Защо Джин от BTS ще служи на границата със Северна Корея?

П евецът Ким Сок-джин, познат и само като Джин, от световноизвестната кей поп група BTS, навършва 30 години на 4 декември.

Съвсем скоро се очаква той да започне изпълняването на задължителната си военна служба, като самият той сподели, че ще служи в звеното на „първа линия“ по границата със съседна Северна Корея.

Тези новини разтревожиха много от феновете на корейския изпълнител, но дали действително службата на севернокорейската граница е опасна?

Корейци, служили в това звено на армията, разговоравят с NK News и споделят за своите спомени от прекараното време на границата с враждебния и непредвидим съсед.

Според тях казармата на северната граница на Република Корея е по-сложна, отколкото повечето хора предполагат – едновременно е опасна и изпълнена с предизвикателства, но и предоставя определени привилегии.

„Граничните отряди винаги трябва да са нащрек за севернокорейска военна активност от типа на инфилтриране и трябва да са готови на мигновена реакция в извънредни ситуации“, казва пенсионираният полковник от армията на Република Корея Джи Хон-ки, който е заемал високи позиции в граничните поделения.

„Има голяма разлика между звената в района на демилитаризираната зона и тези в останалата част от страната“, продължава той.

„Отрядите в демилитаризираната зона са в повишена готовност през цялото време. Това означава, че те имат по-малко почивни дни в сравнение с останалите служещи.“

Демилитаризираната зона разделя Корейския полуостров на две и е покрита с електрифицирани огради и цели парцели от минирана земя.

23-годишният Хуан Кюн-юн е разположен на по-малко от километър и половина разстояние от севернокорейския охранителен пост, след като е взет за наборна служба в 38-а пехотна бригада на Южна Корея като армейски разузнавач.

Той си спомня за това време като „физически и психически изтощително“, но пък „изпълнено със смисъл“.

„Службата на първа линия беше една рядка възможност за мен да наблюдавам севернокорейските войници. Много мисли преминаваха през съзнанието ми, докато работех на тези места, където са се водили едни от най-кървавите битки от Корейската война.“

Животът на границата е опасен и днес.

През юли тази година експлозия в близост до демилитаризираната зона уби южнокорейски гражданин, след като силният дъжд беше отмил почвения слой, разкривайки отгоре мини, заровени по време на войната.

Заради близостта си до Северна Корея, войниците на първа линия се сблъскват и с по-строги правила в сравнение с онези, които са командировани по-далеч от границата.

„Когато служих през 2013 г., не ми беше позволено да използвам телефон. Чувствах се много откъснат от външния свят“, спомня си 30-годишният Чо Кюн-бин. Чо служи в 1-а пехотна дивизия в Паджу, североизточно от столицата Сеул.

Хуан си спомня за предизвикателството на граничните патрули.

„Трябваше да сме будни и готови всеки ден в пет сутринта. Някои дни работехме по допълнително шест часа, дори след завръщането от продължителен патрул.“

Според Чо стресът определено взима връх над наборниците в някакъв момент.

„Винаги има случаи на тормоз, но това не е нещо характерно само за отрядите по границата. Един човек дори направи опит за самоубийство. Мисля, че беше подложен на тормоз от останалите. Беше много затворен и срамежлив.“

Психическите проблеми, свързани с подигравки и тормоз, са много сериозен проблем в южнокорейската армия. Миналата година, от 103 смъртни случаи във въоръжените сили на страната, 83 са от самоубийство.

Все пак процентът на самоубийства намалява от 2012 г. насам, което най-вероятно се дължи на реформите в системата като възможността да се използва мобилен телефон в свободното време и възможността за повече посещения на семейството и близките.

Но наборната служба в сянката на Северна Корея идва и със своите предимства.

„Тъй като бяхме на първа линия, армията се грижеше за нас. Понякога ни даваха сладолед и диня“, спомня си Чо.

„Екипировката ни също така беше много по-добра и професионална от тази на другите звена в казармата.“

Чо си спомня как животът на границата е бил много по-прост от живота извън армията, в забързания и убийствен ритъм на южнокорейското общество.

„Прекарвах свободното си време в четене на книги и тренировки, без телевизия и компютър. Всъщност беше много приятно.“

Хуан се съгласява: „Имах възможността да се наслаждавам на ежедневието, на малките неща“.