О позицията в Беларус е дръзка. Да не признаеш победата на изборите на управляващия от 1994 г. диктатор Александър Лукашенко, който официално е получил гласовете на близо 80% от избирателите и да се противопоставиш на жестокия режим в Минск, трябва да притежаваш голяма доза смелост. Всичко това, обаче, няма да помогне по никакъв начин срещу „бащицата”, както често наричат Лукашенко, коментира Матиас Брюгман в „Ханделсблат”.
Първо, на гражданите на Беларус им липсва този „протестен ген”, който притежават хората в съседна Украйна, където стотици хиляди протестираха в продължение на месеци срещу фалшифицирането на изборните резултати и корумпирания президент и в резултат на това спечелиха провеждането на справедливи избори.
Жената, която предизвика "последния диктатор в Европа"
Второ, напускането на авторитарния владетел ще бъде възможно, само ако се стигне до разцепление вътре във всемогъщите специални служби на Беларус. А докато диктаторът Лукашенко е в състояние да възнаграждава по царски обкръжението си, без да му отнема изгодните „странични доходи”, не може да става въпрос за промяна на режима, каквато надежда изразяват западните медии.
Протести и сблъсъци в Беларус след победа на Лукашенко
Смяна на режима би била възможна, ако другите държави „зарежат” Лукашенко - на първо място главният му икономически партньор Русия. Но руският президент Владимир Путин е силно заинтересован да запази „васала” си на своята западна граница. Парадоксално, но в краткосрочен план властелинът на Кремъл печели от протестите в Беларус. Колкото е по-силен натискът на опозицията, толкова по-зависим от Москва ще бъде диктаторът в Минск.
Това, че Лукашенко все още не изпитва финансови проблеми, е свързано и с факта, че държавите от ЕС продължават да внасят от Беларус стоки за милиарди евро. В такава ситуация традиционната критика на фалшифицирането на избори няма да помогне. Ако не бъдат въведени ефективни санкции срещу режима и неговите съучастници, тогава всичко ще остане както преди.
Втора нощ на кървави сблъсъци в Беларус
Протестите срещу изборите се провеждат, откакто Лукашенко за първи път фалшифицира вота в Беларус. И въпреки че този път пропастта между официалните резултати и реалността е много по-очевидна, отколкото при предишните избори, сега всичко зависи от способността на опозицията да води продължителна борба и от това дали хората ще излязат масово по улиците, както се случи в Украйна. Както и дали Западът може да подкрепи думите си с дела.
Вероятността за последното е малка. Европейският съюз се страхува прекалено от по-нататъшна конфронтация с „големия съсед” Русия, ако реши да усили натиска върху малкия Беларус. Същевременно обаче си струва да се бори за тази държава, при това не само в името на демокрацията за всички. В икономическо отношение тази страна също представлява голям интерес, макар и само защото ИТ индустрията е добре развита в Беларус, в която работят десетки хиляди млади инженери и компютърни специалисти.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!