Желязната лейди в архивите: Раздразнителна и придирчива

Рз зсекретени днес документи показват, че бившият британски премиер Маргарет Тачър е била взискателна към подчинените си и лесно се дразнела от грешките им.

Същите тези документи показват как Тачър отказала охрана, съставена от 20 млади каратистки, по време на визитата й в Япония след избирането й за премиер през май 1979 г.

От документите става също така ясно, че персоналът на британското посолство във Франция е трябвало да даде на Желязната лейди пари назаем, за да покрие тя личните си разходи, направени по време на визита във Франция същата година.

За нетърпимостта на Тачър към грешките на подчинените й от Даунинг стрийт или към гафовете на министрите от кабинета й говорят лаконични забележки, които тя е пишела набързо върху документите, представени й за одобрение, става ясно още от разсекретените информации.

През юни 1979 г., месец след като става първата жена начело на британското правителство, Желязната лейди отпътува за Токио за участие във финансова среща на върха.

Британски представители я информират, че японското правителство планира да й осигури ескорт от 20 момичета-каратистки. Тачър веднага отказва екскорта.

"Ако на други ръководители на делегации бъде осигурена охрана от 20 каратисти, то тогава британският премиер няма да има нищо против. Но Тачър не иска да бъде обект на специално отношение", се казва в документ за вътрешно ползване на Форин офис във връзка с отказа й.

Архиви от пътуването на Тачър до Франция през юни 1979 г., където тя се срещна с тогавашния френски президент Валери Жискар Д'Естен, показват как членове на британското посолство е трябвало да дадат на заем на Желязната лейди пари, за да покрие разходите, направени в безмитния магазин.

Там тя си купила бутилка от любимото си уиски Тийчърс, бутилка джин, който много ценял съпругът й Денис, както и 200 цигари Бенсън енд Хеджис.

Всичко това струвало 65,10 франка и за тази сума била изготвена фактура на името на Тачър, както и на името на високопоставен представител на Даунинг стрийт.

Служителите на посолството, които дали пари на Тачър назаем, за да покрие сметката, после няколко пъти трябвало да поискат от Даунинг стрийт да им бъде изплатен заемът.

Поверителните документи, разсекретени след 30 години, говорят и за склонността на Тачър да пише бележки върху всичко, което й попадне под ръка.

Тя не се колебаела да коригира или да се кара дори на собствените си министри.

"Това е много лошо написан текст. Можем само да предполагаме, за да бъдем снизходителни, че министърът на финансите е бил зает с нещо друго", написала Желязната лейди като забележка върху документ, изготвен от министъра на финансите Джефри Хоу.