Жертвите на новия щам на птичи грип в Китай вече са 16

Б�я �ят на починалите от новия щам на птичия грип H7N9 в Китай достигна 16 души, предаде агенция Синхуа.

Броят на заразените е достигнал 77 души, съобщи Агенция "Фокус".

Първият случай на заразяване с новия щам на птичия грип в Китай бе регистриран в началото на годината, като специалистите смятаха, че той не се предава толкова лесно на хората, като щама H5N1, който причини смъртта на около 400 души в азиатската страна.

Новият птичи грип все още еволюира, което усложнява задачата на учените да прогнозират колко опасен може да стане той, предаде Ройтерс.

Грипните експерти смятат, че щамът H7N9 вероятно все още разменя гени с други щамове, търсейки онези от тях, които ще го направят по-устойчив. Ако успее,

светът може да бъде изправен пред заплахата от смъртоносна грипна пандемия.

Възможно е обаче той просто да се провали.

Нестабилността на вируса повдига и въпроса дали H7N9 ще развие устойчивост към антивирусни препарати като "Тамифлу" - вероятност, която вече бе допусната от анализите на достъпните на този етап генетични данни за щама.

"Дори само от трите налични генетични последователности, с които разполагаме, става ясно, че едната не пасва с останалите две. Това ни кара да смятаме, че вирусът все още "ловува" наоколо и разменя гени с други щамове, които ще му осигурят задоволително и стабилно генетично съзвездие", казва Уенди Баркли, вирусолог от "Импириъл колидж" в Лондон.

За да са в състояние да кажат със сигурност дали новият щам, който допреди март никога не се бе проявявал при хора, ще стане пандемичен, учените трябва да знаят много повече.
 
Досега генетичните последователности от пробите от три жертви на H7N9, публикувани на сайта на GISAID (Global Initiative on Sharing All Influenza Data), показват, че щамът е
"тройно реасортивен" - вирус с комбинация от гените от три други грипни щама, откривани в птици в Азия.

В публикация в популярен журнал за медицина в Англия (New England Journal of Medicine) от миналата седмица, изследователи, направили подробен анализ на произхода на щама, пишат, че на този етап изглежда, че реасортирането на гените е станало по-скоро в птици, отколкото в хора или други бозайници.

Уенди Баркли допълва, че е възможно това да продължи и означава, че може да мине известно време, преди щамът да открие форма, в която бързо и ефикасно да се разпространява сред птичите популации.

Генетичният анализ обаче показва също, че вирусът вече е придобил някои мутации, които могат да улеснят разпространението му сред бозайници и да го направят способен да предизвика човешка пандемия.

Проучване на водещите грипни експерти Йошихиро Каваока от университета на Уисконсин и Масато Таширо от Националния институт по инфекциозни заболявания в Токио, поместено в онлайн изданието "Юросървейлънс" (Eurosurveillance), разкрива, че H7N9 притежава няколко характерни черти на грипни вируси при бозайници, които вероятно допринасят за способността им да заразяват хора.

Тези характеристики, пишат учените, увеличават тревогите за пандемичния потенциал на новия вирус.

Световната здравна организация (СЗО) също изрази подобни опасения и предупреди, че е възможно по-нататъшно приспособяване на вируса.

И докато експертите намират известна утеха в досегашната липса на достатъчно данни, че H7N9 се предава от човек на човек - фактор, който драматично ще увеличи пандемичния му потенциал, за тях далече не е успокоително, че все още не знаят как в потвърдените досега случаи хората са се заразили с новия щам на птичия грип.

"Известно е, че вирусите H7 могат да прескачат върху хора и най-важното сега е да разберем от кой вид "се изсипа" H7N9. От един или от различни видове? На този етап обаче не разполагаме с достатъчно данни, за да отговорим на този въпрос", казва Аб Остерхаус, един от водещите световни вирусолози от Медицинския център "Еразъм" в Ротердам.

Експертът допълва, че внимателното наблюдение на диви птици като патици и пъдпъдъци и на домашни птици, както и на известни преносители на вируси като прасетата, ще даде отговори на търсените въпроси.

Скорошните пандемични щамове, сред които този на свинския грип H1N1, представляват комбинация от грипни вируси на бозайници и птици. Експертите обясняват, че тези хибриди нанасят по-малки поражения, тъй като вирусите от бозайници разболяват по-леко хората, отколкото тези от птици.

Чистите птичи грипове като новия щам H7N9 и H5N1 са по-смъртоносни за човека.

Най-известната пандемия в света - испанският грип от 1918 г., е причинена от вирус на птичи грип, придобил мутации, които са му позволили да се разпространява резултатно сред хората.