Защо Голанските възвишения предизвикват толкова спорове

Р ешението на Доналд Тръмп за признаването на окупираните от Сирия Голански възвишения за израелска територия, предизвика смут в дипломатическите среди. С този ход Тръмп преобръща половинвековна политика на САЩ към тази спорна територия. Едноличното и несъгласувано решение на Тръмп удря основни правила на международното право, според което Голан е със статут на окупирана територия. На трето, но не на последно място, действията на американския президент създават условия за конфликт в един вече разбит от сирийската гражданска война и политически сътресения регион.

Какво значение имат Голанските възвишения?

Възвишенията заемат площ от около 1800 кв.км и граничат на запад с Израел, с Ливан на север, със Сирия на изток и с Йордания на юг. По време на Шестдневната война през 1967 г. сирийските сили, разположени на възвишенията, атакуват израелски постове в долината Хула. Израелските сили обаче успяват да завземат територията по същото време, когато завземат Синай и Газа от Египет, и Западния бряг и Източен Йерусалим от Йордания.

Освен военното предимство, което дава контролът върху Голанските възвишения, Израел цели и подсигуряването на достъпа до питейна вода – ресурс, който в този район на света е особено важен и оскъден. В полите на Голан се намира Галилейското езеро - основен водоизточник за Израел. Границата, установена през 1949 г. при тогавашния конфликт между израелците и арабските държави, оставя сирийските сили в изгодна позиция, а сирийския контрол над притоците подсилва напрежението, избухнало през 1967.

По време на Октомврийската война през 1973 г. (която израелците наричат Войната от Йом Кипур) израелската армия успява да спре настъпващите сирийски сили, които имат за цел да върнат контрола върху Голан. Споразумението, сключено на следващата година, оставя района разделен на три зони: Израел запазва контрола над 2/3 от възвишенията, Сирия 1/3, а мироопазващи сили на ООН застават като буфер в третата зона, разположена между сирийската и израелската. Месец след споразумението, израелското правителство одобрява изграждането на еврейски заселнически селища, което е прието остро от управлението в Дамаск.

След 1973 г. възвишенията остават спокойни, като правителството на Башар Асад два пъти води преговори с Израел – включително непосредствено преди бунта срещу управлението му през 2011.

Гражданската война в Сирия дава на Голан ново стратегическо значение за Израел. Докато властта на Башар Асад отслабва, сирийският президент се обвързва с Иран и Хизбулла, за да подсигури сили за управлението си. Сблъсъците със сирийските бунтовници довежда до разполагането на Голанските възвишения на елитните ирански сили от „Кудс“ и части на Хизбулла. Докато Асад започва да консолидира контрола си, израелците започват да виждат заплаха от страна на Иран. Според военните командири в Израел, Техеран се възползва от войната в Сирия, за да се разположи възможно по-близо до израелската граница.

За целта, Израел помага няколко пъти на местни бунтовнически групи, които се сражават срещу Хизбулла и Иран. В същото време, израелската армия започва кампания на въздушни удари по ирански позиции в Сирия и това довежда до ескалация. В опит да намали напрежението, Русия – която също помага на Асад и е основен играч в гражданската война, но и в приятелски отношения с Израел – успява да постигне сделка с Иран за изтегляне на тежкото оръжие от граничните райони. Доклади показват обаче, че иранските сили използват казарми и бази на сирийската армия и реално не напускат Южна Сирия и зоната на Голан.

Какви са последиците от анексирането на Голанските възвишения?

През 1981 г. израелският премиер Менахем Бегин анексира Голан и установява гражданска администрация върху територията. Анексирането е прието от ООН като нарушение на Резолюция 242, приета през 1967 г. Именно на основата на този документ, Израел се изтегля от Синай и нормализира отношенията си с Египет през 1978.

Анексирането на Голан предизвиква широка реакция. В Голан, местните жители се вдигат на бунт, Сирия отправя въпроси към Съвета за сигурност на ООН, който приема единодушно, че територията не може да бъде придобита със сила. В същото време, американският президент Роналд Рейгън прекратява меморандума за разбирателство с Израел относно сътрудничество в областта на отбраната, а също и спира продажбите на оръжие за 300 милиона долара.

Докато анексирането на Голан от Бегин изглежда като сигнал, че територията няма да бъде обект на преговори подобно на Синай, правителствата в Израел няколко пъти опитват нормализиране на отношенията със Сирия – първо по време на Хафез Асад, а след това и със сина му Башар Асад.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram

Един от най-важните въпроси е къде да бъде прокарана границата между двете държави. Сирия твърди, че тя трябва да е според споразуменията от 1949 година, докато Израел настоява за границата, установена през 1923 от Великобритания и Франция. Разликата между двете гранични линии е малка – оспорвана земя е около 64 кв.км. Най-важният залог е дали Сирия ще има достъп до Галилейско море и притоците.

Последният кръг от преговори между Израел и Сирия е от 2010 г. Тогава израелската преса посочва, че Нетаняху е готов на отстъпки съгласно линията от 1949 г. в замяна на това Башар Асад да прекъсне връзките си с Иран и Хизбулла. Но Нетаняху прекъсва преговорите,, след като през 2011 избухват протестите в Сирия, които още повече сближават режима на Асад с Иран.

Какъв ще е резултатът от признаването на Тръмп?

Декларацията на Тръп, направена по време на посещението на Нетаняху във Вашингтон, е разглеждана като опит да се подсили предизборната кампания на израелския премиер, който се стреми да стане най-дълго управлявалият лидер на Израел.

На практика признаването от страна на САЩ на претенциите на Израел за Голан няма да промени нещо кой знае какво за самата територия. В момента няма заплаха за израелските сили там. Както при решението през 2017 да се признае Йерусалим за столица на Израел малко държави са склонни да последват американския пример. Международният консенсус за Голан е, че това е окупирана територия.

Това, което ще бъде подкопано според експертите е забраната за придобиване на територия със сила, което е принцип на Хартата на ООН и основа на реолюции 242 и 497 на Съвета за сигурност. Руският президент, например, би използвал случая, за да оправдае анексирането на Крим. Съществуват още поне няколко подобни ситуации по света, предизвикани от придобиване на територия със сила, които биха могли да се разгорят наново. Някои коментатори предупреждават също, че действията около Голан могат да окуражат израелските депутати да поискат анексиране на големи части от Западния бряг – това вече се даде като предложение от партията на Нетаняху.

Кой живее на Голанските възвишения?

В окупираните от Израел Голански възвишения живеят около 50 000 души, от които близо половината са сирийци, представители на общността на друзите – останалата част от населението са еврейски заселници. Голяма част от семействата там имат роднини в Сирия, тъй като създаването на окупираната зона предизвиква разселване през 1967.

Правозащитни организации многократно призовават Израел да спазва международното хуманитарно право. В момента съществуват редица ограничения за местните като ограничение за строителство и използване на земята, ограничение за използване на арабски език и символи на местната култура, както и ограничение върху свободата на придвижване.

Друзите са общност, която населява части от Ливан и Сирия. В Голан, друзите имат силна сирийска идентичност, но гражданската война навреди на комуникацията им с роднините им в Южна Сирия. Както палестинците в Източен Йерусалим, друзите от Голан не признават израелската анексия и им се отказва израелско гражданство. Това ги отличава от онези друзи, които живеят във вътрешността на Израел от преди 1967 и са единственото малцинство, участвало в израелската армия. С напредването на войната в Сирия, все повече друзи от Голан търсят начин да получат израелско гражданство като към момента 1/5 от общността разполага с израелски документи.