Джордж Вилиърс: Нарцисът, който покорил английския кралски двор

К расив, харизматичен и хитър, Джордж Вилиърс привлякъл вниманието на един крал, бил фаворит на друг и се издигнал до висините на властта и богатството в Англия през XVII-ти век – само за да стигне до трагичен край.

Мери и Джордж
Роден през 1592 г., Джордж Вилиърс е син на непълнолетен селски джентълмен, починал, когато Джордж бил още момче. Майка му - Мери Вилиърс, разбрала потенциала на красивия си син още от ранна възраст, събирайки достатъчно пари, за да го образова и да ги направи част от живота на придворните. Научил фехтовка, танци и аристократичния етикет и започнал да прекарва време във френските кралски кръгове.

Hear ye! 'Tis time for #StuartsSaturday! Today, our subject is the infamous George Villiers, 1st Duke of Buckingham. He arrived at an inn in Portsmouth #OTD in 1628...he would be murdered a little over a week later. Portrait by Michiel Jansz. van Mierevelt, 1625. #KeepItStuart pic.twitter.com/M3BL0fCjEH

— Andrea Zuvich (@17thCenturyLady) August 14, 2021

Още в ранните си години той се проявил като преждевременно развита, талантлива и изключително привлекателна фигура и бил провъзгласен от един свой съвременник като „мъжът с най-красивото тяло в цяла Англия“. Майка му Мери, която сама стигнала напред, като привлякла още двама съпрузи, като и двамата били рицари с добри връзки в кралството, напътствала Джордж, така че да стане част от орбитата на крал Джеймс VI.

Двамата мъже – единият повече от два пъти по-възрастен от другия – се срещат за първи път през 1614 г. и кралят бил влюбен от самото начало.

Повече от приятели?
Вилиърс бил привлекателно допълнение към кралския двор, показвайки гъвкавата си и атлетична форма, танцувайки на баловете с маски и други събирания. Не след дълго той официално бил новият фаворит на краля, който го посветил в рицарство и по-късно го направил граф, маркиз и накрая херцог на Бъкингам.

Джеймс не скрил привързаността си към много по-младия мъж, като казал: „Обичам граф Бъкингам повече от всеки друг“ и дори стигнал дотам, че казал „Христос имаше Джон, а аз имам Джордж“. Но дали са били просто най-добри приятели или са имали романтична връзка?

Историците отдавна спорят по въпроса, въпреки че някои от думите, разменени от двойката, със сигурност предават внушението за дълбока и искрена страст. Кралят нарича Вилиърс „съпругата си“, докато Вилиърс му казва, че „ще живея и ще умра като твой любовник“.

В едно писмо Вилиърс изглежда дори изрично споменава спането с краля в замъка Фарнам, разсъждавайки си „независимо дали ме обичаш сега… по-добре, отколкото по времето, което никога няма да забравя във Фарнам, където краят на леглото не можеше да се намери между господаря и кучето му“.

Born OTD 1592, George Villiers, Duke of Buckingham. Here's my sketch for equestrian portrait, crowned by fame. Too bad about that assassin! pic.twitter.com/E3Oelj5BIU

— Dr. Peter Paul Rubens (@PP_Rubens) August 28, 2017

Богатство и власт
С краля като негов най-добър приятел и покровител, Вилиърс се радвал на необуздано влияние и власт и дори бил назначен за церемониален ръководител на Кралския флот през 1619 г. Майка му продължавала да играе роля в главозамайващия му възход, организирайки брака му с лейди Катрин Манърс - смятана за най-богатата некралска жена във Великобритания. Това обаче бил спорен ход – това, че тя била католичка означавало, че Джеймс се противопоставя на връзката, а бащата на лейди Катрин бил бесен, когато тя се съгласила да приеме протестантството.

Това сватовстване организирано от Мери се отплатило, тъй като когато Вилиърс и лейди Катрин се оженили през 1620 г., се затвърдил статута на сина й като един от най-богатите мъже в страната. Наистина голямо постижение за човек, роден в относителна неизвестност и постигнал всичко само с външния си вид и личността си.

Възходът му обаче му спечелил и врагове, а различните дворцови интриги и бизнес сделки, в които се забърквал накарали мнозина да го смятат за корумпиран и суетен. Вилиърс несъмнено бил склонен да се саморекламира, да си слага бижута и да си поръчва пищни портрети, включително някои от великия фламандски художник Петер Паул Рубенс.

Противниците му вероятно очаквали звездата му да залезе след смъртта на краля през 1625 г., но се заблудили. По онова време Вилиърс се превърнал в любимец на следващия в редицата: синът на Джеймс, Чарлз I.

Военен хаос
Вилиърс и Чарлз се сближили през 1623 г., когато той придружил тогавашния принц в Европа, за да договори политически изгоден брак с инфантата Мария Анна, дъщеря на испанския крал Филип III. Преговорите не сработили, отчасти защото испанските кралски особи били отблъснати от непочтителното, прекалено фамилиарно отношение на Вилиърс.

Чарлз в крайна сметка се оженил за Хенриета Мария от Франция, споразумение, в което Вилиерс, като фаворит на новия крал, също бил тясно замесен. Същата година Вилиърс организирал военноморски набег на Испания в недобре преценен опит да пресъздаде английските успехи от Елизабетинската епоха.

Изпратена била огромна армада от кораби, но мисията се превърнала във фиаско – в един момент английските сили, които акостирали близо до испанския град Кадис, просто се напили с испанско вино и претърпели пълно поражение.

Assassinated #OnThisDay in 1628: George #Villiers (1592-1628), 1st #DukeofBuckingham, favourite of #JamesI & #CharlesI #Portrait by Peter Paul #Rubens (1577-1640), ca. 1625#GeorgeVilliers #KatherineManners #Stuart #SouthernNetherlandishArt #Portraiture #Baroque #PollokHouse pic.twitter.com/KBvaeAvxlv

— History of Portraiture (@OldPortraiture) August 23, 2019

На репутацията на Вилиърс, който вече бил свързан и с други неуспешни военни експедиции, бил нанесен огромен удар след това същинско бедствие. Но по-лошото тепърва предстояло.

Убийство на любимеца на краля
Друга военноморска кампания няколко години по-късно, ръководена лично от Вилиърс, завършила с ново унизително поражение и смъртта на хиляди английски моряци. Упорит пред лицето на последователните катастрофи, Вилиърс бил по средата на организирането на още едно военно приключение, когато животът му внезапно приключил през август 1628 г.

Докато седял в Greyhound Inn в Портсмут, Вилиърс бил смъртоносно намушкан от Джон Фелтън, войник, който служил в обречената експедиция до Кадис и като мнозина в Англия, презирал Вилиърс. Въпреки че бил обесен за убийството, Фелтън бил широко почитан като национален герой, а един дори поет написал: „Херцогът е мъртъв и ние се отървахме от раздора, от ръката на Фелтън, която отне живота му“.

Джордж Вилиърс бил само на 35 когато бил убит. Майка му, също възприемана като алчна и обсебена от себе си, починала четири години по-късно, слагайки край на една завладяваща, но противоречива глава в историята на английските кралски особи и тези, които обичали.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase