Посещението на Шолц в Китай: За него ще се говори още дълго

Б лиц посещението на федералния канцлер Олаф Шолц в Китай, състояло се в петък в рамките на едва 11 часа, предварително беше остро критикувано от политическите му партньори и опоненти в Берлин и зад граница, както и от деловите среди, а след завръщането му коментарите и прогнозите продължават.

"В тази война не трябва да се използват ядрени оръжия"

Шолц замина на фона на продължаващата инвазия на Русия в Украйна, в момент, когато Германия е принудена да се откъсне от дългата си зависимост от руската енергия, Пекин декларира, че приятелството му с Москва „не познава граници“, а отношенията на Китай със САЩ се влошават.

Визитата беше осъществена сега, когато, според анализ на „Дойче веле“, Китай има огромно самочувствие и пазарна мощ, Европа е твърде силно зависима от КНР, а ФРГ е смятана за особено уязвима и това представлява огромен риск, за който се говори твърде малко.

Шолц е поискал от Китай да накара Русия да спре войната

Освен това, както посочва Асошиейтед прес, визитата на Шолц беше планирана твърде скоро след триумфалното преизбиране на 69-годишния китайски лидер Си Цзинпин на конгреса на ККП за трети петгодишен мандат и попълването на политбюро с доказали се негови съюзници, подкрепящи неговата визия за по-затегнат контрол върху обществото и икономиката, както и по-конфронтационен подход към Запада.

Важно е да се има предвид също, че дипломатически деликатната визита се проведе в момент, когато Германия и ЕС работят върху стратегията си прямо все по-настъпателния и авторитарен Китай.

Анализатори предупреждават, че стремейки се да се еманципира от руските енергийни източници, Германия трябва да внимава да не попадне в други сфери и зависимост, този път от Китай. По данни на „Бизнес инсайдър“ понастоящем около 5000 германски компании вече работят в Китай. Според Германската търговска камара в Пекин 1,1 милиона работни места във ФРГ зависят от бизнеса с азиатския гигант. 

Както анализира ДВ, сега тесните икономически връзки се разглеждат като труден за калкулиране риск, а зависимостите от комунистическата страна са прекалено големи – както като пазар, така и като вносител на суровини и стоки.

Наблюдатели обръщат внимание, че частта от речта на Си на партийния конгрес, посветена на Тайван, е предизвикала най-големи аплодисменти в залата. „Речта (на Си) трябва да разтревожи силно германските и европейските икономически елити“, предупреждава експертът по Китай Тим Рюлиг от Германския съвет за външна политика, цитиран от ДВ. Той обяснява, че Си е бил пределно ясен, че няма да се откаже от Тайван и „очевидно не се притеснява от война“. А в случай на военна агресия на Пекин срещу островната република, ще последват строги икономически санкции, поне толкова строги, колкото са тези срещу Русия сега. И това би засегнало най-силно Германия, обяснява Рюлиг, който вижда заплаха за целия бизнес модел на големите германски компании и особено за основни сектори като автомобилната и химическата промишленост.

Що се отнася до „Фолксваген“ например, дори и разкритията за принудителния труд в лагерите за уйгури, които са близо до производствените обекти на автомобилостроителната компания, доказано чрез сателитни снимки, не помрачават радостта от добрия бизнес, коментира ДВ. Медията цитира казаното от главния изпълнителен директор на „Фолксваген“ Оливер Блуме пред в. „Билд ам зонтаг“ в началото на септември:“Става дума за това ние да разпространяваме нашите ценности по света. Също и в Китай. Също и в уйгурския регион“.

Същевременно евродепутатът от германските „зелени“ Райнхард Бютикофер, силно критичен към управляващите в Пекин, казва, че забелязва все по-критично отношение към бизнеса с Китай в средите на малките и средните предприятия. Бютикофер, цитиран от ДВ, подчертава, че е недопустимо „шефовете на отделни компании да смятат, че каквото е добро за изпълнителния директор на „Фолксваген“ и БеАЕсЕф (BASF), е правилно решение за цяла Германия“.

Химическата компания BASF инвестира 10 милиарда евро в Китай, съобщава ДВ и допълва, че това се смята за безпрецедентен ангажимент в историята на компанията. „Фолксваген“ пък продава 40% от всичките си нови автомобили в КНР.

Шолц: Инвестирайте в Украйна като в бъдеща страна членка на ЕС

В самата Германия кабинетът на Шолц в крайна сметка разреши през октомври на китайската корабна компания „Коско“ да придобие дял от 24,9% в един от трите терминала на логистичната фирма ХаХаЕлА (HHLA) в на-голямото пристанище на федералната република в Хамбург. Поддръжниците на сделката смятат, че тя ще позволи на Хамбург, където Шолц беше кмет 7 години, да бъде в крак с конкурентните пристанища, които също се борят да привлекат китайска търговия. Малко преди това германските разузнавателни служби обявиха, че китайската финансова мощ може да се превърне в опасност за Берлин, особено предвид силните икономически и научни връзки между двете страни, съобщиха световните агенции.

Председателят на партията на Шолц ГСДП Ларс Клингбайл заяви непосредствено преди пътуването на канцлера до КНР, че Китай трябва да бъде държан настрана от икономическите сектори, важни за сигурността на Германия и Европа, предаде ДПА. Клингбайл каза на конференция на младежката организация на ГСДП, че „Китай не бива да бъде допускан там, където залогът са сигурността и суверенитетът на нашия континент“. „Китай няма работа в Европа, що се отнася до цифровата сфера, критичната инфраструктура, що се отнася до изкуствения интелект, данните и квантовите компютри“.

А по отношение на спорното решение за „Коско“ германският финансов министър Кристиан Линднер каза в интервю за медийната група „Функе“, че Пекин се стреми „да създава зависимост и да упражнява влияние“. Институтът за икономически изследвания в Мюнхен (iFO/Information and Forschung) посочва, че тази сделка изисква щателно проучване, защото в нея липсва реципрочност: Германия не може да инвестира в китайски пристанища, например“, отбелязва анализаторка на Си Ен Ен.

Миналата сряда, в отворено писмо коалиция от 70 правозащитни групи призова Шолц да „премисли“ за пътуването си до Китай. „Приемането на поканата да бъдете съпроводен от германска търговска делегация ще бъде изтълкувано като белег, че Германия е готова да задълбочи търговските и икономическите връзки за сметка на човешките права и международното право“, пише в писмото. То е публикувано от Световния уйгурски конгрес, базиран в Германия, съобщи Си Ен Ен. В писмото се изтъква още, че Берлин „разхлабва икономическата си зависимост от една авторитарна сила, само за да задълбочи икономическата си зависимост от друга“.

В същия дух е и анализът на редакционна статия на британския в. „Гардиън“, че предприетото от Владимир Путин нашествие в Украйна и последвалото превръщане на енергоносителите в оръжие от страна на Кремъл, са оголили политическата цена на зависимостта от враждебни политически играчи. Изданието говори и за „унизителната неспособност на ФРГ да предвиди надвисналото изнудване“ от страна на Путин. И заключава, че да поставиш диагноза на проблем със зависимост е едно, а разрешаването му в краткосрочен и средносрочен план е съвсем друго, защото китайските суровини са ключови за германския зелен преход.  Освен това, първата по големина икономика в ЕС осигурява близо половината от европейските инвестиции в Китай, а милиони работни места зависят от икономическите отношения с азиатската държава.

С наближаването на зимата, през която растящите енергийни цени и високата инфлация вече всяват паника в промишлените отрасли, е разбираемо, че Шолц не иска да отива прекалено далече и прекалено бързо в опита си да постигне по-голяма стратегическа автономия. А в многополюсен свят „няма по-добра алтернатива от диалога, колкото и да е компрометиран и несъвършен“, коментира „Гардиън“. Но като цяло отърсването от рискови зависимости, установени в години на голяма глобализация, ще бъде дълъг и сложен процес. 

Въпреки всичко, не може да се твърди, че визитата на канцлера Шолц в Китай точно сега е била единствено ненавременна и недообмислена. В свой авторски материал, публикуван часове преди заминаването му в „Политико“ и в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, Шолц пише, че Берлин трябва да промени начина, по който общува с Китай, защото страната залита по-открито към „марксистко-ленинска политическа траектория“. В статията си Шолц аргументира пътуването си до Китай, но изтъква също, че ще се наложи германските компании да предприемат стъпки за намаляване на „рисковата си зависимост“ в промишлените снабдителни вериги, особено що се отнася до авангардните технологии.

Освен това, Шолц следва линията на предшественичката си Ангела Меркел, която за 16-те си години на власт пътува 12 пъти до Китай. Той също настоява, че САЩ не трябва да въвличат ФРГ в нова Студена война срещу Пекин. Канцлерът посочва, че Германия е от държавите с болезнен опит от разделение по време на Студената война и сега няма интерес от появата на нови блокове по света.

В слабо завоалирана критика към политиката на Вашингтон Шолц заявява, че възходът на Пекин не оправдава „призивите на някои да изолираме Китай“. Канцлерът се противопоставя и на критиките, че пътуването му подкопава съвместния европейски подход към Китай. Според информация от Париж, пише „Политико“, френският президент Еманюел Макрон е предлагал той и Шолц да посетят Си заедно, за да демонстрират европейското единство, но Шолц отказал.

Германската политика към Китай може да е успешна, само ако е вградена в обща европейска политика, смята Шолц. Същевременно той предупреждава Пекин, че не трябва да следва политики, устремени към хегемония на китайското господство или дори към синоцентричен световен ред.

Както изглежда, коментира лондонският в. „Дейли телеграф“, Германия ще се окаже все по-затруднена в баланса си между най-големия си търговски партньор и главния си съюзник в сферата на сигурността. Ван Ивей – директор на Центъра за европейски изследвания в китайския университет Жънмин, отбелязва, цитиран от Ройтерс, че решаващата роля на Китай в ключови отрасли – от корабостроене до електромобили, заедно с безпрецедентните икономически негативни фактори, пред които Германия е изправена, означава, че Шолц се нуждае от сътрудничество с Китай повече от Меркел. В началото тя също се отнасяше твърде идеологически (към Китай) припомня Ван, но впоследствие промени настройката си. Шолц промени своята дори още по-бързо, но той е лишен от солидната репутация у дома, с която Меркел разполагаше. 

Както обобщава германският експерт Бютикофер, Китай е поел курс към икономически национализъм. Това означава отделяне от Запада там, където ръководството на ККП смята, че може да засили собствената си тежест чрез повече независимост, както и опит международните инвеститори да изпаднат в зависимост от Китай, „за да могат да ги използват срещу правителствата на техните страни, ако се наложи“.

Десетилетия наред политиката на Берлин към Китай беше описвана като „промяна чрез търговия“, но в последно време промените са към по-лошо, отбелязва ДТ. По-вероятно е в близко бъдеще търговията да намалее, а не да се увеличава. Затова е време германската "реалполитик" по отношение на Китай да стане реалност.