Защо Байдън ще наблюдава отблизо Египет и Персийския залив

С аудитска Арабия и Катар обявиха тази седмица, че е сложен край на няколкогодишния раздор помежду им. Тази колизия се отрази на отношенията в Персийския залив и в по-широк смисъл на геополитическите връзки в Близкия изток и части от Африка. САЩ посрещнаха с ентусиазъм сближаването, от което зависи собствената им политика спрямо Залива и разгръщането на план за действие срещу Иран. Израел също посрещна новината добре, както и ЕС. Но тези събития предизвикаха неочаквани трусове сред съюзници, което може да има последствия в поне един конфликтен район като Либия например.

Египетският президент Абдел Фатах ел Сиси заяви, че няма да се присъедини лично на регионалната среща на арабските лидери от Персийския залив, която отбелязва края на спора с Катар. Вместо това, той изпрати външния министър Самих Шукри, който поздрави лаконично успеха. За да се разбере защо тези събития имат значение за много по-голям район от Персийския залив и защо регионалното съперничество ще е една от основните теми за новата администрация във Вашингтон, трябва да си припомним последните събития.

Full ties are restored between Qatar and blockading nations Saudi Arabia, Egypt, the UAE, and Bahrain https://t.co/3myUsmNObR pic.twitter.com/SgADlmxa2e

— Al Jazeera English (@AJEnglish) January 5, 2021

Египетският президент не е доволен от някои от клаузите в споразумението, което слага официален край на регионалния спор и особено с отстъпките към Доха, които са срещу интересите на Кайро. Египетските медии съобщиха, че Сиси е особено ядосан на премахването на изискванията към Катар да спре излъчването на глобалната медия „Ал Джазира“ и да прекрати подкрепата си за Мюсюлмански братя.

Подробностите за премахването на бойкота и санкциите срещу Катар от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет все още не са публикувани публично. Но позицията на Кайро по отношение на „Ал Джазира“ откакто Сиси дойде на власт през 2013 г. и всеобхватната му война срещу Братството, са причините Египет да се присъедини към бойкота. Трябва да се припомни, че през 2013 Сиси извърши преврат срещу единствения демократично избран президент на Египет, Мохамад Мурси, който в началото беше подкрепен от Мюсюлмански братя. Това се превърна в основа на цялата кампания на Сиси за превземането на властта и създаване на обществена подкрепа, която с годините намаля значително и остана използването на Братството за всяване на страх. Сиси има конкретни причини да не харесва и „Ал Джазира“, която счита за свързана с Братството, а правителството на Катар, което спонсори медията, за основен партньор на организацията. В момента все още има журналисти на телевизията, които са в затвора в Египет без присъда.

Сиси обаче не може да се противопостави открито на политиката на Саудитска Арабия и да саботира усилията на кралството за възстановяване на имиджа на страната в САЩ чрез споразумението с Катар. Затова той изпрати представител, вместо да се появи сам на срещата за помирение с Катар. Но докато отношенията на Египет със Саудитска Арабия някога се смятаха за стабилни - стига да бяха в общ фронт с ОАЕ и Бахрейн срещу Катар – през последните месеци започнаха да се появяват пукнатини. Това се дължи главно на страха на Египет, че държавите от Персийския залив подриват статута му в Близкия изток и Вашингтон.

Напрежението между Египет и ОАЕ се увеличи в края на лятото с израелските споразумения за нормализация с ОАЕ и Бахрейн. Според съобщения в арабските медии, Сиси не е бил в течение на процеса за нормализация. Египетски медийни източници заявяват, че доколкото има информация, Сиси е знаел за плановете, но не е бил особено ентусиазиран от инициативата на ОАЕ, главно защото иска той да посредничи за дипломатическите ходове с Израел. Египетският президент се опасява, че инициативата ще намали водещата роля на Кайро в нормализирането с Израел, която заема след споразуменията от Кемп Дейвид през 1978 г. и на която се основават египетските отношения със Съединените щати.

Какви са обещанията към арабски страни за отношения с Израел

И все пак, ако Сиси се е ядосал на некоординираните ходове на Емирствата, той го крие добре. Той беше първият, който похвали споразумението, въпреки че не изпрати посланика на Египет във Вашингтон да присъства на церемонията по подписването. Подкрепата му за споразуменията за нормализация не означава, че всички разногласия са изгладени с фактическия владетел на ОАЕ, престолонаследникът на Абу Даби Мохамад бин Зайед. В Либия, Египет и ОАЕ имат разминавания по отношение на хода на гражданската война между международно признатото правителство и лидера на бунтовните сили, генерал Халифа Хафтар. Двете държави са партньори и част от военен съюз с участието на Франция и Русия, който подпомага Хафтар да свали правителството в Триполи, подкрепено от Турция, Италия и Катар. Но докато Мохамад бин Зайед е готов да бъде гъвкав спрямо либийското правителство, Сиси се притеснява от подхода на Триполи и вероятната връзка на политици там с Мюсюлмански братя. Египет разглежда либийския фронт като заплаха за сигурността си, докато за ОАЕ това е дипломатическа кампания, целяща да разшири регионалното влияние на Емирствата.

Междувременно, на друг фронт, където Египет има преки интереси, ОАЕ обеща да депозира около 3 милиарда долара в централната банка на Етиопия, за да й помогнат да преодолее икономическата криза. Според съобщения, отречени от Абу Даби, ОАЕ са дали на Етиопия безпилотни летателни апарати по време на военните операции в северната част срещу сепаратистките милиции от Народния фронт за освобождение на Тиграй и заедно с Израел, напредват в разузнавателното сътрудничество между страните от региона. Появиха се кадри на дронове, използвани от етиопското правителство в региона Тиграй, за които има сведения, че са закупени с помощта на ОАЕ – участието на емирствата в конфликта от края на 2020, разселил десетки хиляди, е видимо. 

Нова война в Африка, хиляди бежанци

Кайро има защо да се притеснява, че нещата в Африканския рог няма да се развият според очакванията му. Египет се опита да убеди Судан, върху който исторически има влияние, да подкрепи тиграйските сили срещу етиопското правителство и поиска ОАЕ да окажат икономически натиск върху Етиопия да приеме исканията на Египет относно язовира, който Етиопия изгражда върху Нил. Това би гарантирало, че проектът не ограничава достъпа на Египет до жизненоважните водни ресурси, за които Адис Абеба и Кайро се оказват на ръба на войната няколко пъти през последните десетилетия.

Египет е раздразнен и от видимото участие на Абу Даби в Судан. Емирствата дадоха ход на нормализацията между Израел и Судан и с помощта на Израел убедиха Доналд Тръмп да премахне Судан от списъка на спонсориращите тероризма държави. Освен това, Абу Даби посредничи между Хартум и Москва за изграждането на руска военноморска база в Порт Судан. Споразумението, подписано в началото на декември миналата година, е валидно за 25 години и ще позволи на Русия да държи в пристанището поне четири военни кораба, включително с ядрено оръжие. Порт Судан и пристанището Тартус в Сирия отразяват желанието на Москва да разшири военната си позиция в Близкия изток.

Русия задава нов тон в геополитическата надпревара с база в Судан

Правителството на Сиси вярва, че ОАЕ не са направили достатъчно, за да окажат натиск върху Етиопия и подкопават влиянието му в Судан, но страховете на Египет не спират дотук. Докладите за плановете на Израел и ОАЕ за изграждане на канал от Червено море през Ейлат до пристанище Хайфа, идеята за прокарване на нефтопровод между Ейлат и Ашдод и наддаването на ОАЕ за закупуване на пристанище Хайфа потвърждават страховете на Египет, че ОАЕ и Израел искат да заобиколят Суецкия канал и силно да ерозират статута на Египет в региона, както и да отнемат ключов източник на доходи.

Египет, който е и член на арабската коалиция, създадена от Саудитска Арабия срещу бунтовниците в Йемен, тревожно проследява влиянието на ОАЕ върху събитията в Южен Йемен и особено в Аден, и архипелага Сокотра. Абу Даби е основната военно-икономическа сила зад южните сепаратисти, които се стремят да върнат независимата държава Южен Йемен, съществувала до началото на 1990-те. Емирствата вярват, че с подкрепа за сепаратистите, ще осигурят постоянно присъствие в Заливан на Аден, който е и един от най-важните търговски пътища в света. Емирствата вече имат база в Сокотра, като по този начин могат да наблюдават целия морски трафик към Арабския полуостров и Източна Африка. През ноември 2019 г. сепаратистите подписаха споразумение с централното правителство на Йемен, но едва миналият месец правителството и сепаратистите сформираха съвместно правителство, като сътрудничеството на сепаратистите с Абу Даби не спира. Заедно, те фактически контролират архипелага Сокотра. И тук, според арабските медии, се очаква Израел да получи военна база с посредничеството на Емирствата.

Ерозията на статута на Египет в Червено море започна, когато през 2017. Кайро, въпреки сериозната обществена съпротива, предостави на Саудитска Арабия островите Санафир и Тиран в замяна на огромна финансова помощ. Сега обаче съперничеството между тези съюзници и едновременно врагове, може да излезе на преден план заради значимостта на Червено море, което привлича вниманието на администрацията на САЩ. В момента всички очакват администрацията на Байдън. Тук не става въпрос единствено за престиж, а за отношенията с встъпващата в длъжност администрация на Байдън, загриженост, споделена от всички страни в региона. Тези отношения ще имат отражение не само върху регионалната стратегическа йерархия, която ще формира Джо Байдън, и значението, което той придава на всяка държава. Това също може да диктува вътрешната политика на правителствата. Един от основните въпроси, за които Байдън говори открито, е окаяното положение с правата на човека, особено в Саудитска Арабия и Египет. В миналото Кайро почувства неколкократно натиска на американските администрации, които спират помощта или продажбите на оръжие поради нарушаване на човешките права, потискане на гражданското общество и арестите на журналисти. Тук египетските власти имат „план Б“ за действие, предоставен им от Франция.

В края на 2020 френският президент Еманюел Макрон даде да се разбере, че няма намерение да спира договорите с Египет, независимо от правозащитните проблеми и това дойде насред криза между Кайро и Италия заради убийството на италиански студент в Египет, за което основните подозрения падат върху египетската полиция. Разбираемо е защо Рим не гледа добре на френските стремежи без да уважат интересите на съседна европейска държава. Докато за Египет опцията да купува и да сътрудничи с Макрон е добре дошла, все пак египетският президент вижда в Париж конкурент за влияние в Либия. Със САЩ от друга страна, този проблем не е на дневен ред и историческите връзки с Вашингтон са за предпочитане. Не е изненада, че наскоро Египет реши да освободи мнозина затворници, включително политически. Сиси подчертава подкрепата си за християнското малцинство и нае консултантски фирми във Вашингтон, за да подобри имиджа на Египет в навечерието на идването на Байдън.

Но сянката на Тръмп продължава да има значение. Отиващият си американски президент нарече Сиси „любимия ми диктатор“ и това не е без значение. Когато дойде време за обсъждане на финансовата помощ за Египет и оръжейните доставки, Сиси може да се окаже под силен натиск от новия президент и на Демократическата партия в Конгреса, които ще поискат да бъдат извършени задълбочени реформи в областта на правата на човека. Това може да подкопае управлението на египетския лидер, тъй като той зависи от армията и кръговете около нея, за които човешките права са последна грижа. Египет е много по-чувствителен към такъв натиск отколкото Саудитска Арабия и ОАЕ. Страната зависи от американската помощ и добрите отношения с администрацията във Вашингтон, която може да спре заеми от Международния валутен фонд или да блокира инвестициите в Кайро, ако реши, че това отговаря на интересите му. При подобна ситуация, Египет ще се нуждае от помощта на арабските си съюзници, за да разхлаби хватката, докато те също се състезават за добри отношения с Байдън. Израел и по-скоро премиерът Бенямин Нетаняху също може да се намери в трудна ситуация заради новата администрация, която вече няма да му дава всичко, което иска както при Тръмп. Геополитическата надпревара тепърва ще се засилва.