Пълно подчинение, страх и бой: Какво преживях в сектата на Иво Зазек

Д етството на Абигайл било белязано от постоянен страх. Внушавано ѝ било, че допуска тежки грехове и ще гори в ада. През 2018 г. тя най-сетне успява да напусне християнската секта, в която е израснала и възпитана, пише Deutsche Welle.

В последните години сектата "Органично поколение на Христос" на швейцарско-германския проповедник Иво Зазек печели все по-голяма популярност. С послания, преплитащи се с конспиративните теории, култът достига до все повече и повече хора, които не са нейни членове. Една млада жена, отгледана в сектата, но успяла да се откъсне от нея, разказва за преживяното в интервю за „Дойчландфунк“.

Християнският фундаментализъм на някои евангелистки организации с дясна политическа насоченост, които разпространяват конспиративни теории, обикновено се свързва със Съединените щати. Подобни групи обаче съществуват и в Германия. Пандемията даде мощен тласък на популярността на подобни общности, тъй като те предлагат онова, което най-много липсва в периоди на криза: ясни правила, прости обяснения на сложни явления и процеси от заобикалящия ни свят и усещане за принадлежност към общност.

Сектата като семейство

Абигайл Мертенс попада в сектата "Органично поколение на Христос" още като дете поради това, че нейните родители се увличали по мистичното и духовните течения. Експертите смятат, че тази организация е много по-радикална от повечето свободни евангелски църкви, поради което напускането ѝ е много трудно. Според Абигайл родителите ѝ са се присъединили към нея основно заради привлекателния образ на хармония и единство, демонстриран от семейството на водача на сектата Иво Зазек.

Основна тема за сектата е принадлежността към едно общо цяло, спазването на правилата, послушанието и подчинението пред родителите. Иво Зазек проповядва, че волята на децата трябва да бъде пречупена, включително с телесни наказания и бой, разказва Абигайл, която е четвъртото от общо 5 деца в семейството. Тя също била наказвана с бой, докато била в сектата.

„Там се проповядваше, че децата не бива да имат собствена воля. Това беше проблем за мен, защото аз имах много силна воля и се противопоставях на различни неща. А това завършваше с бой“, казва Абигайл. „Тези удари разсипват цялото доверие в родителите и плашат едно дете, когато знае, че е във властта на хора, които могат във всеки момент да те нараняват.“ Цялото детство на Абигайл в сектата преминавало под страха от постоянни наказания – затова, че е по-пълна от останалите деца дори ѝ ограничавали храната. Даже заболяванията ѝ били тълкувани като наказание за извършени грехове.

Култ към лидера

„Никога не съм смятала Иво Зазек за светец, но в сектата го имат за такъв“, казва Абигайл. „Той стои много високо над всички останали членове и никой не може да си позволи да каже нещо против него.“ На въпрос с какво си обяснява конспиративните теории, разпространявани от сектата, жената отговаря, че с тяхна помощ се поддържа вярата, че Второто пришествие на Христос е близко, а хората се възпитават в страх, като по този начин се усилва връзката им със сектата.

След като през 2018 г. напуснала сектата, Абигайл Мертенс пише статия за онова, на което е станала свидетел в "Органично поколение на Христос". Оттогава и други хора са последвали примера ѝ. Ключовото преживяване, което я накарало да напусне сектата, била тежка болест от грип. Заради това ѝ се е наложило да влезе в болница. „Никога преди това не съм получавала от никого обичта и вниманието, на които се радвах в болницата“, посочва тя. „Това беше нещо изумително за мен, защото винаги са ми казвали, че външният свят е зъл, че трябва да внимавам и да не се доверявам на никого. А в болницата беше точно обратното – преживях милосърдие и грижа, каквито дотогава не бях изпитвала“.

Нуждата от споделяне

Абигайл разказва, че още докато била в сектата, изпитвала огромна нужда да говори за преживяното. А след напускането ѝ започнала да дава интервюта за медиите. „Тогава изхвърлих целия душевен баласт, който се беше натрупал в мен. Защото, когато не е позволено да говориш за преживяното, се чувстваш така, сякаш то не е вярно или никога не се е случвало“, казва тя.