И збиването на милиони евреи по време на Втората световна война е едно от най-ужасяващите събития в човешката история. Едва ли има човек, който да не е чувал за извършените от нацистите зверства.
В същото време обаче сред представителите на режима имало хора, които са се опитали да попречат на масовите убийства. Един от тях е Курт Герщайн. Кой всъщност е той и какво се знае за живота му?
Между християнството и нацизма
Курт Герщайн е роден през 1905 г. в Мюнстер. Баща му бил отявлен националист и впоследствие станал привърженик на нацистите. Като ученик Герщайн си спечелил славата на интелигентен, но буен младеж. Той често бягал от час и не се притеснявал да спори с преподавателите си. През 1933 г. се присъединил към Националсоциалистическата партия, но съвсем скоро разбрал, че не споделя нейната идеология. Герщайн намерил утеха в Библията и започнал да се възмущава от отношението на Адолф Хитлер към християнството.
Anti-Nazi German Kurt Gerstein has infiltrated the SS to investigate rumours of mass murder in "death camps". He's just visited Belzec as an SS "Hygiene Inspector". pic.twitter.com/uCKmuS2H21
— Second World War tweets from 1945 (@RealTimeWWII) August 21, 2020
В началото на 1935 г. той бил пребит от привърженици на нацистката партия, след като се осмелил да протестира срещу пиеса, която съдържала антихристиянски послания. Последвало и изключването му от партията. Герщайн продължил да критикува режима на Хитлер, заради което бил арестуван през юли 1938 г. След като прекарал месец и половина в затвора, той осъзнал, че единственият начин, по който може да саботира дейността на нацистите, е ако отново се присъедини към тях. Желанието му да разобличи режима се разгоряло с нова сила, след се опитал да разбере подробности за смъртта на негова роднина. Тогава той разкрил, че нацистите провеждат тайна програма за евтаназирането на хора с психични заболявания. Когато споделил за откритието си на своите близки, те заявили, че това не е истина, а „британска пропаганда“.
През 1939 г. с помощта на баща си Герщайн отново се присъединил към Националсоциалистическата партия, а на 15 март 1941 г. станал член на „Вафен-СС“ (военното подразделение на СС). Тъй като демонстрирал голямо желание за работа, както и завидни познания в сферите на медицината и инженерството, началниците му решили да го преместят в Института по хигиена в Берлин. Там той се утвърдил като уважаван експерт, след като изиграл важна роля в справянето с епидемия от тиф, избухнала сред германските войници.
„Нуждаем се от вас, за да подобрим качеството на газовите камери“
В снежната утрин на 20 януари 1942 г. няколко високопоставени представители на нацисткия режим се събрали на среща в луксозна вила, намираща се край езерото Ванзее, близо до Берлин. Тя била организирана от Райнхард Хайдрих – един от основните архитекти на Холокоста, който Хитлер считал за възможен свой наследник. Участниците в нея имали една задача – да извършат „необходимите приготовления за организирането на пълното разрешаване на еврейския въпрос в германската сфера на влияние в Европа“.
Did Reinhard Heydrich aspire to replace Hitler? https://t.co/WM5E3mVdmF pic.twitter.com/gW86X3y5qx
— DW News (@dwnews) June 5, 2017
Няколко месеца по-късно представител на Адолф Айхман (Хайдрих го натоварил с организирането и провеждането на масовата депортация на евреи към лагерите на смъртта в окупираните от Германия територии) пристигнал в офиса на Герщайн и му предал следната заповед: „Съберете всички налични количества „Циклон Б“ и ги транспортирайте на изток“. Въпросното вещество представлявало отровен газ, използван като пестицид.
В началото на август Герщайн отпътувал към Полша, където трябвало да бъдат доставени контейнерите. Той отлично осъзнавал по какъв начин ще бъде използвано веществото. В своето отчаяние Герщайн решил да излъже своите спътници, заявявайки, че един от контейнерите е дефектен. Те му повярвали и го заровили в земята. Няколко дни по-късно конвоят пристигнал в Люблин. Там Герщайн се срещнал с един от най-високопоставените членове на СС – Одило Глобочник, който с гордост отбелязал, че целта му е да ликвидира всички евреи в Полша. „Нуждаем се от вас, за да подобрим качеството на газовите камери“, казал той на Герщайн.
„Машината е задвижена и не мога да я спра“
Лагерът на смъртта в Белжец, създаден в рамките на операция „Райнхард“, функционирал в периода март 1942 г. – юни 1943 г. По официални данни там били убити близо половин милион души. За нацистите той се превърнал в нещо като опитен полигон, като разработените там методи за унищожение по-късно били приложени в останалите концентрационни лагери. Герщайн прекарал в Белжец няколко дни и видял как хиляди затворници били избити в газови камери. Надявайки се, че ще попречи на изпълнението на екзекуциите, той казал, че донесените от него контейнери „Циклон Б“ са дефектни и трябва да бъдат заровени в земята. Това обаче не попречило на нацистите да изпълнят ужасяващия си план. Вместо отровното вещество те решили да използват изгорелите газове от запален двигател.
Gas Chamber At Majdanek, A Death Camp In Nazi-Occupied Poland, Walls Stained Blue From Zyklon B pic.twitter.com/PRR9GyG1WX
— Stephen Uzzell (@StephenUzzell2) July 4, 2020
Във влака, с който отпътувал обратно за Берлин, Герщайн се срещнал с шведския дипломат Йоран фон Отер. Той му споделил какво видял в Белжец. „Ако разкажете на съюзниците, те могат да разпръснат милиони листовки над цяла Германия. Ако хората разберат какво се случва, те ще се надигнат срещу Хитлер“, заявил Герщайн. Дипломатът докладвал на шведското правителство за срещата, но то не предприело нищо, тъй като не искало да влоши отношенията си с Германия. Герщайн се опитал да разговаря и с папския нунций, но той отказал да му помогне, тъй като вярвал в „компромиса и помирението“ с Третия райх. „Машината е задвижена и не мога да я спра. Някой ден ще свидетелствам за нещата, които видях“, споделил Герщайн на свой приятел. Освен това, всеки път, когато можел, той саботирал или отклонявал доставките на „Циклон Б“ за лагерите на смъртта.
През 1945 г., малко преди края на Втората световна война, Герщайн се предал на френските военни, намиращи се в югозападната част на Германия. След като им разказал за видяното от него в лагерите в Белжец и Треблинка, той бил отведен в Париж. Там му било съобщено, че ще бъде съден по обвинения за извършването на военни престъпления. На 25 юли 1945 г., Герщайн се обесил в килията си (съществуват твърдения, че той всъщност бил убит от нацист, който искал да му отмъсти за направените разкрития, свързани с Холокоста). Години по-късно, съд в Германия постановил, че Герщайн не бива да бъде считан за военнопрестъпник, тъй като действително се опитал да предотврати масовите убийства, извършени в Белжец и Треблинка.
Още от автора:
Пътят към властта: Как Хитлер поведе Германия към Втората световна война
Истинската история на „Голямото бягство“ по време на Втората световна война
Между фактите и лъжите: Нацистката археология
„Бялата смърт“, „Ангелът на смъртта“... Нацистите, които избягаха в Южна Америка
Пет войни, които приключиха без нито една жертва
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Забравената република, за която умряха 2 милиона души
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
Чеченските войни и конфликтът в Украйна – уроците на историята
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
Детството на Хитлер: какво разкриват писмата на баща му
"Аз познавах Хитлер": Какво разказват съвременници
