръба на оцеляването?

Любка Биаджони: Виждам, че много музиканти, които всъщност са гениални и способни, каквото и да правят, даже и да са на една държавна работа, винаги успяват да оцелеят във всичко възможно. Защото те са много талантливи и много интелигентни. И досега, колкото и да са трудни времената, винаги са се оправяли нашите музиканти. И дори някои, рано или късно, отиват в чужбина. Макар че това не е критерий за мен, че са успели. Може би там имат по-добри условия и по-високи заплати. За мен

човек е успял, когато наистина е щастлив с това, което прави

И ако хората са щастливи тук, в България, с това, което правят, значи са успели.

- Когато човек чете биографията Ви, разбира, че Вие сте много силен човек - не само на сцената. Тази сила има ли нещо общо с досега Ви до нелекия живот на Сергей Антонов?

Любка Биаджони: Не знам дали има нещо общо с него. Защото аз съм просто дъщеря на една негова колежка...

Смятам, че силата на един човек има най-различни произходи. Аз съм един много оптимистичен човек. И много вярвам в Господ. И

когато човек има това щастие да вярва, черпи много сила

Защото може да разтовари неговите мисли, неговите надежди, неговите грижи в ръцете на някой друг.

Има една такава молитва на немски, която казва „Господи, в твоите ръце аз полагам моя живот“. Смятам, че ако хората, с малко повече скромност, вярват в нещо, което е малко по-голямо от нас самите, може би биха знаели точно накъде да се насочат и как да се отнасят към другите, към следващия след тях, към ближния.

- И накрая, би било интересно един човек с много имена да сподели как се създава име?

Любка Биаджони: Мъжът ми има 13 имена, аз имам само 3 - Любка Ралица Искра. Не знам дали имам име, но знам, че се старая, когато правя нещо, когато дирижирам, да съм винаги откровена, честна и директна към хората, към публиката, към музикантите и това да стигне до тях. И ако това им дава нещо и запомнят моето име, това е за мен да изградиш име - когато си оставил в сърцето нещо съвсем малко, което ще го стопли и ще се помни за дълго време.

Участниците в „Травиата“

Поредното признание за таланта на сопраното Марта Торбидони (Мartatorbidoni.com) е първа награда „Пучини” от Торе дел Лаго, Лука, където тя триумфира през 2015 г. с ролята на Лаурета в операта „Джани Скики”. Това е последната награда, която печели приживе и нашата знаменита Гена Димитрова (1989).

Днес Марта Торбидони концертира в цял свят и изпълнява главни партии, сред които Джилда от „Риголето”, Виолета от „Травиата” на Верди, Ариадне от „Ариадне от Наксос” на Щраус, Ан Болейн от едноименната опера на Гаетано Доницети. Била е солист на Софийска филхармония и е участвала в оперни постановки със „София Симфоникс оркестра”, под палката на Любка Биаджони на фестивалите „Херенкимзее фестшпиле” – Бавария, и „Класик ам Зее” в Ерланген.

Младият и обещаващ тенор Михаил Михайлов дебютира през 2013 г. с „Реквием” на Верди в Royal Festival Hall (Лондон) с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година участва във Верди/Пучини галаконцерт с Мюнхенския симфоничен оркестър.

Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на зала „България” със Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „9-а симфония” на Бетовен, росиниевата „Стабат матер”. Сред многобройните му ангажименти са концерти с оркестъра на филхармонията в Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония.

Антон Керемидчиев (баритон) прави успешна световна кариера. Изпълнява главни роли на големите оперни сцени. Работи с някои от най-известните диригенти като Джеймс Конлон, Кирил Петренко, Адам Фишер, Лотар Загрозек, Марк Албрехт, Карло Франчи. Сред предстоящите му изяви през 2016 г. са: Риголето във Виена, Ескамило от „Кармен” в Берлин, както и участия в Токио, Хонг Конг, Братислава, Вилнюс, Будапеща, Фрайбург, Висбаден и други. Антон Керемидчиев е бил солист на Софийска филхармония и на „София Симфоникс Оркестра”, под палката на Любка Биаджони в София и Германия на „Herrenchiemsee Festspiele” „Klassik am See”- Ерланген.

„София Симфоникс оркестра” е създаден от Любка Биаджони през 2013 г. с цел да показва високото музикално изкуство на българските музиканти в чужбина. Оркестърът гастролира успешно на много фестивали.