С ледователи откриха мрежа от тайни затворнически килии, когато разбиха наскоро издигната стенал Оказа се, че зад нея е скрита врата, поставена с цел да прикрие случващото се зад нея. Вътре, в тъмен коридор, имало малки стаи отдясно и отляво. Откритията бяха направени в близост до международното летище в Дака, благодарение на спомените на Мир Ахмад Бин Куасем, който беше държан там осем години, предаде BBC.
Куасем е прекарал осем години в този таен затвор, заради критика към сваления лидер на Бангладеш.
Разследване чрез свидетелства
Той е бил със завързани очи през по-голямата част от времето си в затвора и разчитал само на звуците около себе си, включително на кацането на самолети, което помогнало на следователите да намерят военната база близо до летището. Зад основната сграда на комплекса те откриха по-малка, строго охранявана сграда без прозорци, където са държани хора.
Следователите разговарят със стотици жертви като Куасем след масовите протести, които свалиха правителството на премиера Шейх Хасина Вазед миналия август. Докладвано е, че много от задържаните са били убити.
Участие на терористичните единици
Хората, управляващи тайните затвори, включително този до летището в Дака, са свързани с елитна терористична единица, Батальонът за бързо действие (RAB), който действа с командване директно от премиера Хасина. "Засегнатите служители заявиха, че всички случаи на насилствено изчезване са извършени с одобрението или заповедта на министър-председателя," каза Таджул Ислам, главен прокурор на Международния трибунал за престъпления в Бангладеш, пред BBC.
His memories uncovered a secret jail - right next to an international airport https://t.co/MtPU6C5REJ
— BBC News (World) (@BBCWorld) April 15, 2025
Партията на Хасина твърди, че тези престъпления са извършени без нейно знание и че военното ведомство действало самостоятелно – обвинение, което армията отхвърля.
Ужасите на задържането
"Чувствах се като погребан жив, напълно откъснат от външния свят", казва той пред BBC. Нямало е прозорци и врати за естествена светлина. Докато е бил вътре, не е можел да различи деня от нощта.
Килиите са толкова малки, че средностатистически човек не може да се изправи вътре. Някои от стените са разбити и парчета от тухли и бетон са разпръснати по земята - последен опит от престъпниците да скрият следите си.
"Това е един от много затвори. Открихме, че в страната има над 500, 600, дори 700 подобни затвора. Това показва, че това е било широко разпространена и систематична практика," казва Ислам, пояснявайки мащабите на проблема.
Куасем също ясно си спомня бледите сини плочки от килията си, които днес лежат на парчета на пода. В сравнение с килиите на приземния етаж, тази е много по-голяма, с размери 3 м x 4,3 м. Има клекнала тоалетна от едната страна.
В болезнени подробности Куасем се разхожда из стаята, описвайки как е прекарал времето си през годините си в плен. През лятото е било непоносимо горещо.
"Чувствах се по-зле от смъртта", казва той.
Куасем вярва, че е важно светът да види какво е направено.
"Високите служители, висшето ръководство, което помагаше и подбуждаше, улесняваше фашисткия режим, все още са на позициите си", казва той.
"Трябва да разкрием нашата история и да направим всичко възможно, за да осигурим справедливост за тези, които не са се върнали, и да помогнем на тези, които оцеляват, да се реабилитират в живота".
Смята, че е отвлечен заради политиката на семейството му. През 2016 г. той представлява баща си, високопоставен член на най-голямата ислямистка партия в страната, Джамаат-е-Ислами, който беше съден и по-късно обесен.
Страх и параноя
Петима други мъже, с които BBC разговаря, описват, че са били отведени, със завързани очи и белезници, държани в тъмни бетонни килии без достъп до външния свят. В много случаи казват, че са били бити и измъчвани.
Въпреки че BBC не може независимо да провери историите им, почти всички казват, че са ужасени, че един ден може да се сблъскат с похитител на улицата или в автобус.
"Сега, когато се кача в кола или съм сам вкъщи, се чувствам уплашен, мислейки къде съм бил", казва 35-годишният Атикур Рахман Расел. "Чудя се как оцелях, дали наистина трябваше да оцелея."
Казва, че носът му е бил счупен, а ръката все още го боли. "Сложиха ми белезници и ме биеха много."
Той също смята, че задържането му е било политически мотивирано, защото е бил студентски лидер в съперничещата Бангладешка националистическа партия (BNP), на която баща му е бил старши член. Брат му, който живее в чужбина, често е пишел публикации в социалните медии, критикуващи Хасина.
Страхът остава
Било е публична тайна, че Хасина няма толерантност към политическото несъгласие. Критикуването й може да доведе до вашето безследно изчезване, казват бивши задържани, опоненти и следователи.
Но общият брой на изчезналите хора може никога да не стане ясен.
Бангладешка неправителствена организация, която проследява насилствените изчезвания от 2009 г. насам, е документирала най-малко 709 души, които са били отвлечени. Сред тях 155 души остават в неизвестност. Откакто Комисията за разследване на насилствени изчезвания беше създадена през септември, те са получили повече от 1676 жалби от предполагаеми жертви и повече хора продължават да се явяват.
Но това не представлява общия брой, за който се смята, че е много по-висок.
Партията отрича участие
Мохамад Али Арафат, говорител на партията на Хасина Awami League, отрича всякакво участие. Той казва, че ако хората са били отвличани, това не е направено под ръководството на Хасина - която остава в Индия, където е избягала - или някой в нейния кабинет.
"Ако такова задържане се случи, то щеше да е продукт на сложна вътрешна военна динамика", каза Арафат. "Не виждам [никаква] политическа полза за Лигата Авами или за правителството да държи тези хора в таен затво".
Главният говорител на военните каза, че "не знае за нещата, които се подразбират".
"Армията категорично отрича да е управлявала подобни центрове за задържане", каза подполковник Абдула Ибн Заид пред BBC.
Липса на справедливост
Все още никой от заподозрените не е задържан или осъден за принудителното задържане на хора в тайни затвори.
71-годишният Икбал Чоудхури смята, че животът им все още е в опасност. Чоудхури беше предупреден от похитителите си никога да не говори за задържането му.
"Ако някога разкриете къде сте били или какво се е случило, и ако бъдете отведени отново, никой никога няма да ви намери или види отново. Вие ще изчезнете", казва той, че му е казано.
Обвинен в писане на пропаганда срещу Индия и Лигата Авами, Чоудхури казва, че затова е бил измъчван.
„Бях физически нападнат с токов удар, както и бит. Сега единият ми пръст е силно повреден от токовия удар. Загубих силата на крака си, загубих физическа сила." Той си спомня звука на други, които са физически измъчвани, възрастни мъже вият и плачат в агония.
"Все още ме е страх", казва Чоудхури.
Бъдещето на Бангладеш
Бангладеш е на важен кръстопът в историята си, опитвайки се да се възстанови след години на автократично управление. Успехът в провеждането на справедлив процес срещу извършителите на тези престъпления ще бъде решаващ тест за демократичния напредък на страната.
"Няма да е лесно," заключава Куасем, "но е наложително, за да може страната да затвори тази глава. Страхът ще остане, докато умра."
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
