Български столетник разкрива тайната на дълголетието си

С илната вяра и любовта към хората допринасят за дълголетието на 101-годишния Ибрям Салиев от търговищкото село Макариополско, казват роднините му.

На 24 ноември той отпразнува 101-вия си рожден ден, заобиколен от близките си, а на празника присъства и репортер на БТА. 

Дядо Ибрям е усмихнат човек, силно вярващ, пъргав и трудолюбив. Бил е строител и полевъд. Той е живата история на родното си село, в което днес живеят и децата му. Слабо чува, но се интересува от случващото се у нас и по света. Не гледа телевизия, но чете вестник без очила. През последните пет години е претърпял три ортопедични операции при д-р Мирослав Русев в МБАЛ в Търговище. Последната - смяна на става на 22 септември т.г. Два месеца по-късно столетникът вече се придвижва с помощта на проходилка. Медикът също уважи празника на  пациента си и каза, че той е рекордьор по възраст в лекарската му практика. 

„Неговите добри жизнени способности, волята му за живот и помощта на близките му хора, много допринасят за успех едно лечение. Най-важното е, че е напълно адекватен и помага изцяло за оздравителния процес“, каза д-р Русев. 

Близките на дядо Ибрям разказаха показателен за неговата човечност факт. В по-млади години е имал магаре, което впрягал, но никога не се качвал на каруцата, „за да не затормозява животното“. Изминавал е над 10 км до съседното село Крояч, вървейки пеша до животното. 

По думите на внучката му Айше той никога не е поставял себе си на първо място. Кметът на селото Петър Пенчев добави, че дядото много рядко използва думата „аз“ – не се хвали, а гледа да е полезен на съселяните си. Преди години, извън населеното място, е засадил орехи, липи, дюли и други плодни дръвчета, които поливал собственоръчно при суша, за да остане нещо за поколенията и да го помнят.

„Дядо Ибрам помни всичко от 1956 г. насам – кой къде е живял, кой на кой род принадлежи. Помагал ми е при именуването на местности, съдействал на наследници – разказва кой къде е живял, кога е напуснал селото“, казва кметът Петър Пенчев. 

До преди три години дядо Ибрям всеки петък е пътувал с автобуса до областния глад, за петъчната молитва в Сахат джамия. Редовно спазва Рамазан според мюсюлманската религия. Близките му са убедени, че силната му вяра в Бога и любовта към хората помагат за дълголетието. Никога не е употребявал алкохол, пушил е за кратко след смъртта на съпругата си преди 20 години, не яде свинско месо. През вековния си житейски път не е влизал в болница, освен за трите операции. Не е приемал лекарства, няма и рецептурна книжка. Допреди последната контузия е ходил до селската чешма всеки ден, за да си налива вода, която на ръце отнасял по дома си, въпреки че селският път е стръмен.

Столетникът коментира присъствието на медиите така: „Първият фотограф дойде на село през 1950 г. , а сега всичко е много по-различно…“.