Защо във Франция се радикализират толкова много мюсюлмани

С лед последния атентат в Ница бившият министър-председател на Малайзия Махадир бин Мохамад написа в Туитър, че мюсюлманите имали „правото да убият хиляди французи заради кланетата в историята”. Публикацията беше изтрита по настояване на френското правителство, пише „Дойче Веле”.

Призиви за насилие се чуха и от антифренските протести, провели се в различни части на мюсюлманския свят, в това число в Пакистан, Ливан, Индонезия и Бангладеш. Там се развяха плакати с лика на френския президент Еманюел Макрон и настояване за „обезглавяване на богохулника”. В тази връзка френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви: „Стъпката от виртуална омраза към истинско насилие е малка”.

Терор във Франция, прострелян е свещеник

Заплахата дебне отвън и отвътре

Вътрешният министър Жералд Дарманин обяви в телевизионно интервю, че страната „е във война срещу ислямизма както вътре, така и навън” и предупреди, че са възможни и други терористични нападения. Правителството мобилизира хиляди допълнителни полицаи и войници – най-вече за да осигури по-добра защита на църквите и в частност училищата.

Още през февруари президентът Макрон обяви началото на кампания срещу политическия ислям и „ислямския сепаратизъм”. Той разкритикува имамите, свързани със салафизма и „Мюсюлманско братство” и чиито проповеди са насочени „срещу републиката”. Това е причината френският президент, както обяви самият той във втората си реч през октомври, да поиска забрана за имами, обучени в чужбина, да работят във Франция.

Още преди последните атаки в Париж и Ница, Еманюел Макрон се опита да отговори на нарастващата загриженост на много французи относно влиянието на нарастващата ислямистка радикализация в предградията на градовете. Който търси доказателства за нея, може да ги открие в книгата на бившия кмет на град Сарсел Франсоа Пюпони „Емирствата на републиката: Как ислямистите поемат контрола над предградията”.

Нов терор във Франция, нападения с нож

Кой радикализира френските мюсюлмани?

В нея той описва как група от 100 до 200 ислямисти и дребни престъпници могат да тероризират общност от 60 000 граждани – включително мюсюлмани, християни, евреи и други. „Една от реалностите в тези предградия е разрастването на радикалния ислям”, пише Пупони.

Изследване на института „Монтен” в Париж анализира развитието на радикалния ислям във Франция. Според неговия автор Хаким Ел Каруи, ултраконсервативният уахабизъм на Саудитска Арабия например от години се изнася по целия свят с помощта на средствата, генерирани от продажбата на петрол. А Франция със своите над шест милиона мюсюлмани – 9% от населението на страната – се явява подходящ пазар за организираните от саудитските организации езикови курсове и проповеди.

Ел Каруи посочва още, че след Арабската пролет и успехът на политически партии, свързани с „Мюсюлманско братство”" например в държави като Тунис, е нараснало и влиянието на европейските „мюсюлмански братя”. „Става дума за една транснационална мюсюлманска общност. Тя споделя целите на близкоизточните групи, но провежда своя собствена политика”, посочва експертът.

Атака с нож в Париж, обезглавиха учител, показвал карикатури на Мохамед в клас

Салафизмът, който цели сепаратизъм

Сред членовете на организацията се разпространява консервативното течение салафизъм. Салафизмът, според Ел Каруи, се основава на изучаването на свещените текстове и вижда себе си като опозиция на „западния упадък”. Целта на салафитите е пълно отделяне от обществото и обособяване на общност, която живее по свои собствени правила. Във Франция вече има и термин за сливането на двете течения – философията на „Мюсюлманско братство” и тази на салафизма. Наричат това „frèro-salafiste”.

Според проучване на института „Монтен”, 28% от френските мюсюлмани симпатизират на идеята за разделение на обществото. Тази воля за разделяне е това, което президентът Макрон нарича „сепаратизъм”, тоест формирането на паралелни общества. „Ислямисткият сепаратизъм е несъвместим със свободата и равенството, с неделимостта на републиката и необходимото единство на нацията”, казва Макрон. Но групи от френските мюсюлмани изглежда отдавна са отхвърлили тези идеали.

В своята книга „Територии, окупирани от ислямизма”, социологът Бернар Ружие описва как цели квартали на френските градове са попаднали под контрола на ислямистите. Той анализира възхода на салафизма и неговото „религиозно прекодиране на социалната реалност във Франция или Европа”. И посочва затворите като развъдници на ислямистката идеология. Факт, който стана очевиден след атаките през 2015 г. Тогава стана ясно, че редица престъпници са били радикализирани в затвора.

Радикалният ислям е заплаха за Европа. Докога Германия ще си мълчи?

Ружие поставя под съмнение това, че много от атентаторите са „самотни вълци”. По-скоро той вярва, че „салафистките екосистеми” предоставят на младите джихадисти идеологическа основа и ги насърчат да действат. Социологът също така описва как салафитите първо превземат местна джамия, за да могат след това постепенно да поемат контрола над целия квартал.

Салафизмът, обяснява социологът, „е разпространението на нов свят на религиозни идеи. Това е идеология, която се опитва да ни предложи религиозна измислица като реалност”. Той смята, че социалното неравенство, престъпността и безработицата са важни фактори за радикализацията на френските мюсюлмани, както и че социално-религиозната екосистема на „frèro-salafiste” играе още по-важна роля.

Какво е решението?

Левите партии във Франция отричат радикалния ислямизъм като чисто социален феномен, а дискусията по темата бива отхвърляна като „ислямофобска”. Десните пък от години правят политика от страховете на хората, особено партията на Марин льо Пен.

Ислямист помете с автомобила си шестима души в Берлин

Фактът, че предполагаемият нападател от Ница е нелегален мигрант, засилва критиките към бежанската политика и призовава към тежки репресии. Консервативният депутат Ерик Киоти настоя Франция да създаде „свое Гуантанамо”, за да предотврати подобни случаи в бъдеще.

Президентът Еманюел Макрон знае, че борбата срещу ислямизма не може да бъде спечелена с мерки, които допълнително разделят страната. Неговият подход е по-гъвкав. Преди изборите през пролетта на 2022 г. обаче той трябва да привлече поне умереното крило от консервативните избиратели на своя страна. А ако в страната има още нападения като това в базиликата в Ница и убийството на учителя по история в Париж, които провокират гняв и несигурност сред французите, толкова по-вероятно е риториката на Макрон да се втвърди.