Започва войната за либийския петрол

Р усия, Обединените арабски емирства и Франция продължават да снабдяват с оръжия и наемници силите на либийския генерал Халифа Хафтар в кампания, която се очаква да се превърне в ключова битка за нефтената индустрия с подкрепените от Турция сили на признатото от ООН либийско правителство в Триполи.

Напрежение между Франция и Турция, ще се намеси ли Тръмп

На 4 юли самолети, за които се твърди, че са на силите на Хафтар, поразиха военновъздушна база в Западна Либия, използвана от Турция да снабдява и подкрепя силите на Триполи. Атаката по базата Ал Уатия, която подслонява новопристигнали от Анкара противовъздушни системи, издига на ново ниво регионалният сблъсък в либийския конфликт.

Обрат в Либия. Какво се случва

Силите на правителството в Триполи причиниха смазващо поражение на Хафтар през май, вдигайки наложената над либийската столица блокада, продължила от април 2019 г. След това правителствените части тръгнаха към крепостите на Хафтар в Западна и Централна Либия в бързо настъпление. В тези действия Анкара взе активно участие, включително с използване на дронове и разполагането на части от сирийски формации.

В много от стратегическите градове под контрола на Хафтар като Тархуна и Бани Уалид имаше разположени руски наемници, които бяха принудени да се изтеглят, а това породи различни теории, вариращи от възможно споразумение между Турция и Русия до засилване на противоборството между Анкара и Москва.

Divided Libya to restart oil production after six-month shutdown https://t.co/uyRFNFhzY8

— Guardian news (@guardiannews) July 11, 2020

Коментатори считат, че от май месец Кремъл изпитва все по-голямо недоверие към Хафтар, че генералът може да надделее и да установи контрол върху Либия. В същото време специализираните сайтове, наблюдаващи въздушния трафик, показват рязко повишение на военни полети в Източна Либия, която е под контрола на Хафтар. Руски транспортни самолети бяха разположени в базата Ал Хадим, източно от Бенгази. Самата база беше разширена и достроена от ОАЕ – един от основните съюзници на либийския генерал.

Според информацията тези самолети пренасят оръжия и наемници от Сирия няколко пъти на месец. В края на 2019 г. режимът на Асад се съгласи да си сътрудничи с Хафтар, с който заедно отвориха посолство на Либия в Дамаск по-рано тази година. Както сирийци от бунтовническите зони тръгнаха към Западна Либия в подкрепа на правителството в Триполи, така сирийски бойци от правителствените зони бяха изпратени от Русия в Източна Либия в подкрепа на Хафтар. Така либийският конфликт се превърна не само в продължение на сирийската война, но и нова арена на геополитическо съперничество.

САЩ притискат режима на Асад със санкции срещу съюзниците му

Битката за контрол върху Либия последва падането на режима на Муамар Кадафи през 2011 г.. През 2014 г. избухна граждански конфликт, който продължава до момента с различна интензивност. Големите петролни залежи предизвикаха сблъсък, продължаващ вече близо десетилетие.

Днес Русия, ОАЕ и Египет продължават да изпращат военна помощ, включително самолети, към Халифа Хафтар, който те виждат като възможен лидер на Либия и противник на ислямистките сили, които станаха част от правителството в Триполи, въпреки че самият Хафтар разчита на ислямистки бригади в офанзивата си срещу столицата. Турция, Италия и Катар подкрепят правителството в Триполи, което пък е признато официално и от ООН. В края на миналата година Анкара също изпрати оръжие в замяна на споразумения за добив на петрол и газ в източното Средиземноморие.

"Руските невидими армии" - кои са те?

Ситуацията не е добра за Хафтар и неговите поддръжници. САЩ разследват търговия със злато от Венецуела, доставено в Либия за генерала. В същото време либийското правителство създаде комисия за разследване на възможно извършване на мъчения в град Тархуна, след като при изтеглянето на Хафтар там беше намерен масов гроб.

На 10 юли Националната петролна компания на Либия отмени правна клауза, която ще позволи на суровия износ от всички пристанища на страната, като по този начин приключи половин година блокада на силите на Хафтар, лишила Либия от износ на поне 1 милион барела на ден. Танкерът Kriti Bastion започна да зарежда 730 000 барела суров нефт в Ес Сидер, като товарът се насочва към Италия според пристанищния оператор Waha Oil Co. Съоръжението е един от много терминали, които бяха блокирани до този момент.

France-Turkey tensions mount after NATO naval incident https://t.co/BltgwH7V77 pic.twitter.com/f4vEWYzlYu

— Reuters (@Reuters) July 7, 2020

Струпването на военна сила от двете страни на конфликта е разглеждано като подготовка за дълга битка, която би решила не само кой ще сложи ръка върху петрола, но и какъв ще е изходът на конфликта. Очаква се горещата точка да бъде около родния град на Кадафи – Сирт, където преминава т.нар. „червена линия“ между силите на Триполи и на Хафтар.

1 млрд. фалшива либийска валута, полемика между САЩ и Русия

В ООН имаше призиви за създаване на буферна зона по линията, докато Турция и Русия подсилват укрепления и снабдителни линии, които биха били жизненоважни за воденето на военни действия. Сирт падна под контрола на Хафтар през януари, докато той напредваше към Триполи, но правителствените сили имат за цел да го върнат под свой контрол.

Сирт дава достъп до петролна инфраструктура и пристанища на изток и загубата им би била смъртоносен удар за силите на Хафтар. Ето защо залогът е голям. Възможността за създаване на отделна прото-държава в Източна Либия като алтернатива на правителството в Триполи, не би била възможна без контрол върху петрола, към който интереси има и Русия. Това е и причината през последната година Москва да изпраща все повече както руски, така и сирийски наемници, които да бъдат разположени на първа линия в сраженията.

Руски наемници от "Вагнер" накланят везните във войната в Либия

Прокси войната засяга и Европа. Франция и Италия, чиито петролни компании „Тотал“ и ЕНИ, имат договори с Либия от времето на Кадафи, подкрепят различни страни в конфликта и отношенията им в упадък. Франция подкрепя Хафтар от самото начало и в момента е въвлечена в горещ спор с Анкара, след като френска фрегата опита да прихване турски кораб в Средиземно море, заподозрян, че превозва оръжия за Триполи. Париж казва, че действа съгласно предписанията на ембаргото на ООН, но Турция твърди, че ембаргото е нарушено отдавна с подкрепата за Хафтар и не смята усилията на Франция за легитимни.

Тези обвинения не са безпочвени, тъй като френската администрация няколко пъти участва в оръжейни доставки въпреки критиките в ЕС и регулациите на ООН. За да извършва мониторинг на ембаргото беше създадена Операция „Ирини“. В нея участва и Гърция, която оспорва договорите между Либия и Турция за разработка на газовите залежи в Средиземно море, които според Атина засягат гръцката икономическа зона и териториални води.

Италия, която подписа договор с Гърция за съвместна разработка на залежите в Средиземно море, е на една страна с Турция по отношение на подкрепата за либийското правителство. Министърът на отбраната Лоренцо Герини посети Анкара, за да дискутира Либия с колегата си Хулуси Акар, който пък се отправи към Либия.

Защо Русия се скара на Асад

Войната в Либия не е в своя край. Докато дипломатическите совалки обикалят ООН и ЕС, оръжейните доставки показват, че има ръст на намесата на регионалните сили като Франция, Турция, ОАЕ, Италия, Русия и Египет. Сякаш да потвърди напрежението, египетската армия започна мащабно военно учение близо до границата с Либия, което беше посрещнато остро от Турция. Раздвижването в Кайро се случа на фона на изказвания преди месец на президента Абдел Фатах Ел Сиси, че страната му е готова да навлезе в Либия в полза на Хафтар, за да защити интересите си и сигурността си.

Международните наблюдатели виждат в това видима ескалация. Те не са единствени – САЩ се събудиха от дълъг сън по отношение на Либия и все по-видимо се намесват, макар и засега само по дипломатичен път. От началото на юли Халифа Хафтар и либийското правителство подготвят редиците си. Атаката по Сирт вероятно ще е скоро и от нея ще зависи как ще се развие конфликтът, а с това и двустранните отношения между държавите, замесени в него.