Защо Индия и Китай струпват армия на границата си

П рез последните месеци, когато става дума за Китай, вниманието е отправено най-вече към кризата около пандемията от Covid-19 и геополитическия сблъсък със САЩ. Докато коронавирусът продължава да се разпространява по света, а конкуренцията с Вашингтон не стихва, двете теми се преплитат с избухналия наново пограничен спор между Китай и Индия. Световните медии все повече насочват поглед към тези два азиатски гиганта и докато в Европа сблъсъкът им може да изглежда далечен, то той има глобално отражение. Последните новини показват струпване на военна сила и погранични сблъсъци по цялото протежение на границата между Китай и Индия, която в миналото е ставала причина за военни конфликти и е един от неразрешените проблеми между Пекин и Ню Делхи.

PM Modi, US President Trump discuss India-China border tension, George Floyd protests https://t.co/Q8ETCT9hzj pic.twitter.com/k3jp9JedXr

— NDTV (@ndtv) June 2, 2020

Новата вълна на сблъсъци между китайски и индийски войници избухна на 5 май в близост до езерото Пангонг в района Ладах и след това няколко дни по-късно – на 9 май в северната част на района Сиким. Двата случая оставят ранени над сто войници от двете страни. Какво точно се случва в най-отдалечените райони в Хималаите между двете най-населени държави в света, не може да се установи с точност заради пандемията и липсата на широк достъп за журналисти. Основната информация за сблъсъците беше публикувана в местната преса и репортери, получили достъп, макар и частичен.

Три ядрени държави, ще има ли война

Дни след 9 май, китайски войски се конфронтират с индийски войници отново – този път на няколко места по протежение на границата. От този момент до сега, двете страни струпват хиляди войници и военна техника, а индийските анализатори заявяват, че Китай разполага и артилерия с идеята да окупира индийска територия.

В края на май се стигна и до по-сериозни сблъсъци, включително размяна на огън. Макар новините да са малко, появиха се и първите кадри от района, показващи ранени войници, някои от които са изведени с хеликоптери. Макар Пекин да не коментира докладите, има данни и за ранени китайски войници. Какво се случва?

Никой анализатор не смята, че в момента Китай и Индия ще стигнат до военен сблъсък. Но ескалацията и струпването на армия, е продължение на избухнало през 2017 година напрежение. Вече три години двете страни – най-населените и с основно значение за световната икономика – отправят заплахи една към друга в един от най-тежките гранични райони на света. Междувременно, Тръмп предложи да служи за медиатор между Пекин и Ню Делхи, макар Вашингтон да има ясна про-индийска позиция в случая.

Карта на оспорваните между #Китай и #Индия гранични зони, станали причина за нова ескалация между двете страни.

През последните две седмици се засилва постепенно напрежението, като няколко пъти се стигна до размяна на огън. В журнала ни следим отблизо новините около тази тема. pic.twitter.com/LNFvyWeZKO

— De Re Militari Journal (@remilitari) June 2, 2020

За Индия, китайските военни маневри в множество части на дългата близо 4000 км. оспорвана граница, представляват не само допълнителен натиск за правителството на премиера Нарендра Моди, но и спомени за войната с Китай от 1962 година. Докато светът в момента е обладан от темата за Covid-19, Китай действа яростно в защита на своите териториални претенции, включително в Хималаите. През последните седмици, китайските сили потопиха виетнамски риболовен кораб в Южнокитайско море, заля малайзийска нефтена платформа, притисна Тайван и затегна обръча около полуавтономния район Хонконг.

Конфронтацията с Индия напълно съвпада с уверената външна политика на Пекин. Това е четвъртата подобна ескалация, откакто през 2012 начело на Китай дойде Си Дзинпин. Индийското правителство от своя страна реагира на пограничните сблъсъци с лаконично изявление, тъй като Моди, който по принцип е твърд защитник на индийските интереси, опитва да избегне ескалация с мощния си съсед. В същото време, за Китай времето е повече от добро – докато Ню Делхи опитва да се справи с нарастването на случаите на Covid-19 и със спада в икономическия ръст, ще е много трудно да отговори на широк пограничен конфликт. За китайците това е и начин да се отправи послание към Индия да не сближава прекалено позициите си със САЩ, както и да намали критиките си относно произхода на новия коронавирус. През последните седмици все повече страни, в това число Русия, САЩ и Австралия поискаха независимо разследване на причините за пандемията, което беше посрещнато остро от Пекин и дори беше наложен бойкот върху австралийски продукти.

Дори преди сегашната ескалация, Индия беше изправена пред сериозен натиск от китайското икономическо и геополитическо влияние в Южна Азия. На запад, Китай работи с Пакистан, стария враг на Индия и наскоро одобри план за изграждане на огромна язовирна стена на границата на администрирания от Пакистан район Кашмир, към който претенции има Ню Делхи. На изток, новият съюзник на Китай, Непал, публикува карта, с която отправя териториални претенции към Индия. Правителството на Моди обвини Пекин, че всява раздор. Непал беше близък до Индия, но след като Делхи наложи търговска блокада върху страната през 2015 година, Катманду се сближи с Китай. На юг, китайските интереси достигнаха до остров в Малдивите, разположен само на няколко стотин километра от индийския бряг. Експерти твърдят, че Пекин не само установява влияние на острова, но и го разширява изкуствено, с което той би могъл да се използва за военноморска база.

Китайското външно министерство обвини Индия за напрежението. В изявленията си обаче опитва поне официално да намали риска от по-директна ескалация, което е рязък контраст с пограничните сблъсъци през 2017, когато двете страни струпваха сили в продължение на 73 дни в района на Бутан. „Китайските гранични войски са в готовност да защитят територията и сигурността на Китай и реагират решително на нарушенията на Индия“, заяви говорителят на китайското външно министерство Джао Лицян по повод последната вълна на напрежение в Хималаите. Той също така призова Индия да се въздържа от „предприемане на едностранни действия, които могат да усложнят ситуацията.“

Какво ще се случи при ядрена война между Индия и Пакистан

Индия и Китай поддържат военно присъствие на оспорваната си граница, известна като Линия на фактически контрол. Тя е разположена на над 4 000 метра надморска височина, а точното й разположение на линията не е ясно, тъй като двете страни имат претенции върху територията от 1950-те насам. Макар на войниците да им е наредено да не използват оръжия към отсрещната страна, пограничните сблъсъци зачестяват. От своя страна, Китай не признава официално за разполагането на военно сили в Хималаите. Но изданието Global Times, което е контролирано от Китайската комунистическа партия, публикува статия на 18 май, в която твърди, че Пекин засилва въоръжените си сили в отговор на „нелегални строежи“ от страна на Индия в близост до китайската територия. Според анализатори, Китай поддържа няколко хиляди войници в района, докато Индия разполага с около 3000.

According to Indian press accounts, Chinese troops have crossed the disputed border with India at several points https://t.co/1tNIjfQNlO

— The Economist (@TheEconomist) May 30, 2020

Само преди няколко месеца, лидерите демонстрираха приятелски отношения по време на среща в южна Индия. И все пак, Моди и Си Дзинпин имат свои собствени планове за хималайския район, който споделят държавите им. Индия засили усилията си да подобри тамошните пътища, които армията й използва, за да преминава през планините в Ладах на границата с Тибет. Тези пътища не са лесни за строеж – те преминават през труден терен на изключително голяма надморска височина, реки и глетчери.

Изчезналите 54 - вече 40 години в безизвестност

Анализатори смятат, че Китай не иска нова война, но няма да допусне Делхи да подобри пътната инфраструктура. През 2017 ескалацията избухна, когато индийски войски блокираха китайски работници в оспорван район до Бутан – страна, която е близък съюзник на Индия. Пекин не може да си позволи засилване на индийското присъствие в тази част на границата, защото тя опира до два района с изключителна важност за Китай – Тибет, който получи наново международна подкрепа за автономията си и богатият на ресурси Синдзян, където Китай провежда асимилационна политика срещу местните уйгури. В този ред на мисли, конкретният повод за сегашната ескалация вероятно е нов път, който индийците изграждат, за да достигнат до военни обекти, разположени в най-северната гранична зона на Индия, където през 20133 също имаше напрежение с Китай. 

Индия арестува розов пакистански гълъб

Китай и Индия имат механизми, по които да разрешат погранични конфликти подобни на този от 1962 в Хималаите, който завършва с поражение за Индия и смъртта на няколко хиляди войници. Но напрежението не си отива. Национализмът е във възход от двете страни на границата, а районът е изключително важен както за Пекин и Делхи, така и за техните съюзници. САЩ вече поиска да бъде медиатор, засилва се и ролята на Пакистан. В настоящата напрегната международна ситуация, всеки опит за дестабилизация може да има тежки последици, особено когато участници са две от най-значимите за световната икономика държави.