Как Близкоизточната фондация помага в България

П рез първата половина на ХХ век американската Близкоизточна фондация развива активна благотворителна дейност в България, като основен принцип, към който се придържа, е възгледът, че най-добрият начин да помогнеш някому е да го научиш как да си помага сам.

Фондацията е основана през 1915 г. - първоначално за подпомагане на арменското и сирийското население, а малко по-късно обхваща в програмите си целия район на Източното Средиземноморие и Балканите. В края на 1929 г. получава статут на филантропична корпорация с наименованието Близкоизточна фондация (Near East Foundation).

При осъществяването на отделните начинания тя поема част от разходите, а останалите разноски се осигуряват от местните власти, стреми се към пълно взаимодействие с държавните органи, със заинтересованите частни лица и обществени организации и най-вече с населението.

Сътрудничеството с официалните български институции и с неправителствените организации започва през 20-те години на ХХ век. През есента на 1927 г. в София се формира комитет "Помощ на Близкия изток" с председател Софийския митрополит Стефан. От началото на 30-те години постоянни представители на Близкоизточната фондация в България са Ралф Колинс (представляващ и Рокфелеровата фондация), Л. Фелдман и Селскар Гън.

Първите инициативи са свързани с подпомагане на български и руски бежанци с облекла и обувки

Пратки с подобни дарения пристигат от САЩ още в началото на 20-те години. Те се събират по инициатива на бивши мисионерски преподаватели в България и са адресирани до протестантските общини в различни градове. Предназначени са да бъдат раздавани на нуждаещи се бежанци.

Новото в дейността на фондацията е организирането на малки предприятия (цехове), които се заемат с преработката на употребяваните вещи. Първите подобни работилници се уреждат още през 1927 г. при пристанищните складове във Варна и Бургас. Впоследствие те се съсредоточават главно в столицата. В тях се извършва разопаковане и сортиране на пристигналите пакети, след което облеклата се преправят и преработват. Остатъците се използват за направа на дюшеци, черги, одеяла, детски играчки и други изделия.

След като се определят цените на преработените артикули (не по-високи от 20 % от тези на свободния пазар), те се продават на бежански семейства. За да се пресече евентуална спекула или презапасяване, в картата на всеки регистриран като нуждаещ се отбелязвала годишната квота от дрехи и обувки, която той не може да надхвърли. Водила се строга отчетност при разпределяне на стоките. В отделните цехове намират работа и препитание средно по 50 работници, предимно бежанци.

Работилниците се ползвали с популярност, което кара УС на фондацията в Ню Йорк да ги включи в списъка на приоритетните обекти. До края на 1935 г. шивашко-ремонтните цехове се развиват добре. Според данни на фондацията до септември с.г. от САЩ са пристигнали общо 220 290 дрехи и завивки и 11 991 чифта обувки, които са разпределени сред 45 500 бежанци. Само за последната година от продажбата на вътрешния пазар е реализирана печалба в размер на 1,6 млн. лв. Част от нея цеховете заделят за финансиране на различни културни и благотворителни инициативи като обзавеждане на сиропиталища и летни кухни за бежански семейства, строеж на детски игрища.

В следващите години тази форма на подпомагане на населението постепенно изчерпва своите възможности. Самата фондация от своя страна пренарежда приоритетите си и се насочва към

финансиране на програми в областта на здравеопазването, физическото възпитание на младежта, образованието,

а също американската филантропична организация започва да лансира в България летните детски игрища, като нова и перспективна форма на извънучилищно възпитание на младото поколение.

През лятото на 1930 г. подробностите по отварянето на първото игрище са уточнени между фондацията и официалните български власти. Софийската община предоставя правото да започне реконструкцията на полуготовото съоръжение, намиращо се в един от най-бедните столични квартали – Коньовица (Разсадника). Изработен е временен правилник за дейността на игрището.

Постепенно тази нова за българските условия форма на възпитание и грижи за физическото укрепване на учениците печели все повече симпатизанти. Тласък дава и държавата. През 1931 г. влиза в сила Закон за физическото възпитание на българската младеж, който насърчава общините да отпускат средства за строителство на спортни обекти. На следващата година софийските власти възлагат на фондацията ремонта на две други игрища с оглед тяхното използване през летния сезон. За главен ръководител на инициативите в тази област за целия ІІІ столичен район е определен Л. Фелдман.

Игрището в Коньовица е не само е първото в страната, но се превръща и в еталон по отношение на своята организация и материална база. Нещо повече, наблюденията върху децата, които го посещават, на живота и условията в квартала, дават тласък за ангажирането на фондацията с нови полезни социални дейности.

Спортното съоръжение фигурира в документацията като "Образцово игрище на Близкоизточната фондация". Посещението му е безплатно. Приемат се деца на възраст до 14 години. Заниманията се провеждат от 8.00 до 19.00 часа с прекъсване на обяд, когато децата отиват в къщи. Редуват се т.нар. подвижни игри и тихи занимания. Специално внимание се отделя на ръчния труд, като момчетата се обучават да плетат кошници, момичетата се учат на ръкоделие, а по-малките деца – да моделират с глина.

Според данни на фондацията през 1932 г. игрището е посетено от 2367 деца, като в тази бройка не влизат тези, които идват само от време на време или на посещение. Преценката на ръководството, споделена от просветните и общински власти, е, че без него младежите от най-бедния столичен квартал "биха били изоставени и изложени на лошите влияния на улицата".

През 1932 г. се създава и малка библиотека, от която учениците вземат книги за прочит у дома, а ръководителите – за редовните часове по четене на приказки. Онези деца, които не успяват да издържат пролетните изпити в училище, се подготвят в читалнята за поправителната сесия. Двете помещения постепенно прерастват в Културен клуб за насърчаване и развитие на художествената самодейност в квартала.

Добрите резултати карат отговорните държавни фактори и българските неправителствени организации да ангажират фондацията в процеса на определяне на стандартите за този тип дейност и в обучението на учители.

През следващите години дейността на Американката близкоизточна фондация в тази област бележи по-нататъшно развитие. Образцовото игрище е отворено целогодишно, като през есенно-зимния период заниманията се провеждат в т.нар Детски клуб, състоящ се от библиотека, читалня и салон за публични изя­ви. То е с най-висока посещаемост – 3518 деца през 1935 г. В края на 30-те години започват да се организират екскурзии извън града, устройват се вътрешни и междуградски спортни състезания, през зимата басейнът се приспособява за пързаляне.

От 1936 г. Софийското училищно настоятелство поема изхранването на бедните деца, идващи на игрището, безплатно в трапезарията на училище "Марин Дринов". Децата са под непрекъснат хигиенен и медицински контрол. Поставя се началото на детски групи за контрол на поведението и изпълнението на санитарните наредби по домовете и на обществени места. Продължава участието с методическа помощ и като показна база в курсовете за обучение на ръководители на игрища.

Културният клуб с неговата богата библиотека печели все по-голяма популярност в квартала. Тук посетителите му не само подготвят уроците си, но се обучават и в различни умения. Ръководителите на игрището и главният лекар изнасят в квартала лекции и беседи на научнопопулярни и здравни теми, уреждат родителски срещи.

Издръжката на игрището е грижа най-вече на фондацията – при бюджет за 1935 г. от 135 586 лв., 20 хил. са отпуснати от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ, 5 хил. са от СЗДБ и 3 хил. идват от частни дарения. Останалата сума се осигурява от фондацията. Нейното ръководство оказва техническа и материална подкрепа и на други подобни инициативи, а през втората половина на 30-те години отваря игрища в с. Дивля, Радомирско, и с. Байлово (дн. гр. Елин Пелин).

Друго полезно начинание на Близкоизточната фондация в България е

откриването през 1931 г. на здравно-съвещателна станция в квартал Коньовица.

Първоначално тя възниква като здравен център за наблюдение на децата, посещаващи игрището. В нея са ангажирани само 1 лекар и 1 медицинска сестра. Още на следващата година центърът прераства в класичес­ка здравно-съвещателна станция, а при игрището остава само кабинет за наблюдение режима на учениците.
През 1933 г. здравният център се премества в нова самостоятелна сграда с 3 помещения и акушеро-гинекологичен кабинет. В нея работят 2 лекарки, 2 сестри и общи санитарни работници.

Този медицински център става генератор на нови полезни инициативи за хората от квартала. В периода 1932–1933 г. персоналът на станцията започва да прави редовни проучвания на социално-икономическото положение и хигиенно-битовите навици на жителите на квартала. Данните се обработват и на тази база се определят бъдещите насоки на дейност. Организират се курсове по майчинство, домакинство и хигиена, през 1935 г. българските власти предлагат на здравния център да води стажантската практика на млади лекари, акушери и сес­три.

В последните довоенни години тук се провеждат курсове за следдипломна квалификация на млади лекари от провинцията, за бременни и за отглеждане на деца.

През 1932 г. станцията става инициатор на първата по рода си кампания за хигиенизиране на квартала

В нейните рамки се препокриват и дезинфекцират тоалетните на открито, поставят се умивалници в кухненските помещения, кофи за смет, градинският тор се огражда със защитни навеси. Кампанията става ежегодна, а главният лекар и персоналът на станцията следят за изпълнението ѝ и провеждат широка разяснителна работа сред хората. По предложение на фондацията и с одобрението на МВРНЗ при някои столични училища се въвежда т.нар. седмица на чистотата. Фелдман е избран за инспектор по поддържането на образцов санитарен ред на обществени места и в учебните заведения.

В кампанията се включват и децата от игрището, които помагат при почистването на дворовете. Отново от персонала на станцията тръгва идеята за изработването на проект за интензивно развитие на личните стопанства в квартала, така че да се повиши тяхната доходност.

В края на 30-те години се въвежда съревнование с награди за образцово подредено стопанство

През 1938–1941 г. към станцията се създава служба за професионална ориентация на хора, завършили прогимназиално образование. В квартала действат Клуб на бившите възпитаници на игрището, дружество "Модерна домакиня", открита е консервна фабрика.

Постигнатите резултати карат българските власти през 1935 г. да сключат споразумение с фондацията за разгръщане на експериментална стопанска и здравна дейност в с. Дивля, Радомирско. В рамките на тези договорености в следващите години в селото са открити лятно игрище, дневен детски дом, здравно-съвещателна станция. Първоначално те са филиали към съответните институции на фондацията в София, а впоследствие стават самостоятелни заведения за обществено подпомагане.

Формират се младежки групи за поддържане на чистотата в близките села, опазване на горите от болести и вредители, приготвяне и складиране на фураж за добитъка, залесяване на пустеещи местности и др. В самата Дивля започва строеж на резервоар за питейна вода и обществена баня, от коритото на реката се извеждат канали за напояване на съседните ниви и градини, блатистите земи се засипват с пръст. През 1937 г. общината е обявена за образцова.

Със станцията е свързано и включването на фондацията в

кампанията за "семейно настаняване" на деца

В края на 1936 г. Дирекцията на народното здраве взема решение за експериментално настаняване на изоставени деца в семейст­ва. Начинанието се провежда съвместно с общината, като средствата се осигуряват от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ. В началото на 1937 г. 23 деца на възраст от 23 дни до 6 г. са дадени за отглеждане в семейства. Здравно-съвещателната станция е натоварена с наблюдение на тяхното състояние. В специален доклад Л.Фелдман излага резултатите от експеримента, обхващайки всички проблеми, свързани с физическото и психологическото развитие на децата, с материалното му обезпечаване, прави редица препоръки. Той специално изтъква нуждата от предварително проучване както на приемните семейства, така и на състоянието на децата и на техните биологични родители. Макар и не особено масово, настаняването в семейства продължава и през следващите години.

Част от дейността на фондацията представлява методическата и финансовата помощ, която тя оказва в началото на 30-те години на земеделското училище в с. Пордим, Плевенско. Включва се и в осъществяването на програмата "Образцово село" (1937–1944). Програмата е официална държавна инициатива, в която участват активно общинските власти, земеделски кооперации, хигиенни комитети по места. За модел се използва опитът на американските обществено-домакински служби. Американската близкоизточна фондация обръща специално внимание на санитарните служби, обхванати в програмата.

Международната обстановка в навечерието на Втората световна война дава отражение върху дейността на филантропичната организация. Към есента на 1939 г. рязко се намаляват средствата, отпускани за дейността ѝ в страната, но фондацията продължава да поддържа вече започнатите дейности. Нещата се усложняват още повече след влизането на България във войната през март 1941 г. като съюзник на Германия. Фелдман получава нареждане от централата в Атина да пристъпи към замразяване на българските проекти.

По негово желание и по настояване на местните власти той остава в страната дори след прекратяването на дипломатическите отношение със САЩ през декември 1941 г. Междувременно, през лятото на с.г. служителите на фондацията в Атина напускат гръцката столица.

Българските власти не пристъпват веднага към ликвидиране на българския клон на фондацията. През 1941 и 1942 г. финансовото обезпечаване на нейните дейности става от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ, от който са отпуснати около 1,5 млн. лв. След проучвания се взема решение да се формира нова организация, наречена Комитет за всестранни обществени грижи, която да поеме управлението на имуществото и координирането на дейностите на "ликвидираната Близкоизточна фондация". Комитетът е регистриран като отделна юридическа личност и разполага с устав, утвърден от МВРНЗ на 28 октомври 1943 г.

Целта му е да "урежда образцови мероприятия с демонстративна задача в кръга на всички социални грижи". Средствата се набират от дарения, приходи от имоти, фонда при МВРНЗ, помощи от други ведомства. В него влизат лица, посочени от министъра на вътрешните работи и народното здраве. Председателства се от началника на отдела за обществени грижи при министерството Александър Янулов.

През 1944 г. комитетът е регистриран като Фондация за обществени грижи. Продължава да се придържа към вече подетите инициативи и след 9 септември 1944 г. Нейният председател А. Янулов остава да работи известно време в Службата за обществени грижи, а член-делегатът Димитър Николов е директор на Института за обществено осигуряване.

През август 1945 г. се появява информация, че представител на Близкоизточната фондация ще посети страната с цел да се приведе в известност имуществото ѝ и да се проучат възможностите за подновяване на дейността. Развоят на събитията в България не дава възможност сътрудничеството да бъде подновено.

Благотворителната дейност на Близкоизточната фондация в България е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.